Аладжа манастир е най-известният средновековен скален манастир по българското Черноморие, обитаван от монаси-отшелници през XIII – XIV век.
Помещенията на манастира са издълбани на две равнища във висока почти 40 метра варовикова скала.
На първото равнище са разположени манастирската църква, монашеските килии, трапезарията и кухнята, малка гробищна църква, криптата (костница) и стопанските помещения.
Второто равнище представлява естествена скална ниша, в източния край на която е изграден манастирския параклис.
След падането на България под османско владичество в края на ХIV век Аладжа манастир постепенно запада и вероятно към XVI -XVII век е изоставен.
Легендите гласят, че все още крие несметни богатства, които били заровени или скрити от монасите в околността, за да не попаднат в ръцете на османските поробители.
Според преданието иманярите, които в късна доба се опитват да открият златото и богатствата на манастира, биват пропъдени от призраците на монасите, обитавали Аладжа манастир.
Легендата твърди, че съкровищата, които всъщност са събраните богатства не само на Аладжа манастир, но и на още 11 свети обители в околността, се намират в лабиринт от тунели, към които има тайни входове от пещерите. Друго предание твърди, че духовната обител в скалите край Златни пясъци е изникнала на мястото на град, основан от цар Филип Македонски.
На 600 – 700 м. западно от манастира се намира група пещери, известна под името “Катакомбите”. Откритите находки – керамика, монети, графити и др. свидетелстват, че “Катакомбите" са обитавани през раннохристиянската епоха (IV-VI в.). По-късно, през XIII – XIV век “Аладжа манастир” и “Катакомбите” са представлявали части от по-голям монашески комплекс.
Аладжа манастир функционира като музеен и туристически обект. През 1912 г. е обявен за народна старина, а през 1957 г. – за архитектурен паметник на културата от национално значение .
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
