Дяволското гърло е една от най-известните пещери у нас. Мнозина я определят и като най-красивата. Но и най-загадъчната. За разлика от другите пещери, тя не впечатлява с великолепни образувания, а с историята и мистериозните събития, които се случват тук и подхранват човешкото въображение.
Известно е, че за първи път в нея е стъпил човешки крак през 1961 г. – влизат алпинистите Николай Корчев и Елена Подарева, които са последвани от много други авантюристи.
Днес пещерата е един от Стоте национални туристически обекта. Извършени са промени, улесняващи посетителите. От общата й дължина от 1,5 км, 350 метра са достъпни за туристи. Естественият ѝ вход (сега изход, състоящ се от 301 стъпала, равняващи се на 22-етажна сграда) е заменен с изкуствено прокопан тунел, дълъг 150 м. Именно по него преминава туристическата пътека. Тук има три неща, които будят въображението. Първото е релеф на Дяволската глава, изсечен близо до входа за посетителите. Другият релеф е фигура на мъж в цял ръст, в античен стил – Орфей. Третата забележителност е малко изворче с лечебна вода, където се вижда ликът на Богородица. Преданието гласи, че тук се изпълняват желания.
Основната и най-интересна част на пещерата е Бучащата зала. Тя се нарича така заради оглушителния грохот на пропадащата в пропастта Триградска река, чиито води се губят във фуния с дължина от 150 метра. Така се е образувала каскада от 18 водопада, най-големият от които е цели 42 м и е обявен за най-високият подземен водопад на Балканите. Ширината на тази част от пещерата е 40 м, дължината ѝ е 11 метра, а височината – 35 м. Това я прави втората по големина пещерна зала в България след тази на Деветашката пещера.
Именно фунията и мистериозното изчезване на реката в скалите са причина за многобройните въпроси без отговор.
Първите легенди са още от времето на траките. Те смятали, че Дяволското гърло е портал към отвъдното и са хвърляли тук мъртвите си вождове и войни, за да им осигурят безсмъртие.
Точно на това място се е разиграла съдбовната история с Орфей и Евридика. Когато красивата жена на родопския певец умряла, ухапана от змия, Орфей не могъл да приеме смъртта й. Решен да си я върне, той слязъл в подземното царство на Хадес - Дяволското гърло. Богът на подземния свят бил впечатлен от музиката, която Орфей сътворявал със своята арфа. Затова се съгласил да върне Евридика в света на живите. Но поставил условие: докато се изкачва към горния свят, Орфей да не обръща главата си назад.
Изходът вече се виждал, когато силен грохот (Бучащата зала) заглушил стъпките на жената. Орфей, притеснен, забравил заръката и се обърнал, за да провери дали тя не се е загубила. Тогава сянката ѝ започнала да се отдалечава, докато отново изчезнала в отвъдното. Певецът се вцепенил. Седем дни плакал безутешно. От сълзите му бликнал извор - днес там се намира олтарът с фигурата на Богородица.
Минали 4 години, но Орфей оставал верен на жена си. Това му навлякло гнева на вакханките, които го убили с камъни, разкъсали тялото му, а душата му отишла в подземното царство, където любимата му Евридика го очаквала. Те никога повече не се разделят.
И до днес има поверие, че каквото влезе в сифона на реката, никога не излиза. През 1968 г. придощлата река завлича по пътя си над 350 кубика дървен материал, който потъва в пещерата. Но и треска не излиза на изхода на реката, който се намира на няколко стотин метра от входа на пещерата.
През 1970 г. двама варненски водолази – Сияна Люцканова и Евстати Йовчев, се гмуркат във водите на пещерата, за да разгадаят мистерията. Но никога повече не излизат на повърхността. Телата им не са открити.
Опитите за разгадаване на мистерията продължават с оцветяване на водите, за да се разбере дали наистина от изхода излиза същата река. Установява се, че оцветената вода излиза, но чак след час. След изчисления учените установяват, че за това време със скоростта, с която се движи водата, оцветената е изминала 40 км из дебрите на Дяволското гърло. Така изследователите стигат до заключението, че водата преминава през изключително дълъг лабиринт в скалата и всички предмети се намират там, консервирани от студената вода.
В наши дни опитни пещерняци организират експедиции с лодки срещу течението на реката. Това се случва в периода от май до октомври. Изисква се много смелост за подобно пътешествие.
В ЦИФРИ
Дяволското гърло се намира в Западните Родопи, на около 1150 м надморска височина, в близост до Ягодинската пещера и на 1,5 км от Триград.Пещерата е един от феномените на Триградското ждрело. Пейзажът е изключителен – високи отвесни скали, лъкатушещ и много тесен път, който на места е еднопосочен.
Причината, поради която няма сталактити, сталагмити или сталактони е, че пещерата е на възраст само около 175 000 години - сравнително млада.
Пещерата е отворена целогодишно за посетители. Температурата е + 8 градуса. Влизането е на всеки кръгъл час с екскурзовод.
Дяволското гърло е дом на 4 вида прилепи. Установени са колонии от голям и малък подковонос, дългопръст нощник и дългокрил прилеп (най-голямата колония в България и на Балканите).
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
