"Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2023". Под този надслов на 30 януари в Националния исторически музей (НИМ) беше открита впечатляваща изложба, която предстая 15-те обекта, на които са работили археолозите през изминалата 2023 година.
В 15 отделни витрини са изложени 227 артефакта, открити под научно ръководство на директора на музея доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, докторант Виолина Кирякова, Ивайло Кънев, Мартин Христов, Павлина Девлова, Илия Киров, Михаил Ваклинов, Елена Ендарова, Илия Стоименов, Панайот Антонов, гл. ас. д-р. Петранка Неделчева, Михаела Занева и Росен Пеевски.
Специални гости на събитието бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, зам.-министърът на културата Амелия Гешева, Зарко Клинков - кмет на район "Витоша", Славка Бозукова - главен редактор на медия "Стандарт".
"За първи път откритията на колегите може да се видят не само от публиката, а и от специалисти, които се интересуват от археология.Това го правим за пети пореден път всяка година. Желанието ни е
да покажем какво влиза в Националния музей и как разширяваме разказа за историческото минало на българските земи", обясни доц. д-р Бони Петрунова.
Тя отбеляза, че обхватът на тазгодишната изложба е от праисторията, започвайки със селище от ранната Бронзова епоха до село Богдан и завършвайки с късното Средновековие и манастира "Свети Яни" край Ахтопол.
В експозицията са представени емблематични обекти - като тези от разкритията при нос Калиакра или от вече традиционните подводни разкопки. Сред големите открития е плоча с елементи от християнската и езическа символика.
Изследваните обекти са разпръснати из цялата страна - от Родопите през Сакар до Черноморското крайбрежие, включително Витоша, Плана планина и Тракийската низина. През 2023 година започна разкопаването на нов обект, който се намира в Дунавската равнина.
Обектите са от различни периоди - антични и средновековни крепости и селища.
Ивайло Кънев, който копае в крепостта "Балък дере" в Ивайловград, разказа и разкрития за обект край с. Велино в местността "Долната чатма", община Шумен. Той сравни откриването на обекта с отглеждане на дете. Стъпка по стъпка.
След обстойно проучване е установено, че има археологически структури от края на 10 век. В последния ден от разкопките изследователите се натъкнали на чудо: плоча с графит, която, според него, е техният подарък.
Друг интересен акцент в изложбата са откритията, направени по време на проучванията на Средновековната крепост в близост до гр. Якоруда, обл. Благоевград, за която разказа гл. ас. д-р Мариела Инкова. "Крепостта е редовата, издигната е в края на 5-6 век. Има функцията на укрепително селище на местното население, издигната в хода на варварските нашествия на хуни и авари славяни. Главен акцент на изследователя бяха няколко фрагмента от керемиди, върху които са открити отпечатъци от детско краче, както и следи от животни".
В периода 2017 - 2023 г. в античната крепост "Равадиново" са намерени и документирани доказателства за добре укрепен обект, съществувал на територията на гръцката колония Аполония Понтика (днешният град Созопол).
Най-масово откриваният материал са амфорите от Тасос, Тасоския кръг, Хиос, Менде, Милет (датирани между първата половина на Vв.пр.Хр. и III в.пр.Хр.).
Друг акцент сред находките са монетите, сечени в Апонолия Понтика.
В близост до нея, при спасителни разкопки на ул. "Албатрос" ¹ 7 в град Созопол, на полуостров Скамни, Павлина Девлова открива непозната до този момент част на античния град Аполония Понтика.
Като основни акценти от откритията могат да се изкарат няколко малки култови вотивни фигурки, представящи части от човешкото тяло. Именно на този обект бе открито синьото мънисто, станало впоследствие емблема на тазгодишната изложба. Едни от много интересните археологически проучвания са свързани с подводните изследвания в акваторията на Бургас и региона. Под ръководството на зам.-директора на музея проф. Иван Христов бяха обследвани ранновизантийската крепост Хрисосотира при гр. Черноморец. Проф. Христов проведе изследвания и в акваторията около п-в Камчия.
Интересен акцент бе откритият там калаен слитък, добит в римските мини на п-в Корнуол, Великобритания - още едно доказателство за далечните търговски връзки на населението, обитавало нашите земи. И през изминалото лято археологическите разкопки на великолепната средновековна столица на Добруджанското деспотство - Калиакра, с научен ръководител доц. д-р Бони Петрунова, директор на Националния исторически музей, доказаха, че северното Черноморие е незаменима част от богатото културно наследство на страната ни с дълга история.
80% от артефактите ще влязат във фонда на НИМ, а изложбата с куратор гл. ас. д-р Петранка Неделчева, ръководител на отдел "Експозиционна и международна дейност" в музея, е достъпна за публиката до началото на месец април.
Зала за временни експозиции на третия етаж на музея също посреща посетителите.
-
Желанието ни е да покажем какво влиза в музея и как разширяваме разказа за историческото минало на българските земи, каза доц. д-р Бони Петрунова
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
