Първият международен проект за пешеходен и културен туризъм през Родопите събра овациите на Балканския форум за наследството в Атина
Няма българин, който да остане равнодушен към Звука на чановете. В миналото не е имало нито къща, нито стадо животни, които да не са имали чанове, защото още от времето на траките се е смятало, че колкото по-силно звънят, толкова по-надалеч прогонват злото.
"Пътят на чановете" възкръсва днес, за да свърже България и Гърция чрез мистичната планина - Родопите.
Първият международен пешеходен маршрут "Пътят на чановете: Рудозем-Ксанти" бе представен по време на Балканския форум в Атина "Свързване на гражданското общество за опазване и развитие на културното наследство на Балканите", организирано от Атинския хъб за културно наследство и "Европа Ностра".
Проектът е разработен от представителството на най-голямата организация в България - Общество "Културно наследство".
Високо ценим програмата за пешеходен и културен туризъм (Foot paths), разработена и реализирана от гръцките ни колеги от Европа Ностра - Гърция (Elliniki Etairia). На база техния опит и окуражени от Амалия Зепу, програмен директор на Атинския хъб за културно наследство, разработихме проект, свързващ градовете Рудозем и Ксанти.
Той би бил
идеален старт на новия гранично-контролен пункт "Елидже"
който е изцяло готов от българска страна. Това заяви при представянето на проекта в Атина Славка Бозукова, председател на Общество "Културно Наследство".
Тя припомни, че това е част от древен път в Родопите от елинско и тракийско, а след това и по римско време, свързващ Филипополис, един от най-древните градове на планетата, до земите на Егейско море. Включва 15-километров маршрут Рибница-Чепинци-Елидже, които са на територията на община Рудозем, известна като Зеленото сърце на Европа заради чистия въздух.
Маршрута го нарекохме "Пътят на чановете" и той е свързан с две легенди, каза Бозукова. Първата е с Орфей. Той е част от пътя, който древният певец изминава, за да стигне до пещерата Дяволското гърло, за да слезе в подземното царство на Хадес и да спаси Евридика.
Втората легенда е свързана с търговските пътища между България и Гърция. Това е бил пътят на стадата, които за отивали да зимуват на Беломорието, а звукът на чановете е огласял целия регион.
Проектът предвижда и
създаване на единствения по рода си Музей на родопския чан
в който да бъдат събрани уникални чанове от България и Гърция, добави тя.
Новият маршрут ще направи връзка с вече съществуващ пешеходен маршрут до Мадан, където са най-големите атракции на региона - Залата с 600 родопските кристали, единственият подземен Музей на минното дело и пещерата "Шаренка", в която има атракция, показваща добива на руди преди 4000-5000 години.
Новият маршрут тръгва от уникалното светилище Кечи Кая, минава през античната и средновековна крепост Козник, и през символа на многообразието на културното наследство в Родопите - джамията в село Чепинци, която пази на едно място Златния коран на 1000 години и Библия на 600 години.
Огромното ни желание е това безценно богатство да бъде дигитализирано, добави Бозукова.
Тя заяви, че от българска страна проектът предвижда обследване и разкриване на древните паметници по пътя, дигитализация на маршрута, изграждане на беседки за отдих, бази за безплатно вземане и оставяне на планински велосипеди, беседки-читални с книги и албуми за Родопите и Орфей.
Проектът реализира трансформациите, заложени в Зеления европейски пакт, тъй като залага изцяло на
здравословния начин на живот сред природата
осигурява нов поминък за региона и предвижда дигитализация на наследството, каза още председателят на Общество "Културно наследство".
Бозукова заяви още, че този проект е част от приоритета на Общество "Културно наследство" за 2024 г. - създаването и промотирането на Бранд България и нейния подбранд Родопи - като модерния разказ за природната лечебница на Балканите, планината с най-много билки в Европа, известна с лечебната си минерална вода, с чистия си въздух, с екологичната си храна и заедността.
Проектът бе подсрещнат с огромно задоволство от представителите на Европа Ностра и Атинският хъб за културно наследство.
Сред нашите цели е именно разширяването на мрежата на Атинския хъб на наследството към колкото може повече държави в регионите на Балканите, заяви Амалия Зепу.
Проектът е в унисон с намерението на Европа Ностра да насърчава партньорствата на Европейския съюз за глобалното наследство, със
специален акцент върху Балканите
като част от придаването на по-силно значение и насърчаване на международните културни връзки, както и за развитието на регионите.
Именно това културно наследство, което споделяме, с уважение към нашето многообразие, но и с чувство за принадлежност към една по-голяма общност без граници, представлява истинската спойка на европейския проект, категорична бе генералният секретар на Европа Ностра Снешка Михайлович.
Според нея най-застрашеното наследство в Европа днес е демокрацията. Времената сега са трудни, водеща е геополитиката, водят се тежки военни конфликти, които скоро няма да бъдат разрешени. Това е причината да сме заедно, за да показваме на институциите на Евросъюза, че културно-историческото наследство е важно за демокрацията.
Нашата роля и цел е да обединим сили и гласове, за да бъдем чути от висотата на ЕС, но да сме полезни на местните нива, на местната власт.
Именно затова проектът "Пътят на Чановете - Рудозем-Ксанти" се прави от експертите ни, но с водещата роля и
партньорство на кметовете на общините Мадан и Рудозем
и то в съответствие с плановете им за развитие на региона, заяви Бозукова.
Значението на местната власт е огромно като двигател и посредник в процеса на опазване на културно-историческото наследство. Много често националните правителства повече създават проблеми, отколкото да ги решават. А местното самоуправление е по гордо и по-отворено към международно сътрудничество, подчерта генералният секретар на Европа Ностра Снешка Михайлович.
Атина е град с хилядолетна история
който се гордее със своето минало и настояще, и залага много на бъдещето, заяви кметът на гръцката столица Харис Дукас на специална среща с участниците във форума.
Той благодари за ангажираността на българските си колеги и изрази готовност за сътрудничество с всички заинтересовани страни в консервирането, социализирането и дигитализирането на наследството.
Това, по думите на кмета, е правило, което би трябвало да бъде възприето от всеки управник.
Гражданското общество е нашият естествен съюзник за създаване на нов път за растеж и устойчиво развитие в градовете, каза още Дукас.
Създаването на 4-те хъба за културно наследство в Европа
един от които е в Атина, има за цел именно да се изградят значими мостове между държавите и общностите. Акцент в бъдеще ще бъде разширяването на дейността и към съседните на ЕС държави в Западните Балкани, Кавказ, Украйна, Турция и Молдова, заяви Манон Ришар - ръководител на проекта за Европейския хъб в Европа Ностра.
Ние търсим и разчитаме на устойчиви партньорства, защото през последните повече от 50 години работа Европа Ностра Гърция/ "Елиники Етерия", води много важни битки за наследството на Гърция, а в същото време паметници извън страната също бяха спасени от разрушаване и изоставяне. Това заяви почетният председател Лидия Карас, съпругата на покойния основател на "Елиники Етерия" Костас Карас, и продължител на неговото дело.
Тя заяви, че разговорът с Общество "Културно наследство" по проекта "Пътят на чановете - Рудозем-Ксанти" ще бъде продължен в най-скоро време, за да се пристъпи към детайлите и от гръцка страна.
Дойде време да признаем нашето общо наследство, да се отнасяме към него с уважение и като към източник на устойчивост, подчерта Карас.
Откриваме нова глава, насочена не към миналото
откъдето идва културно-историческото наследство, но към настоящето и към бъдещето - това, което ни обединява. Нека споделим и покажем опита си, за да може тези, които идват след нас да се възползват от него. Дължим го на новите поколения, подчерта Лидия Карас.
В наши дни се случват много неща, които демонстрират, че културата играе все по-голяма роля като свързващо звено между държавите в региона. Тя е и връзката с останалите страни, които кандидатстват за приемане в пакта, заяви Стефан Зоти, ръководител на звено в Директората по образование и култура в Европейската комисия. Той подчерта и важността на опазването на културно-историческото наследство на раздираната от война Украйна.
Зоти изрази готовност и отвореност към приемането на идеи от страна на неправителствения сектор за това какво трябва да се направи на ниво Европейски съюз, за да се помогне на процеса на опазване на културно-историческото наследство.
За Еврокомисията от голям интерес е какви са проблемите по отношение на опазването на наследството на регионално ниво, на Балканите, каза Зоти и приветства провеждането на бъдещи форуми в този аспект.
Славка Бозукова заяви готовността на Общество "Културно наследство" да бъде
домакин на Балкански форум в София под надслов "Чудесата на Балканите"
- общо минало и възможности за съвместно бъдеще на наследството.
Снешка Михайлович заяви, че Европа Ностра с огромно желание би се включила в инициативата.
Генералният секретар на Европа Ностра заяви още, че представените на форума 24 проекта показват огромната енергия на гражданското общество на Балканите, която трябва да не бъде изчерпана.
Сред другите интересни проекти бяха тези, на партньорите от "Европа Ностра" - Турция, свързани с обекти в и около Истанбул. Единият от проектите е за запазване сградата на централната жп гара в турския мегаполис, чието съществуване е застрашено от апетити за модерно строителство. А това, което пазещите историята и наследството на Истанбул искат е гарата не само да бъде ремонтирана, но и да остане транспортен център за града.
Турското представителство на Европа Ностра заяви желание и за съвместни проекти с Общество "Културно наследство", способстващи за защита и
развитие на наследството в пограничните райони на Турция и България
Турският партньор на "Европа Ностра" функционира от 2010 г. и в неговата дейност са включени множество представители на академичната общност в югоизточната ни съседка, така както в Обществения съвет на Общество "Културно наследство" влизат бележити историци, археолози, интелектуалци, архитекти, промоутъри, а председател на Съвета е членът на Европейския парламент Искра Михайлова и докладчик в сянка по Новия Европейски Баухаус.
Гръцките пазители на наследството представиха също широко поле на изява на проектите си - от спасяването на подземен акведукт под Атина, дълъг повече от 35 км, до възстановяване на свободния достъп до превърнали се в частни плажове по многобройните острови на страната.
Иновативни проекти представиха още участници от Сърбия, Грузия, Армения, Северна Македония, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора и Албания.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
