Вярванията им са оставили огромен отпечатък върху съвременния ни живот, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ проф. Диана Гергова
* Кукерите са една Дионисиева традиция
* Чрез знаците от Дунавската писменост хората са общували с боговете
* Връзката между траки и прабългари е била духовна
* Културното ни наследство има нужда от спасение
Един от най-големите траколози у нас - проф. Диана Гергова, бе третият гост в новото тв студио на "Стандарт". С ексклузивно интервю за тайните на гетите проф. Гергова участва в подкаста "Чудесата на България". Епизод 3 беше излъчен на 9 януари 2024 г.. Може да го гледате в секция "Подкаст" на агенция "Стандарт" (www.standartnews.com), както и да се абонирате за You Tube канала на "Стандарт" (www.youtube.com/@Standart-News), където са всички епизоди на "Чудесата на България".
Проф. Диана Гергова е археолог от Националния археологически институт с музей при БАН в областта на тракийската култура. Автор е на над 200 статии и множество книги. Дългогодишен ръководител на проучвания в резервата "Сборяново", селищната могила при с. Дядово, светилището на връх Острец при Велинград и други. Член е на Българския национален комитет на ИКОМОС, на научния комитет по погребална археология в Браила и на Световния археологически конгрес, като е координатор за Централна и Източна Европа, както и за Азия.
- Проф. Гергова, посветили сте вече 40 години от живота си на траките. След цялото безценно наследство, което те са ни оставили, кой е символът на тази древна цивилизация?
- Няма да бъде нескромно, ако посоча нашите открития в Сборяново. Още преди доста години те бяха оценени от специална комисия на Министерство на културата като обекта с най-голям потенциал за развитие на културен туризъм. Те разкриват културата на северните траки - гетите. В Сборяново имаме единствената у нас, а и на Балканите, цялостно проучена тракийска столица с всички нейни елементи - и елинистичният град, и по-ранните светилища, и невероятните некрополи. Това място продължава да бъде свещено дори за следващите напластили се религии до наши дни.
- Какво от гените на траките носим в себе си ние, днешните българи?
- От направените генетични изследвания е ясно, че ние имаме наследственост. По-важно обаче е да знаем, че в съвременната ни култура се пази наследство от тракийската духовност. Вярванията на траките са оставили огромен отпечатък дори върху нашия съвременен живот. Погледнете всички големи тракийски светилища - култовите места са маркирали по-нататъшното развитие на свещени места до наши дни.
На второ място - всички знаят, че кукерите са една Дионисиева традиция, запазена между нас до днес. Мнозина сигурно не знаят, но в Родопите, например, до 50-те години на миналия век са практикувани в рамките на християнското погребение традиции, които са свързани с дълбоките тракийски корени още от времето на Орфическа Тракия. Нашата духовност има много, много елементи, останали от траките. И това е по-силно от гените, които носим.
- Вие сте един от учените, който твърдят, че при траките на почит е била вечността на душата, нейното безсмъртие. Защо?
- Тук много обичам да цитирам проф. Александър Фол, който беше мой преподавател и който направи много за развитието на тракологията. Той казваше: "Злато има не само в тракийските земи. Съкровища имат и ските, и келтите. Но това, което траките са дали на света, е именно учението за орфизма".
Не трябва да се учудваме, че нашата земя, която е един кръстопът, ражда много нови идеи.
- Кръстопът не само като инфраструктура.
- Именно, особено като духовност. Точно тук Орфей създава своето учение за безсмъртието на душата.
- С какво е уникално то?
- То има по-ранни човешки познания, но Орфей е този, който ги формулира. Идеята за вечността на нематериалното доминира и предопределя цялата тракийска култура, от която днес ние имаме и разкриваме непрекъснато нови останки. Това е великото нещо, което е създадено в нашите земи и е запечатано в тракийските паметници.
- Които за съжаление не показваме в пълния им блясък...
- ... и с целия ореол от духовност, който те носят.
- Като че имаме всичко от траките, но нямаме писменост. Така ли е?
- Не е съвсем така. Самите гръцки митове казват, че писмеността е донесена от Орфей. Знаете, Херодот казва, че в светилището на Дионис е имало таблички с Орфически текстове. И на светилището на Острец наскоро намерихме глинен прешлен с посветителен надпис на Сабазий. Той е с т.нар. гръцки букви. Написан е най-вероятно от жрец, който знае писмеността. Траките имат писменост. За жалост тя не се е развила както в Гърция, където се създава литература. Но аз мисля, че можем да направим аналогия с кирилицата. Ние създаваме кирилица, която след това става известна чрез много богата, славянска литература. Преди години намерих по време на спасителни разкопки при Къпиново една тракийска могила с каменен кръг. На един от камъните беше издраскан надпис "Скияс", което означава - беседката на Дионис. Тоест, извън официалните надписи, които виждаме най-вече на гръцки (защото тогава той е бил международният език в нашия район), имаме доказателства, че траките са писали, но не са създали литература. В замяна на това обаче искам да кажа, че учението на Орфей е първото, което се разпространява чрез книги.
- Когато говорим за писменост, не мога да не Ви попитам и друго: Вие сте част от международния екип учени, който говори за Дунавската протописменост, която е по-стара дори от шумерската. На какво се основава тази теза?
- Не съм специалист в тази област. Но имах възможността да контактувам с проф. Марко Марлини - много интересен италиански изследовател, който работеше компютърно върху разчитането на тези паметници на Дунавската писменост. И аз смятам, че тези наченки на писменост наистина са родени в рамките на най-ранната цивилизация, която е по нашите земи.
- Говорим за четвъртото хилядолетие преди Христа?
- Да, даже за петото хилядолетие преди Христа. Проф. Марлини казваше, че тези знаци очевидно са начин за общуване с боговете. За един друг начин на комуникация, който също се заражда по нашите земи. Можем да се гордеем, че тази писменост е създадена в нашите земи, които са заредени с огромен творчески заряд през всички исторически периоди.
- Да продължим с легендите. Започнахме с Орфей и светилището на Дионис. Как решихте, че то е точно над Велинград?
- Това е едно отдавнашно дирене на страшно много колеги - особено в Родопите, която е осеяна с тракийски светилища. Светилището на Дионис се намира на връх Острец до Велинград. Вижда се от самия град. На 8 км е, на много стръмен склон - 70 градуса е наклонът. До него се стига по черен път. Първоначално, нашите намерения бяха просто да разкрием характеристиките на още едно тракийско светилище в Западните Родопи, които безспорно се свързват с бесите. Дълго време се притеснявах да кажа, че точно това е светилището на Дионис - за да не се наредя в редиците на много колеги, които казват същото. Дълго време говорех за "едно от светилищата на Дионис".
- Какво Ви даде основание да бъдете категорична, че най-после сте го открила?
- Четейки Херодот и другите исторически извори и знаейки маршрута на Александър Македонски в по-късно време, попаднах на нещо много интересно, което моите колеги не са забелязали. Херодот започва да говори за бесите и за тяхното светилище, когато описва гръко-персийките войни. Той стига до градчето Пистирос на Бяло море. То обаче създава през втората половина на V век преди Христа своя колония Пистирос до град Септември. Но преди това те също са имали контакти, преди да се решат да основат точно там своята колония.
И аз, и мои колеги преди това, бяхме стигнали до извода, че светилището трябва да е било на отъпкан път, използван многократно. Но никой не беше забелязал връзката с Пистирос. А пътят през планината минава точно до това светилище. Острец е едно невероятно място, което се вижда отвсякъде.
- Сега може ли да се отиде до там? Какво има там?
- Нищо няма. Има един горски път, който е трудно проходим. Могат да се качват джипове.
Херодот казва, че бесите са независими воини. Но те са нещо повече - независими воини и жреци. Това са жреци на бога Дионис. Те са воините на този бог Дионис, който знаете, че шества до Индия и обратно, придружен от своята свита. В Родопите имаме концентрация на много прекрасни археологически материали. Те илюстрират това, което Херодот ни е разказал за бесите.
- Нека преминем към Свещари. Какво е да търсиш могилата на хан Омуртаг, а да намериш могилата на гетския владетел Котела?
- Да не се връщаме много назад във времето, но и аз, и моите колеги траколози, работехме, когато имаше много по-голяма финансова подкрепа. Това ни позволяваше да постигаме своите цели. Откриването на Свещарската гробница - нейното обявяване за паметник на ЮНЕСКО и възможността един прекрасен екип да работи за нейното експониране, е доказателство за това. Тя и сега продължава да е най-модерно експонираната гробница, което позволява пряк достъп до сърцето на паметника.
Омуртаговата могила беше едно предизвикателство. През 1992 година започнахме да я проучваме. Винаги ме е вълнувало ранното Средновековие. Затова и търсех могилата на хан Омуртаг. Легендата, че тя се намира в този район, бе допълнително предизвикателство. Всъщност, ние намерихме паметници от времето на Омуртаг, което ни донесе частично удовлетворение.
- Какво не знаем за Котела?
- За Котела и неговото време знаехме много малко. Той даже оставаше встрани като владетел. Бил е съюзник на Филип Македонски. Знае се, че е дал дъщеря си Меда за негова следваща съпруга - след майката на Александър Велики.
Откриването на ковчежето със златни дарове изведнъж показа, че Котела не само е съществувал, но и културата по негово време е била с невероятно великолепие.
- Какво разбираме за тракийската жена чрез Меда?
- Много интересни неща. Най-вероятно тя е погребана с Филип Македонски, което е част от традицията на траките - любимата жена да бъде погребана с владетеля. В района около могилата на Котела намерихме много интересни женски погребения - с глинени култови предмети, които предполагат, че това са жени-жрици. Знаете, че гетите са свързани със Залмоксис - техния цар, бог и жрец, който според Херодот е бил или роб на Питагор, или негов предшественик. Поразрових се и се оказа, че Питагор е вярвал, че истинските разпространители, носители на неговата вяра са жените. В Свещари имаме два пръстена, очевидно женски, на които е изобразен Ерос. В случая това не е богът на любовта, а първият човек, който се появява, съзидателят, явил се от космическото яйце. Тоест в Свещари става ясно, че жената заема много важно място в духовния, в религиозния живот на Тракия.
Омуртагова могила е показателна и от още една гледна точка. Много се говори, че траките и прабългарите са били близки. Между тракийските могили имаме и прабългарски. Всичко това подсказва къде между траки и прабългари наистина е имало някаква близост и как тя е била в тяхната идеология.
- Тоест връзката между траки и прабългарите е била отново духовната?
- Да, духовна връзка на едни много аристократични общества. Омуртаг е показвал небесните тела. Траките също ги почитат. За тях астрономията е велико познание.
- Ваши са проучванията и в с. Дядово. Наричат го българската Троя. Сребърният венец от Дядово е от времето на Троя. Така ли е?
- Да. Имаме и златни находки. Дядовската селищна могила е съвременна на Троя. Тя, разбира се, има ранни пластове от каменно-медната епоха, има също и по-късни - от римската и средновековната епоха. Тя ни дава развитие от 8000 години. Освен това е една от най-големите селищни могили в Югоизточна Европа. Работихме с мои колеги от Япония. Опитахме се да създадем музейна експозиция на място. Направихме праисторическа къща с техниката, която тогава е била използвана. Там растат блатни кокичета, от които се прави българското откритие нивалин.
- Какво трябва да се свърши, за да се експонира тракийско богатство по модерен начин?
- Всичко може да стане, ако дадем свобода на творческите структури, за да работят независимо върху своите проекти. И за Дядово имаме много интересни проекти - за цялостното експониране. За съжаление, всички творчески екипи в България, според нашето законодателство, са поставени в зависимост от местните администрации. За мен това е голям проблем.
- Когато говорим за нашите обекти в ЮНЕСКО, те може би ще бъдат най-потърпевши от климатични промени. Знаем за проблемите в Александровска гробница...
- Александровската гробница е един от най-обидните за страната ни примери. Прекрасен паметник, който наистина заслужаваше да бъде включен в списъка на ЮНЕСКО, се руши. Много ми е мъчно, когато се говори за музика, театър, кино и никога не се споменава културното наследство.
- Вече започнаха да го споменават. Министърът на културата е в основата на Бранд България.
- Вярно е. Но с последния закон за културното наследство ние унищожихме структурите, които се грижеха за него. Ако ние не създадем професионални структури, които да се грижат за паметниците, няма да изминем и крачка напред.
Тези структури трябва да имат свободата да работят без допълнителни административни пречки на местно или централно ниво. Когато един лекар лекува своя болен - той не пита всеки ден министъра какво да прави. Даже не пита и директора на болницата, а върши това, което трябва да се направи. Ако освободим тези творчески екипи от странични пречки, те биха направили чудеса.
- Да завършим с това, че културното наследство няма нужда от лечение, а от връщане на блясъка и превръщането му в двигател за развитието на икономиката и на регионите.
- То има нужда от спасение, защото в момента е оставено на разруха. Нашите богатства са златна мина, която ние още не сме разработили.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
