* Една отдавнашна цел - да доведем провадийското съкровище в София, най-накрая се осъществи, заяви Йотова
* Сбъднах детската си мечта, каза откривателят на първата европейска цивилизация акад. Васил Николов
Сбъднах детската си мечта! Така откривателят на първата европейска цивилизация акад. Васил Николов даде старт на изложбата "Повелителите на солта: Провадия - Солницата (5600 - 4350 г. пр. Хр.)" в Археологическия музей в София. Като студент първи курс за първи път попаднал на историята на солта. След това случайността го отвела в Провадия, където видял нещо, което не приличало нито на могила, нито на хълм. И си обещал: "Когато един ден стана археолог, ще разкопая това място". Така и се случило. Днес най-старият град в Европа Провадия - Солницата е една от най-големите културно-исторически атракции у нас. 20-годишните проучвания на акад. Николов разкриха царски гроб на 64 века, невероятни крепостни стени, цялата история на солта по нашите земи.
Изложбата в Археологическия музей
представя над 530 находки
и серия от постери. За първи път експозицията има и дигатална част с добавена реалност. Съпътстващият каталог пък съдържа две обзорни статии и информация за всички експонати.
Изложбата представя останките на най-стария солодобивен център в Европа (5600 - 4350 г. пр. Хр.), превърнал се в първия праисторически градски център на европейския континент (4700 - 4350 г. пр. Хр.).
В Провадия започва изгражданите на Музей на солта, съобщиха и акад. Николов, и кметът на града Димо Димов. До края на годината ще бъде обявен международен конкурс за изготвяне на проекта. Така, след 10-годишна битка на кампанията "Чудесата на България", в която Солницата бе и откритие на годината, и чудо на годината, голямата цел на Провадия най-после се реализира.
Солница, "която да бъде намерена след 7000 години"
подари вицепремиерът Илияна Йотова на акад. Васил Николов. Една отдавнашна мечта - да доведем провадийското съкровище в София, най-накрая се сбъдна, заяви Йотова, която бе специален гост на откриването на изложбата.
Нашата страна крие неизчерпаеми богатства, които трябва да завещаем на поколенията след нас, но и сега да им се радваме и да привличат все повече туристи, каза още вицепрезидентът. Години наред слушаме за митове, легенди, един много плътен воал беше обгърнал това находище, но днес то е тук, за да научим повече за своето минало и за една голяма и богата цивилизация, продължи Йотова. Тази изложба ще ни покаже как точно този продукт, солта, има своята хилядолетна история и как може да бъде в основата на цели цивилизации. И това тук - на българските земи, посочи Йотова. Още преди 7000 г., в тази цивилизация, която е почти две хилядолетия по-древна от най-старите египетски пирамиди, хората са знаели да бранят своето богатство, да създават живот около него и да бъдат изключително влиятелни, каза още тя.
Има две златни хилядолетия в историята на българските земи
и това са именно шестото и петото хилядолетие, заяви акад. Васил Николов. Той разказа за цивилизацията, която започва в Южна България, но постепенно се развива и оттатък Дунава, като благодарение на солта става едно забележително явление в праисторията на Европа. Трябва да помним, че корените на Европа са тук, в днешните български земи, в източните и централни Балкани, коментира акад. Николов. Той обясни и историята на солта в миналото. Шестото и петото хилядолетие е времето на ранните земеделци и скотовъдци. Но тези хора започват да произвеждат нещо различно. Само те започват да произвеждат сол. Те имат нужда от друга обредност, от други сили, които да ги подпомагат, да ги защитават по някакъв начин. Големият страх на тези хора е дали няма да пресъхнат тези извори, от които добиват солта. Освен това солта е била основната търговия на тези хора, каза акад. Николов. Представяме и един много кратък период между 4700 и 4600 година преди Христа, около сто години с много впечатляваща материална култура, въпреки че тогава Солницата претърпява две много тежки земетресения, допълни той. Повече от хиляда години разсолът от изворите е изпаряван с топлина от изгаряне на дърва, в последните стотина години климатът става много горещ, пък и горите са далече, затова изпаряването започва в един басейн при самата селищна могила, нещо като късните солници на Черноморието, обясни той. Проф. Николов каза, че често го питали
защо не са използвали морската вода
"Ами, защото Черно море е било почти сладководно. Тогава, в шесто - пето хилядолетие е било около 13-14 промила", каза той.
Експонатите в изложбата свидетелстват за мащабното развитие Провадия-Солницата, за търговията със сол, натрупването на богатства от общностите в района, необходимостта от тяхната защита зад масивните каменни стени и социалната йерархия на комплексното праисторическо общество в периода от 5600 до 4350 г. пр. Хр. Сред най-интересните експонати са: красиви керамични съдове, керамични антропоморфни фигурки, керамични култови масички и съдове, костени инструменти, гривни от мида спондилус, върхове на стрели, сечива, разака гл. ас. д-р Галина Самичкова, куратор на изложбата.
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски посочи, че работата му е дала възможност да се срещне с няколко изключителни хора и един от тях е Васил. "Всичко, което аз съм преживявал като мечти, го видях реализирано в него", добави той. Провадия-Солницата показва къде се е родила европейската цивилизация, каза още акад. Юлиан Ревалски. Тези 20 години минаха много бързо. Тази изложба се осъществи благодарение на един екип, създаден със знанието и умението на акад. Николов, каза Николай Христов, директор на Историческия музей в Провадия.
Ние сме повече от екип, ние сме семейство
добави той. Директорът на Националния исторически институт с музей - БАН Христо Попов анонсира предстоящите изложби в музея. По думите му се очертава активен музеен сезон в НАИМ-БАН. В края на юни ще бъде представена постерна изложба за изключително важен средновековен манастир, който се намира на територията на днешна Румъния. Той е от времето на първото българско царство, пряко свързан с него. "Вероятно есента ще можем да открием една представителна изложба за културно-историческото наследство на Република Хърватска", каза доц. Попов. В средата на месец ноември се очертава откриване на една нова, голяма изложба, посветена на средновековното въоръжение. За първи път ще бъдат представени детайли за технологията, украсата и различните форми на мечовете и сабите през годините от началото на ранното до късното Средновековие и Османския период", отбеляза той.
Изложбата "Повелите на солта" може да бъде видяна до 18 септември. Сред гостите на откриването й бяха още министрите на туризма Евтим Милошев и на културата Найден Тодоров, зам.-министърът на културата Амелия Гешева, президентът Георги Първанов, директорът на НИМ доц. Бони Петрунова, най-големият траколог у нас проф. Валерия Фол, българският Индиана Джоунд доц. Тодор Чобанов, чл.-кор. проф. Иван Гранитски, праисторикът Петър Калчев, директор на РИМ - Стара Загора и др.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
