Малка принцеса разкрива тайните на Асеневци. Нова история

Защо едно момиченце на 2,5 - 3 годинки ще бъде погребано със скъпи дарове в седнало положение, сякаш е висш духовник в средновековната българска държава? По онова време така са изпращали в отвъдното само царе и патриарси? Единственото обяснение е посмъртна интронизация. Принцеса, чиято кръв пряко води към

легендарната династия на Асеневци

Това е един от безспорните факти, които това лято излязоха на бял свят при проучването на цитаделата в Кокалянски Урвич. Ръководителите на разкопките в крепостта с манастир са Виолина Кирякова (НИМ) и д-р Филип Петрунов (НАИМ-БАН). Сензационните им открития тепърва ще попълват дупките в историята ни от ХIV век. А това е период, който с право вълнува историци и археолози. Чумни епидемии, дворцови метежи, вражески нашествия и задаващата се тъмна сянка на османското завоевание бележат дните не само на България, но и на Балканите.

За нашата страна това е векът на Срацимировците - могъщата династия, свързваща произхода си с куманския род на Тертеровците, и великата династия на Асеневците.

Сред владетелите от онова време изпъква едно име, за което историците още кръстосват шпаги - цар Иван Александър. Едни го наричат виновник за упадъка на българската държавност и за разкола в страната. Други го величаят като

бащата на втория Златен век

на култура и политическо могъщество. Каквато и да е истината, цар Иван Александър се нарежда сред малцината български владетели с най-продължителен период на управление - цели 40 години. По-дълго от него управлява единствено цар Петър I, осигурил на страната ни 43 години мир.

Сродници на цар Иван Александър ли са погребаните в цитаделата на Кокалянски Урвич и каква е била ролята им в средновековна България е въпросът, който чака отговор след проучването на Кирякова и Петрунов. Те вече имат няколко аргумента в подкрепа на тази хипотеза.

Първо сребърният пръстен с позлата и двуглав орел, открит във вкопания в скалата гроб в преддверието на черквата-гробница насочи учените към идеята за делегиране на власт.

После и фините бижута, изработени специално за погребаното в близост дете потвърдиха съмненията им, че става дума за аристократична фамилия, управлявала крепостта през 60-те -70-те години на XIV век. А и начинът на погребение на малката принцеса категорично затвърждава хипотезата. Потвърждава го и първоначалният антропологичен анализ на доц. Виктория Русева.

Едва ли става дума за случайност или пестене на място, коментира д-р Филип Петрунов погребалната поза на момиченцето. При висшия клир по този начин се подчертава специалният статут на духовника. Не можем да сме сигурни как точно

биха погребали царска дъщеря

или друга роднина на Иван Александър (1331-1371 г.), наследник на Асеневци по майчина линия - нямаме база за сравнение. Но знаем, че управлявайки голяма територия на Балканите, цар Иван Александър е изпращал близки до трона, често свои сродници, да провеждат политиката му извън Търново, подчерта д-р Петрунов.

Да не забравяме и какво е мястото с разкритите гробове: храм, построен за черкуване на управителя на цитаделата, който след неговата смърт преустроен в гробница, допълва археологът.
Детето е погребано с кърпа на главата, пристегната с масивна сребърна игла. Към нея са били пришити един наушник и две перпендули - вече почистени от реставраторите на НИМ. Вижда се, че те са сходни като изработка с тези от Никополското съкровище, където пак има лунули, но с друга големина - като за зряла жена.

Гробът на мъжа с пръстена

който е бил млад, най-много на 30 години, доказано е от същия период. Хоросанът, използван за замазка върху ковчега при него и при момиченцето в зиданото гробче е еднакъв, но различен от този в градежа на черквата. Вероятно двамата, а и не само те, са починали от заразна болест, може би чума.

Имаме общо 11 гроба в черквата и около нея, предстоят ни още много изследвания. Но сме обнадеждени, че може би сме на прага на голямо откритие за българската история през втората половина на XIV век, съобщи още д-р Филип Петрунов.

Църква ¹ 2, както учените водят обекта, е построена като част от архитектурния ансамбъл на цитаделата. От юг тя е свързана с крепостната стена и близките жилищни помещения, посредством врата с една ос, разположена почти централно между двата прозореца на южната фасада.

Находките разкриват в дълбочина огромната роля на Желязната крепост, както в древността наричали Кокалянски Урвич. Причината е, че една от най-важните дейности, с които са се занимавали хората в цитаделата, освен че са охранявали пътя на софийското поле, е добивът на желязо - още от античността.

По цялото Искърско дефиле се е добивало желязо, а на Урвич вече има няколко документирани производствени

пещи за добив на желязо от черен пясък

Има и доказателства за обработка на накити от късносредновековния манастир в подножието на цитаделата, в който е открит златният пръстен.

Една от най-интересните находки в Кокалянски Урвич през годините бе прекрасен пръстен-печат от XVI-XVII век, доказващ правото на търговия на манастира, както и производството на накити и продажбата им на пазарите в Средец и по-късно в София.
Сред уникалните открития, направени досега, е и индийска монета от династията на Тоглуците, отсечена от името на Мохаммед бин Тоглук (1325-1351) през втората половина на XIV век. В Урвич са открити и венециански монети. Принципно тези златни монети се движат по Пътя на коприната, през Златната орда и достигат до Крим. Най-ценното е, че това е най-западната точка, на която е откривана подобна златна монета.