Забележителности за Странджанския край са Каменната църква и частната етнографска сбирка
Всяка година на 3 юни, когато по стар стил се чества празникът на Св. Константин и Елена, жарта пулсира под стъпалата на местните хора
Българи. Това е единственото селище на територията на страната ни, където нестинарските игри с огъня на открито, типични за празниците на Свети Константин и Елена, не са прекъсвани.
Става дума за едно от най-старите населени места у нас на територията на Странджа планина. До 1934 година името му е било Вулгари (вариант Вургари, на гръцки българи).
Българи се намира на 17 км от Царево в посока към българо-турската граница. Заобиколено е от красиви речни долини.
Околността на селото е била обитавана от дълбока древност, за което говорят многобройните следи от отколешна човешка дейност. Тракийски могили има в местността Църквището по пътя за резервата Силкосия и в местностите Ечмите и Бялата пръст, както и голямата могила, наречена "Тумбата".
Северно от село Българи, в местността "Градището" се намира тракийската, късноантична и средновековна крепост "Ургури".
Тя е била изградена от траките. По-късно обаче, края на V и началото на VI в., тоест от времето на император Анастасий (491-518), укреплението е преизградено. Тогава крепостта е влизала в системата на Третата преградна линия, оформена в Странджа, която била един от съществените елементи във византийската отбрана.
Крепостта е съществувала и през Средновековието и това не е случайно. Знае се, че там е бил настанен военен гарнизон - прабългарски. Затова и селото е получило познавателното име Българи.
Има данни, че Българи е бил град, дори по-голям от Ахтопол. В първите турски регистри селото било описано с 206 семейства, докато в Ахтопол те били 139.
Дори краеведът Горо Горов признава, че селището е било обитавано от особени българи - яки, здрави - и е било мощен разселнически център в Странджа.
За първи път Българи е споменато в документ от 1454 година, което доказва, че е едно от най-старите странджански села. Впоследствие, през втората половина на XVII век се появява в данъчните регистри на каза Анхиало на днешното си място.
Селото съществува от около 300-350 години. Преди това се намирало в местността "Припур" - в коритото на Велека.
Българи под името Булери е отбелязано в една анонимна карта, отпечатана в Лондон от Джеймс Уайд през 1829 г., както и на картата на генерал Александър Хатов, издадена в 1854 г. във връзка с Кримската война.
Първото значително изселване от Българи е станало през Руско-турската война от 1828Ч1829 г. След подписването на Одринския мир (2 септември 1829 г.) заедно с изтеглянето на руските войски се раздвижило и населението в Югоизточна България, в това число и българци. След около двегодишен престой в Южна Русия част от изселниците българци се завърнали в родното си село. Потомците им до днес носят прякора "русийковци". Второто по-значително изселване станало след Берлинския договор (1878 г.), според който Хасекията отново преминавала в пределите на Турция. Половината от семействата в Българи се изселили в свободна България, като се настанили поетапно в новообразуваното крайморско селце Приморско (Кюприя).
Българи влиза в границите на България след Балканската война в 1914 година. Било е център на община, към която са се отнасяли Лисово (Изгрев), Мързево (Кондолово), изчезналото село Припор и чифлиците Грънчар баир, Ениято, Кобурич и др.
Селото определено има с какво да зарадва очите на жадните за забележителности туристи. Като започнем със старите дървени къщи, които отразяват странджанската архитектура от XIX век, преминем през църквата "Свети Константин и Елена", нестинарския конак,
Голямата Аязма във Влахов дол и стигнем до нестинарските игри. Предполага се, че нестинарството се свързва с траките. Те са ходили в огъня, за да изразяват почитта си към Великата Богиня майка и нейният син - Богът Слънце.
С навлизането на християнството този древен култ се запазва, като обаче успява да намери свой християнски отговор. Смята се, че нестинарите честват именно празника на Константин и Елена (син и майка), с което изразяват благодарността си към Константин Велики, който прави християнството равноправна религия в империята.
И докато с течение на времето в повечето странджански села огнените танци постепенно спират, всяка година на 3 юни, празникът на Св. Константин и Елена по стар стил, в Българи жарта продължава да пулсира под стъпалата на нестинарите.
Специалната церемония се изпълнява под звуците на нестинарска мелодия, свирена на гайда при съпровод на "свещения" тъпан. В огъня могат да играят само "посветените". Твърди се, че играта в жарта се предава по наследство, но то можело да "прихване" и други мъже и жени. В недалечното минало нестинари е имало и в странджанските села Кости, Визица, Заберново, Мажура.
През 2009 г. нестинарският ритуал става част от списка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство. Днес Българи е фолкорен резерват. Каменната църква в центъра на селото е построена през втората половина на XIX век. През 1903г., по време на Илинденско-Преображенското встание, е опожарена. Изградена е отново през 1910 г. и към днешна е паметник на културата.
Само на няколко крачки разстояние от църквата и площада се намира нестинарският конак.
Конак е турска дума и означава временно място (бивак, за почивка и нощуване). Четирите ъгъла на постройката отразяват посоките на света - изток, запад, север и юг, отбелязвайки и сакралния център на село Българи.
Вярва се, че на 3 юни конакьт става дом на Свети Константин, който идва и отсяда в него на празника си. Тук се съхранява и свещеният нестинарски тъпан, който е ценен елемент от самия обряд.
Местността Голямата Аязма пък, се намира във Влахов дол, който е десен приток на река Велека.
Това е едно от най-свещените места в Странджа за нестинарите и всяко село има свой олтар там. Според старо поверие именно в Голямата Аязма се е зародил нестинарският ритуал в знак на почит ком светците Константин и Елена. Затова хората от района му казват "Родината".
Именно в това светилище върху жарта са играли първите местни жители, които били посветени в огненото тайнство.
Всяка последна неделя на месец май преди празника Свети Свети Константин и Елена, нестинарите от селата Българи, Кости, Кондолово, Сливарово и Граматиково, както и техните събратя от Северна Гърция, изселени от България малко след Балканската война, се отправят на тържествено шествие към Голямата Аязма. И именно там се подготвят за надиграването.
Забележителност както за село Българи, така и за Странджанския край, е частната етнографска сбирка. Разположена е в стара странджанска къща, собственост на Мара Шонкова. Експозицията запознава хората с жилищната уредба от края на ХIХ и началото на ХХ век, с бита на големите селски семейства, традиционното облекло, автентични ръчно изработени тъкани и много от примитивните сечива, използвани в миналото.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
