Край родопското селце има красиви водопади, калета и вековни гори
Античен път е част от маршрута "Карталови присойки", който може да се съчетае с посещение на пещера Надарска и гроба на Руфинка
За никого не е тайна, че Родопите са една от най-запленителни планини в България - с богата история и красиви кътчета. Пътуването тук често е свързано с посещение на малки селца, запазили автентичния си чар, съчетан с исторически, културни и природни забележителности, които си заслужава да бъдат видени - извори, калета, водопади и др.
Такaва възможност предлага и село Моглица. Любопитен факт, е че тук през годините са идвали на лов и отдих представители на висшата аристокрация.
Селището се е бранило от крепости с тракийски и византийски произход, следи от които са запазени и до днес.
Забележителното Варадско кале е разположено на скалист връх с надморска височина от 1510 метра над селото. Мястото е използвано през различните епохи от траките, византийците и българите. Изследванията показват, че в най-ранния си период върхът е бил тракийско светилище.
По време на ранното Средновековие византийците са строили крепостните стени, чиито основи се виждат на определени места днес. Крепостта е на стратегическо място с добра видимост към околността и пътищата, които са водели до Беломорието. Гледката отгоре е зашеметяваща, а при ясно време много добре се виждат гръцките планини Боздак (Фалакро) и Кушница (Пангеон).
Легенда за Варадското кале разказва, че при нашествието на османците българите решили да се скрият тук, за да удържат на дългата обсада. Османците обаче решили да пречупят бойния дух на българите и да превземат укреплението с хитрост. Те нахранили едно магаре със сол и го пуснали да търси вода. Измъчвано от силна жажда, то открило откъде се снабдява крепостта с вода. Османците прекъснали водоизточника и не след дълго крепостта паднала. Някои от предците ни се предали, други загинали.
Днес до мястото има маркиран кръгов маршрут, който тръгва от центъра на село Могилица, преминава през няколко селца, тучни поляни и вековни гори и дори покрай най-старото дърво в горното поречие на река Арда- бук на стотици години.
Киселчовските водопади пък, се намират се западно от село Киселчово (10 км от село Могилица). Извирайки от високите върхове над Киселчово, река Лютинска е образувала малък и много живописен каньон. Там, кристално чистата вода се спуска през множество малки и по-големи водопади, образува вирчета и бързеи, а високите десетки метра ели и смърчове пазят прохлада дори и през най-горещите летни дни. Мястото е изключително красиво и девствено. Препоръчва се посещението на водопадите да става с местен водач, който да осигури необходимата екипировка.
Разположен в прохладна букова гора, недалеч от село Буката лечебният извор "Лъджата" е известен сред всички местни. Открай време се знае за лечебните свойства на водата. Говори се, че тя лекува кожни заболявания и брадавици и много хора са се избавили от проблемите си, измивайки се с нея. Днес на мястото има изградена беседка, барбекю и красива каменна чешма. До него се стига по два начина. Първият е от центъра на село Могилица: защитена местност Падала - местност Ореше - лечебен извор Лъджата - село Буката - село Могилица, а вторият от площада в село Буката. Тук се намират и Хаджийските къщи. Подобни на Агушевите конаци в село Могилица, Хаджийските къщи са по-малки, но пък местните разказват, че са по-стари.
Друг лековит извор, който е подходящ за хора с очни проблеми, се намира на изхода на село Могилица, в посока към село Арда. Вляво от главния път има изградена беседка и чешма, от която тече по-топла от обикновената вода в района. Тази вода е подходяща за хората, които имат проблеми с очите. Още лековити извори има край селата Варад и Надарце.
Между селата Попрелка и Черешово, в иглолистната вековна гора, скрит от погледите на любопитните туристи се намира красив калдъръм. Добре наредени, на места малко поразместени от времето, големи камъни напомнят за един отминал живот. Живот, в който през тази част от планината са вървели хора. Хора от съседни села или хора, скитащи се по света. Хора, които са търсели най-прекия път за Беломорието, може би ...
Историята на този път е неясна. Някои казват, че е римски, други пък твърдят, че е още от тракийско време. Най-интересна е обаче историята на баба Ясна от Попрелката. Тя гласи: "Преди години, когато в Черешово са построили Летните Агушеви конаци, момък от Агушевия род искал да вземе за невеста мома от Попрелката. Много я бендисал той (бендисал на родопски означава харесал) и решил, че трябва по представителен начин да отиде в съседното село Попрелка и да вземе набелязаната от него мома за невеста. Затова наредил да бъде построен този път - калдъръм, за да може когато отива с "колата" дърпана от конете, колелата да дрънкат по пътя и да го чуят от далеч, да знаят, че е той." Днес Античния път е част от туристически маршрут "Карталови присойки" и може да се съчетае с посещение на пещера Надарска и гроба на Руфинка.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
