На скалистите висини над град Шумен, в местността Хисарлъка се издига старинната Шуменска крепост. Най-далечните сведения за съществуването й са от преди 3200 години, която я нарежда сред най-старите укрепления на територията на България. Стратегическото й местоположение и естествената непристъпност от три страни са предпоставки още в далечното минало тук да бъде изграден отбранителен пункт.
Първите жители на това място са древните траки, които са се заселили през 12 в. пр.н.е. Според изследователите траките са били от племето гети и са образували първото поземлище тук, а крепостна стена е била построена едва през 5 в. пр.н.е. Тя, за съжаление, не е запазена до днес.
През 15 г. от н.е. тези територии са завоювани от Римската империя, а заедно с тях и Шуменската крепост. Римляните построяват нова стена, която да предпазва селището от чужди набези. По това време твърдината е използвана предимно за военни цели и изостава икономически от близките Марцианопол и Абритус. Населението става все повече и това налага сградите да се строят все по-близо една до друга, като най-широките улици достигат до 2.50 м. През 250 г. тя е разрушена след поредното нападение на готите, но по-късно отново е издигната.
По-късно в годините укреплението е под владението на Византия, когато е изградена още една стена. За разлика от правоъгълните стари кули, византийските са петоъгълни. Градът се разраства и освен за военни цели е използван за производство и търговия. Въпреки всичко главното предназначение си остава отбранително. Поради стратегическото си местоположение, крепостта е първа преграда към старопланинските проходи. Дълги години е издържала на варварските нападения, но постоянната заплаха кара все повече от жителите да напускат размирния регион, за да се стигне до ново разрушаване през 7 в.
Новият период на възраждане на крепостта е отбелязан след прабългарските настъпления и образуването на Първото българско царство. Малко по малко населението се увеличава и селището отново се разраства. Постепенно се утвърждава като важен военен център, тъй като е последна преграда към българските столици Плиска и Преслав поради близостта си с тях. Малко преди падението на Първата българска държава укреплението е завладяна от византийците, а поредното разрушение е претърпяла във втората четвърт на 11 в., когато печенегите настъпват по тези територии.
Най-големият разцвет Шуменската крепост постига по време на Второто българско царство. Много отрасли се развиват в околията като земеделие, грънчарство, металообработване и каменоделство. В определен период селището е започнало сечене на монети, което е достатъчно доказателство за важното му значение. По време на изследванията тук са открити много различни материали, което е свидетелство за разнообразното производство и търговия на населеното място.
Развитието прекъсва през 1388 г., когато османските войски завладяват местността, за да може 8 години по-късно цяла България да падне под робство. Въпреки това твърдината остава непокътната и е използвана от османците за военни цели. Така остава до 1444 г., когато по време на кръстоносните походи е превзета от крал Владислав Варненчик. След няколкодневна обсада калето пада под тежките удари на кръстоносците и след това е изцяло опожарена и разрушена завинаги.
По време на археологическите проучвания са открити останки от стени от всички епохи без тракийската – римска, византийска и българска. През вековете зад крепостните стени се обуславят шест квартала, а във всеки от тях е има по един християнски храм. Извън тях са намерени останки от още четири такива. Една от църквите е т.нар. “Култов център”, където има основи на четири църкви на едно място. Заедно с това са е локализирана и цитадела, строена по време на Второто българско царство. Една от най-ценните находки е надписът, свързан с посещението на цар Иван Шишман, в който за пръв път се говори за града с настоящото му име – Шумен. Много други предмети също са сред находките на археолозите – монети, украшения, съдове, керамика, ранновизантийска баня и др.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
