Бранд България е невероятната ни природа и сърцатото ни гостоприемство, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ проф. Георги Рачев
- Ако слушаме Турция, Клеопатна е била най-големият турист в света - не се е свъртала в Египет
- На 14 февруари ще вали. Но ако си с любим човек, и камъни да падат от небето, е чудесно
- Септември вече е летен сезон
- Хубавото време за туризма ще дойде, когато партиите го припознаят за приоритетен отрасъл
Най-обичаният климатолог у нас проф. Георги Рачев, бе гост в Епизод 7 на подкаста на "Стандарт" "Чудесата на България".
Главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова направи с него ексклузивно интервю за влиянието на климатичните промени върху културно-историческото наследство и за турбуленциите в туризма. Проф. Рачев е зам.-председател на Българската асоциация на туристическите агенции и е един от най-големите специалисти по туризъм в България.
Епизод 7 беше излъчен на 8 февруари 2024 г.. Може да го гледате в секция "Подкаст" на агенция "Стандарт" (www.standartnews.com), както и да се абонирате за You Tube канала на "Стандарт" (www.youtube.com/@Standart-News), където са всички епизоди на "Чудесата на България". Епизод 7 може да бъде слушан и в платформата Spotify.
Проф. Георги Рачев е географ, има и втора специалност "Философия" в Софийския университет. Преподавател е в Софийския Университет и в Университета по библиотекознание и информационни технологии УниБИТ, където учи студентите на туроператорска и турагентска дейност.
Води курсове и по магистърската програма "Изменения на климата и управление на водите". Проф. Рачев е сътрудник и консултант на 5 телевизионни канала, 12 радио станции и над 70 информационни сайта по прогнози за времето и климата.
- Проф. Рачев, всеки ден чакаме Вашите прогнози за времето. Но сега искам да открия нашия разговор с въпрос за друг тип прогноза - стотици хиляди българи, заети в туризма, чакат да кажете кога най-после ще свърши леденият период за бранша. Кога ще дойде хубавото време?
- Готов съм с отговора, защото Вашият въпрос стои на дневен ред от години. Когато партиите в България припознаят туризма като приоритетен отрасъл.
- За да се случи това, гледайки политическата картина, чакат ли ни още турбулентни времена?
- За мое голямо съжаление - да. Ние не успяхме да възстановим напълно туризма си. И сме единствената държава в Европейския съюз, която още не може да постигне резултатите от 2019 г. Нямаме гаранционен фонд, така както изисква Европа, който ще пази парите на българите, които пътуват извън страната. На практика Министерство на туризма не разполага с почти никакъв бюджет - то е толкова бедно. Една гимназия, не софийска, има почти същия бюджет. Е, как да управлява тези 300 хиляди души, които пряко участват в това голямо нещо - туризма. Да не говорим, че още милиони хора са косвени участници в тази особена стопанска дейност, която се нарича туризъм.
- В много държави културата и туризмът са в едно министерство с голям бюджет. И се знае как културното наследство се съхранява, социализира, дигитализира, как се превръща в културен туризъм, който да бъде промотиран.
- То е приоритет. Достатъчно е да погледнем Гърция и Турция. Ердоган вдигна ветото върху Източна Турция, където е Горна Месопотамия - там е срещата на Изтока и Запада, на двете култури. Сега там са насочени усилията - текат феноменални археологични разкопки и излизат невероятни артефакти.
- Миналата година говорихме за големия Бранд Кападокия, сега за Бранд Месопотамия. Там нямаше никакви туристи, а днес няма места, за да отидеш на екскурзия.
- Абсолютно вярно.
- И стигаме дотам, че ние искаме да направим Бранд България - модерният разказ за културата и туризма. Като човек, който толкова години е в туристическия бранш, какво според Вас трябва да включва този разказ, за да станем привлекателни?
- Първо трябва да бъде направен от хора, които пламтят в това. В Бранд България трябва да са прекрасната ни природа, невероятно добрите хора, които са работливи. Чужденците седят и мигат как може толкова сърцато да се посрещат хора, с които нямат нищо общо.
- Гостоприемството е нещо, които изключително много привлича чужденците?
- Да. В основата на туризма е преди всичко преживяването. Това е същественото - да отидеш в една България, която е трета по културно наследство. Можем да се състезаваме на световно ниво. Трябва да се рекламираме хитро, умело. Пак давам за пример Гърция. Гръцкото филмче - аз така го наричам. Едноминутно филмче за Гърция. Простичко. Есен, зима, лято, пролет. И едновременно с това текат такива хубави картини. Има и грозде, има и хапване, има и пийване. А, ама то имало и артефакти. Ама те са богати. Има и природа, има и хора. Всичко това събрано на едно място.
- Това ли трябва да е и Бранд България - да съберем всичките видове туризъм в едно?
- Да се рекламираме и да се покажем такива каквито сме. Ние няма да се украсим допълнително. Напротив: Елате, вижте, преживейте.
- Вижте чудесата на България - кулинарни, културно-исторически...
- Веднага Ви връщам към 2019 г. Един милион туристи бяха дошли. Резервирали си хотелче, хостел и се радваха на идеален живот в Пловдив на "Бела главна" или пък в София на "Витошка". Към края на седмицата аз ги виждах. Той, германецът, чопли семки, тя си яде сладолед. Безкрайно доволни. Той обаче не хвърля долу на земята, културен е. И вика: Тука е тихо, тука е спокойно. Отново ще спомена Турция. Тя посрещна през 2023 г. 60 милиона туристи. Толкова им беше и прогнозата. Осъществиха я
- За 2028 г. целта им е 120 милиона туристи със 100 милиарда долара бюджет.
- 2019 г. Гърция също прави поредния убийствен сезон. Гърция посрещна 36 милиона туристи и реализира 27 милиарда евро приходи. Като в Гърция, може би единствено Испания и Франция ги превъзхождат - кацат американските туристи. Американският турист оставя най-много пари на всеки ден престой, където и да е. Няма нищо лошо да гоним и американските туристи, но да се обърнем и към най-близките ни хора - балканците. Тези, които ни заобикалят. Един невероятен пазар е Турция, но - визи. Да, не може без визи. Но винаги може да се направи нещо, за да намерят тези наши югоизточни съседи по-бърз и по-лесен прием в България.
- Ние, балканските държави обаче още не сме направили общи балкански маршрути. Така че като отиде туристът да види Кападокия, като отиде в Гърция да види техния подбранд - да мине и през България, защото това, което ще види по време на елинистичния период, ще го види и в Тракийския у нас. Не е ли работа на туроператорските фирми да предлагат такива общи пакети?
- Веднага ще Ви контрирам с един страшен въпрос. Когато се говори за туризъм, къде чувате туроператор? Обикновено се говори за хотелиери и ресторантьори. Туроператорът го няма.
- Най-гръмогласни са хотелиерите и ресторантьорите.
- Естествено. Но туристите ги докарва туроператорът. Хотелите, ресторантите, всички туристически обекти, екскурзоводите са много важни брънки от цялото, което наричаме туризъм. Но, туроператорът е този, който промотира продукта.
- И защо не го правите?
- Бога ми, правим го. Правим го. Но в гръцкия план за възстановяване и развитие туризмът е включен, а в нашия е една голяма хубава нула. Нито дума за туризъм.
- И в плана на Хърватия го нямаше. Но миналата година те се пребориха и си сложиха парите, които са им необходими. Защо нашата държава като че ли остава мащеха за туризма?
- От 5-6 години присъствам на разни форуми, където са най-големите шапки. Непрекъснато се говори: Да, туризмът ще стане национален приоритет. Но нищо не се случва. Няма държава в света, която да не стои зад собствения си туризъм със цялата си мощ. Не че държавата трябва да свърши работата, ние ще я свършим. Но държавата трябва да помага. Къде? Инфраструктурни обекти. Отиваш на Перперикон - няма тоалетни. За какво говорим? И дребните неща правят туризма, както големите - летище София. Извинявайте, ама аз се връщам от разни държави, които уж са полуразвити. Ами нашето летище е като хамбар в сравнение с тях. Съжалявам. И пак направи 6 милиона и половина туристи. Имаме летища в Пловдив, Варна и Бургас - също хубави международни летища. Те са по маршрутите на този огромен трафик от Близкия Изток към Европа. Резервни летища. Ами, тук е ролята на държавата да се заеме с тези инфраструктурни обекти. Ние трябва да работим въпреки Министерството на туризма. Разбира те ли? Това е благодарение на усилията на една малка група мъже и жени, които довеждат не само чуждестранни туристи. Преди години моите колеги трябваше да отидат и да обясняват на големите шапки, че пътуването на българи в чужбина не прави износ на пари. Напротив - тук се плащат данъците, тук се плащат самолетните билети, тук работят хората.
- Имаме много поле за развитие на културно-исторически туризъм. Писали сте много статии за климатичните промени. Как те ще се отразят на Чудесата на България? Виждате какво се случва с Мадарския конник - надписът му избледнява.
- Трябва да пазим Боянската църква.
- В момента едни смели хора започнаха дарителска кампания, за да може и вторият етаж да бъде отворен. НИМ прави каквото може, но и те нямат достатъчно пари. Какво го очаква културното ни наследство с тези климатични промени?
- Те влияят пряко върху човешкия живот. Така е било 10 000 години назад, така ще бъде и напред. Навсякъде в Европа започнаха да се въвеждат климатични данъци и такси. Ако разпределението им е явно - няма никакъв проблем. Париж въведе 15 евро, Монако - 15 евро. В Гърция плащаш в двузвезден хотел 1 евро и половина на ден, в петзвездния - 10 евра на ден. Тези пари се разпределят за опазване, възстановяване, развитие на целия спектър от културното наследство. Включително и за опазване на околната среда, по-скоро на дивата природа.
Виж още: Проф. Рачев ни смълча с прогноза за 2024 г. Такова време не сме виждали
- Казвате, че климатичните промени най-много засягат Северна Америка и Европа.
- Да, там изменението е най-чувствително.
- Видяхме го преди години в Испания, която се гордееше с басейните си - изведнъж воден режим. Това може ли да се очаква и тук, ако развием повече туристическата инфраструктура?
- Винаги може да се очаква. Ще дойде време, когато ще се плаща още по-скъпо за водата. Това е лимитиран природен продукт. Спомням си, когато беше водната криза в България. В хотел "Санкт Петербург" в Пловдив носеха вода с кофи. Идва чужденецът и девойката му носи две кофи вода. Очите на човека ставаха като на Том и Джери ококорени.
Но ние сме сравнително запазени. Знаете прословутата фраза на Мичмъна: Господ е българин. Спрямо Западна Европа, спрямо Северна Америка, България е с най-малки последствия от глобалното затопляне. Но въпреки това ниските части - преди всичко Бургаската низина, Слънчев бряг, са застрашени. Особено през зимата, когато морето много често влиза навътре в брега. Там трябва да има укрепителни мероприятия. По Северното Черноморие пък стои проблемът със свлачищата. Там по-рядко вали, но с по-голям интензитет. Това активизира тези свлачища.
- Вярно ли е, че хората в момента си купуват къщи в горите и по по-високите места с идеята, че там животът ще бъде по-добър в бъдеще?
- Има застрахователни компании, които не искат да застраховат вилата, която е във Франция буквално на брега, защото следващите години тези природни катаклизми може да отнесат вилата и тогава трябва да се плаща.
- Защо всички древни тракийски светилища са на високо? Заради климата или заради връзката със звездите и боговете?
- По-скоро заради връзката с боговете. Общо взето всички окултни места са на високо.
Ние за съжаление много малко знаем за начина на мислене и начина на живот на древните хора. Археологията на България дълго време бе сериозно потискана. Сега буквално избуява. Кой е мислел, че ще говорим за Долината на тракийските царе...
- Направо язовир "Копринка" построиха, за да не може да видим Севтополис.
- Точно така. Ами Варненското златно съкровище - това са украшения на 6 хиляди години, преди фараонското злато. Аз съм виждал фараонското злато. В сравнение с варненското то е все едно правено от децата във втора група на детската градина.
- Един от най-големите ни експерти по праистория акад. Васил Николов твърди, че залезът на първата европейска цивилизация, обитавала района на днешна Варна, на Провадия, е загинала заради климатичните промени. Защото солните езера са пресъхнали. Това ли ни чака?
- Аз много харесвам всички тези неща, които нямат научно обяснение. Нашият шелф предполагам, че крие доста артефакти, които могат да се окажат грандиозни. За това трябва да се дават пари. Ако дадем и малка възможност да се изследва шелфът... Защото знаете - един хубав мит е, че преди много години, да кажем преди повече от 10 000 години или 15 000 години - Черно море може би е било сладко езеро. В него се влизат много пълноводни реки. Босфора е дълбок само 60 метра. Тогава, когато е започнало затоплянето след последното голямо заледяване, се топят континенталните ледници. Качва се нивото на световния океан и в един момент Средиземно море прелива в един голям водопад. И тази солена вода се отправя към това сладко езеро Черно море. Тогава цивилизациите трябвало да се изместят навътре - на по-високо, да напуснат обитанието си.
- Тоест Вие казвате, че може има нещо в мита че потопът и Ноевият ковчег са се случили тук?
- Искрено го желая. Дори да се докаже, че не е точно така. Отново се връщам към Турция. Клеопатра - тя се оказва най-големият турист в света. Където и да отидеш в Турция - Клеопатра все там се е къпала, все там се е хранела, все там е правила морски бани. Значи не е се прибирала в Египет тази женица. Но така се канят туристи.
- Какво време ни очаква в Деня на влюбените 14 февруари? Ще могат ли да си направят романтични екскурзии или разходки?
- Този въпрос кореспондира с това: Да отида ли на 15 юни на море?
- И него ще Ви задам.
- Ако си с любим човек и камъни навън да падат, и дъжд да вали, и сняг, винаги ще е ви е хубаво и чудесно. Понякога лошото време дава възможност да подслониш някоя девойка под чадъра. Навремето пътувахме с рейс ╒ 94 до Студентски град. Толкова дълго се пътуваше, че в автобуса можеше да се запознаваш с някоя девойка, да се скарате и пак да се сдобрите преди да стигнете до крайната спирка. На 14 февруари ще бъде дъждовно, ще бъде ветровито и по-хладно от сега. Определено чака ни държдовен период.
- Кога очаквате да бъде пикът на летния сезон в България, Гърция и Турция предвид климатичните промени?
- Преди 30 години чакахме водата на Черно море да стане 24 градуса. Събитие беше. Девойките бяха на върха на щастието си. Топло, къпеха се с часове. Сега при 24 градуса казваме: абе, нещо малко ни хладнее. Морето стана много по-топло - 25-26 градуса. Да не говорим, че в момента Източното Средиземноморие е с няколко градуса по-топло от средностатистическата му норма.
- Значи септември вече е летен сезон.
- На 9 септември хората излизаха на манифестация по времето на социализма - келнерите, всичките работници на Слънчев бряг и сезонът свършваше. Сега септември е идеален за почивка. Особено за тези, които не понасят много силното слънце и много високите температури. Природата ни дава по-дълъг сезон. От нас зависи дали икономически ще успеем да го осъществим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
