Има обичай сребърна лъжичка да се подарява на новородено бебе или за кръщене на дете. Тя е символ на благополучие, успехи, изобилие и късмет в житейския му път, които близките хора пожелават на детето, поднасяйки му този подарък.
Откриха сребърна лъжичка за причастие от V-VI век, която поставя нов поглед върху историята. Находката е на великотърновски археолози при разкопки на Богородичния манастир в местността Френкхисар под крепостта Царевец. Тя дава нови сведения за появата на този тип църковна утвар в ранното християнство. Лъжичката на 1500 години е част от артефактите, намерени при последните разкопки в района, които за девета поредна година извършиха археолозите проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Според проф. Вачев, сребърната лъжичка за миро е изключително научно предизвикателство: "Имаме инцидентно разкрита църковна утвар, свързана с богослужението в V-VI век. В колекцията на Ермитажа в Русия са изложени няколко лъжички за причастия, които са с широка хронологична граница от IV до VII век. При сребърната лъжичка от Велико Търново любопитен факт е, че на гърба ? са изобразени две риби, които са символ на ранните християни. Базиликата в подножието на Царевец е функционирала от края на V до края на VI век, което е една доста прецизна допълнителна датировка за открития артефакт. За византийските лъжички за причастие се води огромен спор кога започват да придобиват съответната форма, като основно се застъпва тезата, че те се появяват в IX век, но се оказва, че лъжички с такава форма и символи имат далеч по-ранен произход".
Самата причастна вещ представлява осветена лъжичка с кръст на края. Тя се използва за причастяване на низшите клирици и миряните. Изработва се от неръждаеми материали и се украсява с позлата и орнаменти. В богослужебна употреба е въведена поради няколко важни обстоятелства. Първо, за да се избегне разливане на Кръвта Христова от невнимателни миряни. И второ, за отстраняване на някои злоупотреби при даване на Христовото тяло в ръцете на вярващите, както е било в древността. В духовен смисъл се сравнява с клещите, с които един архангел докоснал устата на пророк Исайя и го очистил от греховната нечистота, а с лъжичката се подава Божественият и духовен огън, който очиства греховете и изгаря недостойните. Въвеждането й в богослужебна употреба се приписва на св. Йоан Златоуст.
Откритията хвълят светлина за ранновизантийски град, за който се предполага, че се е казвал Зикидева. Селището е било на територията на хълма Царевец, в подградията и на съседния хълм Момина крепост в днешния град Велико Търново. Историческите сведения от края на V в., по времето на император Анастасий I (491 - 518 г.) разкриват, че градът-крепост е бил една от опорните точки на Източната римска империя в северната част на Балканския полуостров. Предполага се, че населението на римския град Никополис ад Иструм, който тогава бил в упадък, се е преселило на хълма Царевец поради по-добрата му защитеност от варварските нападения.
Откритията досега при археологическите разкопки на Царевец, където е имало 4 базилики, свидетелстват, че градът е напуснат организирано, заради варварските нашествия, като населението събира покъщнината си и се оттегля в Южна България.
Петата ранно византийска базилика в Търново, но в извън укрепената територия, е в местността Френкхисар под Царевец. Става въпрос за Богородичен манастир, който в продължение на девет археологически сезона се проучва от екипа на археолога професор Хитко Вачев.
В местността Френкисар във Велико Търново археолозите са проучили 213 ранновизантийски и средновековни гроба от различните периоди, разказа археологът Илиян Петракиев: "Благодарение на това, че има детайлен антропологичен анализ на тези гробове, една доста добра и представителна извадка, имаме първични наблюдения и за здравния статус, и за начина на живот на различните поколения. Ранновизантийските скелети, които сме проучили до този момент, а те са 8 на брой, дават представа за по-грацилни хора, които не са участвали твърде активно в живота, с по-слабо развита мускулатура. Погребаните през Средновековието издават по-кратка продължителност на живота, по-лоша хранителна дисциплина и много повече заболявания, свързани с тежката физическа работа".
Други два открити от археолозите предмета са от Средновековието. Единият от тях е костена свирка, каквато Петракиев намира за първи път. На нея предстои да се направи анализ, в резултат на който най-вероятно още тази година ще се публикува повече научна информация. До този момент е известен само един фрагмент от музикален инструмент, открит при разкопки на средновековната столица Търново (пак от кост), въпреки че съдейки по стенописните изображения в Хрельовата кула в Рилския манастир (която е от 14 век), през този период музиката е била разпространена, посочи проф. Вачев. Той допълни, че датировката на откритата сега свирка е от края на 12-ти до около 13 век. Другият артефакт е фрагмент от костен гребен, останалата част от който не е открита. Петракиев сподели, че на такава находка също попада за първи път, защото в този период гребените са били предимно дървени.
Полевата консервация на Богородичния манастир в местността Френкхисар в подножието на Царевец е завършена на 90% и на обекта са монтирани информационни табла, които представят най-важните находки и историята му, като по този начин е подготвен за посещения от туристи. Направено е и трайно покритие на разкритите архитектурни останки.
- Откритие на археолозите проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
