Нашата страна крие неизчерпаеми богатства, които трябва да завещаем на поколенията след нас, но и сега да им се радваме и да привличат все повече туристи.
Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова в Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките, където днес бе открита временната изложба "Повелителите на солта: Провадия-Солницата (5600 - 4350 г. пр. Хр.).
Изложбата е организирана по повод 20-ата годишнина от началото на археологическите проучвания на най-стария праисторически солодобивен и градски център в Европа Провадия и се посвещава на 155-ата годишнина на Българската академия на науките.
В Провадия най-после, след 10 години настояване и промотиране от кампанията "Чудесата на България", започна работата по изграждането на музей на солта.
Една отдавнашна мечта – да доведем провадийското съкровище в София, най-накрая се сбъдна, заяви Йотова. Години наред слушаме за митове, легенди, един много плътен воал беше обгърнал това находище, но днес то е тук, за да научим повече за своето минало и за една голяма и богата цивилизация, коментира вицепрезидентът, цитирана от БТА.
Снимка БТА
Тази изложба ще ни покаже как точно този продукт (солта – бел.ред.) има своята хилядолетна история и как може да бъде в основата на цели цивилизации. И това тук – на българските земи, посочи Йотова. Още преди 7000 г., това е цивилизация, която е почти две хилядолетия по-стара, отколкото са най-старите египетски пирамиди, хората са знаели да бранят своето богатство, да създават живот около него и да бъдат изключително влиятелни, каза още тя. Вижда се и висок стандарт на живот на тази цивилизация, добави Илияна Йотова.
Вицепрезидентът подари на проф. Васил Николов, ръководител на проекта от самото му начало, солница, „която да бъде намерена след 7000 години“.
Двадесет години за историята са един миг, но пък двадесет години за науката и за пътя, който може да бъде извървян от гледната точка на един човешки живот, са страшно много, каза доц. Христо Попов, директор на Националния археологически институт и музей на Българската академия на науките. По думите му днес може да бъде направена една добра равносметка. От днес можем да зарадваме посетителите с аудиогид и добавена реалност към изложбата „Повелителите на солта: Провадия-Солницата 5600 – 4350 г. пр. Хр.“, каза той по-рано днес.
Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски посочи, че работата му е дала възможност да се срещне с няколко изключителни хора и един от тях е Васил. Всичко, което аз съм преживявал като мечти, го видях реализирано в него, добави той. Обектът показва къде се е родила европейската цивилизация, каза още акад. Юлиан Ревалски.
Тези 20 години минаха много бързо. Тази изложба се осъществи благодарение на един екип, създаден със знанието и умението на акад. Николов, каза Николай Христов, директор на Историческия музей в Провадия. Ние сме повече от екип, ние сме семейство, добави той. Имаме една голяма мечта – да представим този обект в един отделен музей, Музей на солта, каза още Христов.
Има две златни хилядолетия в историята на българските земи и това са именно шестото и петото хилядолетие, заяви акад. проф. Васил Николов. Една цивилизация, която започва в Южна България, но тя постепенно се развива и оттатък Дунава и благодарение на солта става едно забележително явление в праисторията на Европа. Трябва да помним, че корените на Европа са тук, в днешните български земи, в източните и централни Балкани, коментира акад. Николов.
Временната изложба представя над 530 находки, открити при проучванията на солодобивен и градски център Провадия-Солницата. Експонатите датират от късната праистория (VІ и V хилядолетие пр. Хр.), като са представени и предмети от късноелинистическия период и Античността. Те свидетелстват за мащабното развитие на единствения в региона ранен солодобив, търговията със сол, натрупването на богатства от общностите в района, необходимостта от тяхната защита зад масивните каменни стени и социалната йерархия на комплексното праисторическо общество в периода от 5600 до 4350 г. пр. Хр. Сред най-интересните експонати са: красиви керамични съдове, керамични антропоморфни фигурки, керамични култови масички и съдове, костени инструменти, гривни от мида спондилус, върхове на стрели, сечива, разказа по-рано днес гл. ас. д-р Галина Самичкова, куратор на изложбата.
Сред присъстващите на откриването на изложбата бяха и Георги Първанов - президент на България в периода 2002 – 2012 г., служебният министър на туризма Евтим Милошев, кметът на Провадия Димо Димов и генералният директор на БТА Кирил Вълчев.
Шестото и петото хилядолетие е времето на ранните земеделци и скотовъдци. Но тези хора започват да произвеждат нещо различно. Само те започват да произвеждат сол. Те имат нужда от друга обредност, от други сили, които да ги подпомагат, да ги защитават по някакъв начин. Големият страх на тези хора е дали няма да пресъхнат тези извори, от които добиват солта. Освен това солта е била основната търговия на тези хора, каза проф. Николов.
Представяме и един много кратък период между 4700 и 4600 година преди Христа, около сто години с много впечатляваща материална култура, въпреки че тогава солницата претърпява две много тежки земетресения, допълни той.
Повече от хиляда години разсолът от изворите е изпаряван с топлина от изгаряне на дърва, в последните стотина години климатът става много горещ, пък и горите са далече, затова изпаряването започва в един басейн при самата селищна могила, нещо като късните солници на Черноморието, обясни той.
Проф. Николов каза, че често го питали защо не са използвали морската вода. „Ами, защото Черно море е било почти сладководно. Тогава, в шесто - пето хилядолетие е било около 13-14 промила“, каза той.
Директорът на Националния исторически институт с музей - БАН Христо Попов анонсира и предстоящите изложби в музея. По думите му се очертава активен музеен сезон в НАИМ-БАН. В края на юни ще бъде представена постерна изложба за изключително важен средновековен манастир, който се намира на територията на днешна Румъния. Той е от времето на първото българско царство, пряко свързан с него.
„Вероятно есента ще можем да открием една представителна изложба за културно-историческото наследство на Република Хърватска“, каза доц. Попов. В средата на месец ноември се очертава откриване на една нова, голяма изложба, посветена на средновековното въоръжение“, каза още директорът на НАИМ-БАН. За първи път ще може да бъдат видени неща по отношение на технология, на украса, на различните форми на мечовете и сабите през годините от началото на Ранното средновековие до Късното средновековие и Османския период“, отбеляза той.
В същото време Националния исторически музей дава изложби. Техни експозиции гостуват във Враца и Шумен, а през есента голяма изложба, посветена на древна Тракия, ще бъде разположена в музея „Джон Пол Гети“ в Лос Анджелис.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
