Село Смилян е едно от най-древните селища в Средните Родопи и най-голямото населено място в община Смолян. То е разположено на около 850 м. надморска височина на двата бряга на река Арда.
Историята разказва, че още през 7-ми век в Средните и Западните Родопи живеело славянското племе смоляни. Именно от тогава и датира и селото, което тогава се казвало Смолен. През 837 година племето се вдигнало на бунт, защото не било съгласно с управлението на византийска власт. В тяхната подкрепа тогава застанали кан Пресиян и неговия наместник кавкан Исбул. По-късно, при управлението на цар Симеон Велики смоляните станали част от българската народност. След това, по време на турското робство, селото е преименувано на село Исмлян, а по-късно преименувано на Смилян.
Днес то е известно най-вече с невероятния смилянски боб, както и с прекрасните хора, живеещи тук, чийто поминък основно са земеделието, животновъдството и дърводобива. В околностите на селото са намерени археологически находки от времето на траките. По време на османското владичество Смилян е административно средище на Ахъчелебийската каазà. До помохамеданчването в селото се е намирала Смоленската епископия. В центъра на селото се намира източноправославния храм „Св. Спас”, а в
околностите могат да се видят множество руини на църкви, параклиси и оброчища.
За превратната история на село Смилян напомня запазената и до днес Часовникова кула – единствената каменна кула на територията на община Смолян, построена през 1973-1976 г. Първоначално е използвана като стражева и наблюдателна кула. След посещението на селото от тогавашния министър – председател Андрей Ляпчев, който подарява австрийски часовников механизъм и монтирането му на върха на възстановената кула, тя вече е Часовниковата. Пред кулата се намира паметникът на Висарион Смоленски – духовен водач на местното население, убит жестоко от поробителите.
Районът на Горното поречие на река Арда се утвърждава като привлекателна дестинация за пешеходен туризъм, посещение на благоустроени и неблагоустроени пещери. Село Смилян е отправна точка за над 12 пешеходни планински маршрута, обозначени с подходяща маркировка и изградени места и съоръжения за отдих. Част от маршрутите на тези екопътеки, преминават върху стариннимостове. През летните жеги привлекателно място за туристите е местност Каменотрошачката, разположена край река Арда с изградени беседки, места за палене на огън и приготвяне на барбекю, в това число съоръжения за най-малките туристи. Любителите на екстремния туризъм и търсачите на силни усещания трябва да се впуснат в приключението Гарга дере.
Едно от изпитанията там е 140м метален път, изграден с железни стъпала в скалата. Тук се предлага и друго екстремно преживяване - спускане по алпийски тролей, представляващ въжена линия между двата бряга на река Есенна, на височина 20 м над водната повърхност.
В близост може да посетите екопътека „Узунов камък. Тя започва от местността Узунов камък, намираща се над село Горна Арда. Тук, още в началото на екопътеката имате възможност да си направите барбекю и да се заредите за приятната разходка сред омайните красоти на Родопа, която Ви предстои. От местността Узунов камък, маршрутът на екопътеката тръгва и минава през местност Дядова ряка, като до тук прехода е лек, без
изкачвания. След Дядова ряка следва разходка сред поляни с дъхави родопски билки и смайващи природни картини.
От следващата местност по маршрута – Кьошка пък ще видите такива гледки и пейзажи, че неминуемо дъхът Ви ще спре и ще занемеета пред невероятната родопска красота. В миналото тук минавал път, свързващ Тракийстака низина с Беломорието, от който следите личат и до днес.
Следващата точка от маршрута е защитената местност „Ливадите край Сивино“. Ако за посещението си сте избрали периода края на месец юни – началото на юли, то от панорамната площадка, изградена тук ще може да се насладите на цветния килим от родопски крем – богатството на местността и причината тя да бъде защитена, с който са застлани тукашните поляни.
Именно в ливадите край Сивино за пръв път бива намерено рядкото цвете и точно тук започват първите проучвания и изследвания на родопския крем.
От ливадите край Сивино, през село Сивино и поречието на сивинска река, което също попада в мрежата на Европейския съюз за защитени зони, както и в НАТУРА 2000, маршрутът стига и до известното със своя боб родопско село – Смилян.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
