Меглена Плугчиева: Дипломатът трябва да има дух и сърце, да гори за България

* Страната ни има нужда от ново лого, от една физиономия пред света, казва Меглена Плугчиева в специалнo интервю за вестник СТАНДАРТ

* Имаме дадености за световна спа дестинация, но сме шампиони сме по невъзможност да се рекламираме

* В българските посолства не може да има солови акции

* Почувствах се ужасно след убийството на Пейо, това уронва престижа на дипломатическата институции

* Критериите за дипломати трябва да се завишат

* Радващо е, че Мария Габриел пое инициатива за прием на нови стажант-аташета

* Днес най-голямата битка в Европа и света е за човешкия ресурс

* За да бъдем добри европейци трябва да останем истински българи

* Длъжници сме на българите в чужбина, пред мен са техните насълзени очи

* Чест прави на "Стандарт", че е локомотивът на Бранд България

Един от най-добрите български дипломати - Меглена Плугчиева, бе гост в Епизод 6 на подкаста на "Стандарт" "Чудесата на България". Главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова направи с нея ексклузивно интервю за културната дипломация.

Епизод 6 беше излъчен на 30 януари 2024 г.. Може да го гледате в секция "Подкаст" на агенция "Стандарт" (www.standartnews.com), както и да се абонирате за You Tube канала на "Стандарт" (www.youtube.com/@Standart-News), където са всички епизоди на "Чудесата на България". Епизод 6 може да бъде слушан и в платформата Spotify.

Меглена Плугчиева е бивш вицепремиер на България в правителството на Сергей Станишев. Дипломат от кариерата, Меглена Плугчиева бе посланик на България в Германия, Швейцария, Лихтеншайн и Черна гора. Носител на редица държавни награди.

Меглена Плугчиева е член на Обществения съвет на Общество "Културно наследство" - българския представител на най-голямата европейска организация за опазване на културното наследство Европа Ностра.

- Г-жо Плугчиева, за мен е огромна чест и радост, че сме заедно в българското представителство на Европа Ностра. Като дипломат Вие винаги сте акцентирала върху културната дипломация. Защо?

- Като посланик за мен винаги бе най-важно да представим страната ни с нейната съкровищница. А тя е в нашата култура, в нашата история, в нашата природа. За мен публичната и културната дипломация винаги са били водещи.

Има един водещ принцип: с политика култура не може да се прави, но с култура може да се прави много политика. Това ми даваше стимул да заложа на културната дипломация. И резултатите бяха впечатляващи. И в Германия, и особено в Швейцария, където толкова малко ни познават, бяха удивени от нашите музиканти и художници, от нашите изложби. Там гостуваха и Георги Господинов, и Зорница Иларионова, и Ирина Георгиева и още много известни наши творци, поканени от мен.

- Казвате, че културата отваря пътя към всяка друга дипломация. Но моят опит показва, че всеки път, когато някой прави културно събитие в чужбина, се сблъсква с противоречието между посланика и културното аташе. Защо се получава така?

- Посланикът е облечен с всички правомощия на държавата. Той е с указа на президента, с решението на Министерски съвет, със заповедта на външния министър. Така, че всички останали представители на министерствата - на културата, на икономиката, на земеделието, на туризма и т.н., са част от екипа. Не може да има противоречия или солови акции. Когато заминах посланик за първи път в Германия, един приятел ми каза: "Помни, сутрин, когато се погледнеш в огледалото, трябва да знаеш, че това не си ти. Това е лицето на България". И това беше закон за мен. Всички, които сме навън, трябва достойно и отговорно да представяме страната си.

- Кое е по-важно за един посланик - да провежда културна дипломация или да има културата на дипломацията, провеждайки политиката на България?

- Първо трябва да я има културата и базисната подготовка на дипломата, за да прави истинска, работеща културна дипломация. Защото трябва със сърце и с желание, с истинска амбиция и с голяма доза родолюбие да организира концерти, изложби, представяне на нашата литература, на нашата съкровищница.

Дипломатите трябва да са образовани и в същото време да не са чиновници, да имат дух, сърце, за горят за България.

- И сега, независимо, че е странно да обсъждаме подобен въпрос в подкаста "Чудесата на България", не мога да не насоча вниманието Ви към ужасяващото удушаване на Пейо Пеев, което потресе цяла България. Обвинената на убийството негова тъща се оказа дипломат. Няма ли цедка, тестове за дипломатите? Не са ли нужни мерки и критерии кой може да стане дипломат?

- Права сте. Това беше едно ужасяващо събитие. И аз като бивш посланик и дългогодишен представител на Министерство на външните работи си признавам, че се почувствах ужасно, защото това уронва престижа на тази ключова институция за България.

Задължително критериите трябва да бъдат завишени. С болка споделям, че последните години на политическа нестабилност, избори и промени се отразиха негативно на всички институции. За съжаление и на Външно министерство. Напуснаха много кадърни, млади дипломати. В същото време закъсня и се забави приемът на нови стажант-аташета. Естествено, това веднага рефлектира върху качеството на работа на институцията. Изключително важно е да има сериозен подбор и много добра подготовка. Радващо е сега, че вицепремиерът Мария Габриел е поела инициатива за прием на нови стажант-аташета. И искрено се надявам, че Дипломатическият институт ще завиши критериите и цялостната подготовка за кадрите за Външно министерство.

- От чудесиите да се върнем отново към чудесата на България. Била сте посланик в няколко държави. Как представяме пред света нашето безценно културно наследство? Познати ли сме с него? Ние сме третата по-големина историческа съкровищница на Европа. Но разпознаваеми ли сме колкото Гърция и Италия?

- Въпросът има две страни. Едната е това, което коментирахме - добре подготвени и сърцати дипломати. От друга страна е много важно да има финансиране за посолствата, за да могат те да провеждат културна дипломация. Имаше един много стабилен инструмент - нарича се Комуникационна стратегия, по който посолствата имаха право да подготвят и предлагат различни проекти именно за културна дипломация.

За съжаление, в последните години от COVID насам тази практика се преустанови, което е удар по цялата ни дипломатическа дейност. Ние сме в една конкурентна среда и трябва да присъстваме на европейската и на световната сцена. Защото имаме какво да покажем.

- Спомням едно събитие, което направихме с Вас и с Илия Луков преди 15-16 години - най-дългото хоро. То стигна до Германия. Това беше и Ваша инициатива. Дойдоха десетки хиляди българи от всички краища на Германия. Денят се превърна в български празник. Не сме ли длъжници на тези наши сънародници, които са в чужбина и, които милеят за българското, но нямат възможност да го получат там, където са?

- Абсолютно сте права. Радвам се, че сте запазили добър спомен от онзи ден в Елванген. Събитието бе посветено на 24 май. Както е известно, св. Методий погребан в манастира в Елванген. И всяка година ние отбелязваме тази светла за България дата - 24 май, Деня на българската писменост и култура. За българската общност тези инициативи са изключително важни.

Защото те дават възможност на нашите сънародници да чувстват посолствата като свой дом. Вие ме връщате и в Германия, и в Швейцария при всички тези различни инициативи, които сме правили. Пред очите ми са техните насълзени очи - пълни с носталгия, пълни с емоция, с чувство и това е малкият подарък, който ние можем да направим за тях. Както е известно - чужбина дава пари, дава кариера, но не заменя Родината. Трябва да има постоянна политика чрез посолствата към българите зад граница, трябва да работим с децата чрез българските училища.

- От много държави идват сигнали, че няма възможност за откриване дори на неделни училища.

- Държавата, правителството трябва сериозно да води устойчива политика по този въпрос - с поддържане и подкрепа на българските училища, и с даване на възможност на посолствата да поддържат българския дух. Посолството е допирът до Родината. Вратите му трябва винаги да бъдат отворени за нашите граждани.

- От десетилетия чуваме как усилията на властите в България са насочени към това да обърнем тенденцията за Терминал 1 и Терминал 2 и младите хора да не бягат по други краища на света. Защо това не се случва и има ли все пак надежда да се промени?

- Тази политика е на приливи и отливи. В мрачните 90 години на тежки кризи около 2 милиона българи напуснаха страната ни. След това, с радост мога да кажа, че след приемането ни в Европейския съюз и един период на икономически растеж и добра перспектива, много млади и образовани българи се върнаха в страната ни. Радващо е, че и сега чувам от младите хора, завършващи средно образование, че вече не търсят на всяка цена следване в чужбина. Разбира се, всичко това зависи от доколко правителствата на България осигуряват ясна перспектива на стабилност - не само икономическа, но и на развитие - на шансове пред младите хора. От дългогодишния опит, който имам, мога да кажа и съм убедена, че българските граждани и младите хора, ако виждат перспектива в страната ни, няма да изберат Терминал 1 и 2, за да напуснат.

Днес най-голямата битка в Европа и света е за човешкия ресурс. Продължавам да следя внимателно развитието в Европа, особено в Германия - краен недостиг на високо квалифицирана работна ръка. Германия току-що промени закона си и въвежда вече само 5 години престой за получаване на германско гражданство - досега бяха 8. Така, че и у нас е много важно образователната система, икономическата система, социалната система да гарантират работни места и развитие.

- Образованието е в основата на "Бранд България". В аспекта на културното наследство ролята на младите хора в Бранд България е да го пренесат чрез новите технологии и иновациите в бъдещето. Образованието трябва да подготви кадрите за бъдещето, така че да запази нашата национална памет. Имаме ли тези университети? Често говорите за технологичните университети в Швейцария - в Цюрих и в Лозана, за висшите училища в Манхайм и Мюнхен в Германия. Имаме ли шанс да ги стигнем?

- За съжаление, трябва да кажа, че има една обща тенденция за спад в качеството на образование в Европа и резултатите по последното изследване на PISA го показаха. Това е тревожна тенденция за цяла Европа, с малки изключения. За съжаление, тази негативна тенденция важи и за нас. И аз се надявам, че това ще е основна задача на всички нас - демографската политика и качественото образование. В това отношение една Ирландия, една Финландия могат да бъдат добър пример. Трябва обаче да съхраним националната си идентичност - корените на нашата нация, да запазим национална памет, да не се пренаписва историята. Да пазим нашия фундамент, издържал във вековете. Новите млади поколения трябва да познават история, култура, забележителности и да носят българския дух. За да бъдем добри европейци трябва да останем истински българи.

- Точно така е. Когато говорим за Бранд България, ние говорим за визия за бъдещето, както казва Мария Габриел. Но, когато споменаваме България като иновативна дестинация, не бива никога да забравяме, че това е земята с безценните природни богатства и хилядолетна история. Както казах, ние сме третата по големина европейска съкровищница, но в същото време ни няма и в топ 10 на туристическите дестинации. Какво ни липсва?

- Имаме невероятно био разнообразие, уникални гори. В същото време сме втора страна в Европа по богатство на термални и минерални извори след Исландия. Всички предпоставки са налице. Но се оказва, че само ние като институции, като граждани и организации, не съумяваме да се представим навън - пред Европа, пред света, достатъчно убедително. И в Германия, и в Швейцария и даже в Черна гора, с изненада да са ми казвали: "Ама как така, защо всичко това не е известно?".

Последният случай беше най-фрапиращ. Той е от 21 ноември във Виена, където представяхме здравния балнеоложки туризъм, в който ние наистина сме топ дестинация - и като природни дадености, и като апаратура, и като обслужване, и като съотношение цени - услуги и в крайна сметка. Дойдоха хора на много високо ниво. И един от тях ми каза: "Болно е, че вие сте световни шампиони по неумение да се представите". Разбирате ли какво говори това?! За мен е болезнено, горчиво, ние сме в дълг. Смятам, че основният актьор в този процес е държавата. Тя все още остава в дълг - да представя България като икономика, култура, история, постижения на нашите млади хора, иновации, IТ сектор. Ние не се представяме достатъчно убедително.

- Абсолютно съм съгласна с Вас. Споменахме Черна гора. Казваме, че българите обичат да почиват в Будва. Идват ли обаче черногорски туристи в у нас и ако не идват - защо?

- Балканите и Черна гора са ми много на сърце. Имаше една стара инициатива от времето на Георги Първанов за изграждане на културни туристически коридори на Балканите. И ние бяхме инициатор в негово лице. Използвам възможността да анонсирам тази стара идея, тя крие много потенциал. Конкретно за Черна гора трябва да кажа: шапки долу. Малка Черна гора прави един уникален туризъм и то в най-различни посоки. Но с една физиономия. Черна гора присъства на европейския туристически пазар. Има множество репортажи - туристически, рекламни филми за Черна гора. Който се е разходил това лято във Виена е видял на много места реклами за Черна гора, на Албания. Нас ни няма.

Ние нямаме една физиономия. Трябва да има един общ бранд. Като се каже България, той да изпъква пред очите на всички наши партньори. Страната ни трябва да излиза едно лого. Затова приветствам Вашите усилия да се работи в тази посока.

Споменахте в анонса на нашето интервю, че първата книга на кирилица е отпечатана в Черна гора.

Имах честта и удоволствието да представим в България изложбата 525 години черногорско кирилско щампарство, както казват черногорци. Представихме я в Националната библиотека с участието на двамата министри на културата - на България и на Черна гора.

По стечение на исторически обстоятелства - оригиналите на Псалтира се пазят в България. Една част са в националния архив на БАН, друга в архива на нашата национална библиотека. Радвам се, че съдействах за това партньорство между Черна гора, нашата Академия на науките и нашата национална библиотека. Черногорци бяха щастливи, че получиха достъп, за да дигитализират тези документи.

- Прекрасно. Културна дипломация в действие. Ще завършим нашия разговор отново с Бранд България, но през Бранд Швейцария. Направи ми впечатление една анкета - с какво е разпознаваема Швейцария. Първите 5-6 неща, които туристите посочваха, бяха Алпите, след това банките, часовниците, високите заплати и, разбира се, шоколадът и швейцарското ножче. Нас какво ни отличава? Какво бихме могли да изкопираме?

- В конкретния случай за Швейцария - това е еделвайсът. Златният еделвайс, в сърцето на който е швейцарският флаг.

- Ние си имаме розата, но това вече не е достатъчно.

- Трябва да се обединят усилията на всички сектори, институции и организации. Затова чест Ви прави, че сте локомотивът на тази инициатива за ребрандиране на България, за присъствието й навън с една физиономия.

На 29 април тази година, в т.нар. Ден на почивката в Швейцария, се предвижда в Женева да бъде представен новият, актуализиран бранд на Швейцария.

- И те се ребрандират?

- Да. Искрено се надявам и ние, макар и със закъснение, да се справим добре с тази задача.

- Искрено се надявам и аз. Надявам се, че скоро ще се видим в следващите издания на подкаста, когато ще си говорим за паметта българска и Вие ще ни разкажете за фамилията Ораховац.

- С голямо удоволствие. Това е една изключително интресна фамилия, свързана с България. Аз имах честта като посланик да пиша предговора на току-що излязлата книга за Петър Ораховац. Тя излезе на черногорски. Надявам се, че ще излезе и на български. Петър Ораховац - черногорецът лекар, идва в България и прави и политическа кариера, кулминацията на която е председател на нашето Народно събрание.

И по негово управление всъщност се пускат и първите линейки в България. Ще говорим и за неговия син, за неговия внук - Алекс, чиято жена Сирма е наследница на видни родове в България.