Съкровищницата пази мънисто, което обръща историята за най-старото обработено злато в света
В последния ден, минути преди края на археологическите разкопки през август 2016 г. край село Юнаците, близо до Пазарджик, китайка доброволка в археологическите проучвания, открива миниатюрно златно мънисто с размер около 4 мм. Малката находка обаче преобръща историята. Оказва се, че това е най-старото обработено злато в света на 7 хиляди години, предхождащо с около 200-300 години прочутите златни артефакти от Варненския некропол. Мънистото, тежащо 15 сантиграма, е намерено в останките на малка къща, датирана от период, когато металите като мед и злато са започнали да се използват за първи път. Анализът на
- химичния състав на мънистото
показва близост до източниците на рудни компоненти в Панагюрския руден район. Там се намира най-голямото златно находище в експлоатация в Европа - Челопеч, което е предпоставка за натрупване на разсипно злато в речните отложения, особено на реките Тополница и Луда Яна. Те са най-вероятният източник за добив на злато в древността. Откритите керамични плочки със следи от медна шлака, 24 медни и 4 златни предмета дават основание да се предположи развитието на местен металургичен център.
Впечатляващото злато днес изгрява в напълно обновената зала "Археология" към Регионалния исторически музей в Пазарджик, която през октомври 2024 г. отвори врати. Тя е ремонтирана по специален проект.
Залата е оборудвана със специална акустика, модерен дизайн и защита. Това я прави единствена по рода си у нас. Няма друга толкова технологично и добре оборудвана музейна зала у нас. Тя предоставя възможност за
- персонална аудиогид карта
Чрез нея, посредством художествени разкази, посетителите научават интересни факти за артефактите зад витрините.
"Археология" чрез най-новите технологии представя по интересен и съвременен начин периодите от праисторията, Античността и Средновековието. За да побере повече чудеса, новата зала е на две нива.
В пространството посетителят сам може да избере къде да фокусира вниманието си, според собствения си интерес. Изготвено е приложение за добавена реалност - така ентусиастите могат да влязат и да разгледат например една праисторическа къща или Равногорско съкровище върху кон. Сканирайки с телефон оброчната плоча с трите нимфи, човек вижда не само как те оживяват, но и как танцуват. Чрез приложението могат
- да си поставят на пода една тракийска колесница
която да завъртят, за разгледат и да видят къде и как са били поставени красивите сбруи с апликации на конете.
"Имаме съчетание между витрини с предмети, информационни табла, които са изключително красиви и качествено направени, както и интерактивна техника, за всекиго по нещо", изтъкна директорът на музея Борис Хаджийски. На електронна стена са изложени експонати, които се намират във фондохранилището. На пет метров екран в полукръг - формат амфитеатър, се показват филми.
Освен иновативните методи за разказване на културно-историческото наследство, за първи път в постоянна експозиция на музея са експонирани: златните находки от
Селищна могила "Юнаците", тракийското съкровище от с. Равногор, златни находки от с. Синитово и с. Калугерово, съкровището от с. Црънча, колективни монетни находки от с. Черногорово, с. Мирянци и гр. Костандово, монетата на тракийското племе дерони, една от най-ранни монети, открити по нашите земи, както и други впечатляващи артефакти.
Сред експонатите, които веднага грабват окото, са изложените керамични съдове с невероятни форми и запазена цветна украса. Някои от тях приличат на
- изящни чаши за кафе, с остро дъно
Предполага се, че идеята е била да се поставят върху пясъка, вероятно на брега на река Тополница, където е било разположено праисторическото селище.
Витрините на музея пазят няколко отлично съхранени през вековете лакримарии. Това са изящни съдове от стъкло, в които хората от римската епоха са събирали изплаканите за своите починал роднина сълзи. Преди да го погребат, поставяли този съд в гроба. Смятало се е, че колкото по-пълен е той, толкова по-обичан е бил покойникът.
Хитът в музея е златното съкровище, което очарова Лувъра и всички страни по света, които е обиколило - Равногорското. През 1987 г. в района на село Равногор, около Брацигово, започват археологически разкопки, при които са разкрити 20 гробници, строени през тт век пр.н.е. В една от могилите е намерено Равногорското съкровище, представляващо девет предмета, част от украса за конска амуниция. Според специалисти то е едно от най-известните тракийски съкровища. Изключителен образец на торевтиката. Това са украшения за кон от сребро с позлата. Апликациите са две по две, като на всяка двойка е изобразена богиня - Атина Палада, Артемида, богинята на победата Нике. На диска, който е стоял на гърдите на коня, също има божество, но експертите не могат да са категорични кое точно е то, защото има белези и на Аполон, на Хермес, каза Хаджийски.
Музеят съхранява и друг уникален артефакт по нашите земи - плочата с трите нимфи. Те са вечно млади жени, отъждествявани с животворните сили на природата, одухотворяващи езера, планини, дървета и всички извори. Често се свързват с различни човешки дейности - медицината, предсказването на бъдещето и други. Покровителстваните от нимфи извори са смятани за свещени и са използвани за
- лечение на редица болести
а сгодените двойки са откривали в тях гаранция за успешна плодовитост. В оброчните релефи често се явяват придружителки на различни божества - Артемида, Силван, Херакъл и др. В Тракия култът към Трите нимфи е засвидетелстван чрез оброчните им релефи и се среща на различни места. В Пазарджишкия край, при с. Огняново, се намира и едно от най-големите им светилища, където нимфите носят местния епитет Бурдапенай. Прозвището се свързва с намиращото се в близост тракийско селище Бурдапа и определя нимфите като негови покровителки. Светилището няма аналог по нашите земи. Негов пръв проучвател е Вацлав Добруски, който открива много оброчни плочи и вотивни дарове: малки глинени еднофитилни лампи, оловни огледала, костни лъжички, стъклени предмети и други. Върху множеството от оброчните релефи в Огняново нимфите са представени с хитони една до друга, обърнати към зрителя. Понякога са с отпуснати надолу ръце, които могат да бъдат празни или да държат предмети като патера, шишенце, черупка от мида, съд, от който изтича вода, и други. Посветителните надписи врху тях сочат, че нимфите се почитат предимно от траки. В повечето случаи техният култ е по-популярен сред местното тракийско население извън големите градски центрове.
В музея могат да бъдат видени и
- единствените следи от тракийското племе дерони
Сребърните монети са открити през 1937 г. в землището на с. Величково, Пазарджишко. Те са намерени от работници на каменната кариера край селото. Били поставени в малко глинено съдче. Откривателите го счупили и си разпределили съдържащите се в него монети. Един от работниците донесъл и оставил в музейната сбирка в Пазарджик една от монетите. По-късно откривателите предали срещу заплащане в Националния археологически музей в София още осем от монетите заедно с фрагментите от счупеното съдче. След десетина години в Националния археологически музей постъпил и последният, десети екземпляр. Съкровището от с. Величково е съставено от десет едри сребърни монети от един и същи тип и номинал (тетрастатери). Размерът на десетте подредени една върху друга монети отговарял на обема на реставрираното гърненце. Средното тегло на десетте монети е 40,10 грама. Те са едни от най-едрите монетни единици, сечени в древността. Изследователите датират монетите от съкровището ок. 475- 465 г. пр. Хр. Върху лицевата им страна е гравиран надпис, който се свързва с тракийското племе дерони. Името на тракийското племе дерони не е засвидетелствано в писмените извори и единственият източник на информация за тях са надписите върху монетите. Значението на находката е фундаментално, защото дава възможност на изследователите за цялостно проучване на най-ранното тракийско племенно монетосечене.
При тези богати експонати от откриването си до момента,
- музеят бележи 35% увеличение на посещенията
Директорът отбеляза, че сред посетителите има огромен ръст на учениците. Чрез групи те идват в музея и се запознават с културно-историческото богатство на България. Музеят планира още проекти свързани с дигитализацията.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
