Той е бил изключително красив и успешен владетел, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ доц. д-р Бони Петрунова
Един от най-големите специалисти по средновековна история и крепостно строителство у нас доц. д-р Бони Петрунова, директор на НИМ, бе гост в Епизод 5 на подкаста на "Стандарт" "Чудесата на България".
Главният редактор на "Стандарт" Славка Бозукова направи с нея ексклузивно интервю за тайните на Калиакра и деспот Добротица. А също така и за съкровищата, които пази НИМ.
Епизод 5 беше излъчен на 23 януари 2024 г.. Може да го гледате в секция "Подкаст" на агенция "Стандарт" (www.standartnews.com), както и да се абонирате за You Tube канала на "Стандарт" (www.youtube.com/@Standart-News), където са всички епизоди на "Чудесата на България". Епизод 5 може да бъде слушан и в платформата Spotify.
Доц. Бони Петрунова е автор е на над 200 книги, статии, монографии и научнопопулярни публикации. Член е на инициативния комитет за възстановяване на базиликата в Плиска. Ръководила е над 70 теренни проучвания и археологически разкопки.
Тя е хоноруван лектор в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" и в Нов български университет.
Доц. Бони Петрунова е била заместник-директор на Национален археологически институт с музей при Българската академия на науките, ръководител на секция по средновековна археология в същия институт. Била е и заместник-министър на културата в екипа на Вежди Рашидов.
- "Перистера" е пазела зърното на империята, то е било по-ценно от злато
- На Кокалянски Урвич има сцена, на която искам да провеждаме конкурси за даровити деца
- Много подигравки отнесох за пръстена-убиец, но той бе включен сред 10-е най-интересни находки от цял свят
- Елеонора - коронованият ангел на България, спасява Боянската черква
- Да обърнем внимание на малките музеи, които са наша национална гордост
- Доц. Петрунова, да започнем с изложбата в Британския музей, в която участваше НИМ. Предварително се знаеше, че българското културно наследство няма да бъде включено, но впоследствие, златото ни грейна там. Как успяхте да убедите директора на музея?
- Заслугата не е само моя. Дължим го на нашия посланик, Негово превъзходителство Марин Райков, който ми се обади и каза, че се подготвя такава изложба. Но кой знае защо колегите са забравили древна Тракия. Той каза: аз ще отида при директора на Британския музей г-н Фишър, за да го попитам какво се е случило, че са пропуснали толкова интересна част от историята. След разговор с него той ме попита: "Е, какво може да дадете в добавка на изложбата"? Като, разбира се, тяхното желание беше да получат Панагюрското съкровище. Моето мнение, никога не съм го крила, е, че за мен това не е най-интересното и най-красивото тракийско съкровище. Но, безспорно, е най-популярното.
- Кое е най-интересното съкровище за Вас?
- Вълчитрънското, разбира се. Когато ми се обади, Марин Райков каза: Ще дадете ли Панагюрското съкровище? Веднага се съгласих. Идеята беше да се вкара темата за древна Тракия. Когато откриваха изложбата, техният главен уредник, каза: "Ние я обявихме от Персия до Гърция, но всъщност, това се превърна в една изложба за древна Тракия". Това много ме поласка. Още по-ласкателно за мен беше, че ме поканиха да изнеса лекция за българските съкровища в залата на Британския музей. Първо мислех, че няма да напълним залата, защото бяха обявили много висока цена за вход. Но залата не просто се напълни. Имаше правостоящи. Имаше хора, които ми се обадиха и ми се извиниха, че не могат да присъстват. Имаше въпроси, имаше ръкопляскания - изключителен интерес. Накрая водещият ми целуна ръка и каза: "Вие във вода газите, жадни ходите".
- Това непрекъснато го чуваме от чужденците. Същото ли почувствахте и на по-неизвестната, но наистина предизвикала фурор изложба в Чикаго?
- Това беше друг вид преживяване. Отново почувствах огромна благодарност от колегите от Чикаго, които бяха организирали тази изложба за 5 години с 6 милиона долара бюджет. Казвам го неслучайно, защото повечето колеги знаят с какви бюджети правим ние нашите изложби. Изложбата се казваше "Първите крале на Европа". И отново българските материали спечелиха най-големия интерес, отново ние бяхме в центъра на вниманието. Ние представихме златни венци от тракийската култура.
- Защо се пълнят всички музеи по света, когато изнасяме наши артефакти, а музеите у нас не са пълни? Какво ни липсва - креативност, дигиталност?
- Ние сами се подценяваме. На изложбата в Чикаго присъстваха 11 държави. Техните консулства дойдоха, изведоха си колегите на срещи, водеха журналисти със себе си. А на нас това не ни се случи - не знам защо.
- Колко души месечно посещават Националния исторически музей?
- Над 17 000. Но това, което ме радва, е, че все повече хора идват в НИМ, за да прекарат целия ден в музея.
- Разглеждайки много зали?
- Да, точно така. Те вече се чувстват на мястото, в което исках да превърна музея. Място, където можеш да се поразходиш, да си починеш, да хапнеш, да получиш информация, и да видиш интересни неща.
- На 30 януари правите голямата изложба с постиженията на археологическия сезон от миналата година. Какво ще представите? Успешен ли бе сезонът?
- За щастие, да, успешен бе. Имахме 17 обекта - част от финансирането за тях си дойде от самия Национален исторически музей, друга бе от спечелени проекти от Столична община, Министерство на културата, разбира се, имаме подкрепа и от някои общини в страната. Не мога да не спомена Каварна, която много ми помага на мен за Калиакра.
- Кои открития на археолозите от НИМ изпъкват през миналия сезон?
- В Балък дере в Ивайловград беше намерена плоча, която предизвика голям интерес. И тепърва ще бъде разчитана. В любимата ми Лютица научните ръководители откриха невиждани досега монети, които тепърва трябва да бъдат оценявани. Това е наистина уникална находка за годината.
- Преди много години с Вас бяхме на откриването на уникалната вила "Армира" в Ивайловград. Тогава ми казахте: "Да, това е една страхотна вила, но на мен сърцето ми е в Лютица". Разказахте ми, че това е бил Мраморният град в древността. Защо мраморен?
- Целият град е изграден от мраморни блокове.
- От къде е идвал този мрамор?
- От самото място - то е върху един мраморен хълм. Аз дотогава не знаех, че мраморът има различни степени на узряване - той невинаги е такъв бял и лъскав, какъвто го знаем, когато се влага като материал в сградите. Когато крепостта Лютица е била направена, тя се е белеела като гълъб на хълма отгоре. И затова я кръстих Мраморната крепост.
- Имате още една крепост, свързана с гълъба - "Перистера" (крепостта на гълъба) край Пещера. Заедно я открихме, преди 10-15 години. С добрата цялостна реставрация и социализация, с възстановките, които се правят, тя се превърна в един от добрите примери за културно-исторически туризъм. Какво е най-ценното, което може да се каже за нея?
- Тя не ми е толкова слабост, тя ми е гордост, защото много от обектите, на които съм работила и продължавам да работя, не могат да бъдат довършени в този вид, в който ние си ги представяме, така че хората да ги посещават, да им се радват и да научават нови неща. Докато в "Перистера" това го постигнахме до голяма степен.
Подготвям книга за "Перистера", в която ще разкажа, че това е една уникална крепост, която е пазела зърното на империята. През Vт век това е било по-ценно от златото, защото с него се е изхранвала войската.
- 20 години проучвате Калиакра и Добружанското княжество. Какво не знаем за деспот Добротица?
- Много неща не знаем за него. Много неща аз научих през тези 20 години. Първо - бил е много красив мъж с голяма харизма.
- Как го разбрахте?
- Той е описан. Сега вече имаме и негов портрет, нарисуван по описанието, който може да се види в Националния музей. Той е бил много успешен владетел. Неслучайно, след като получава от брат си Балик - това княжество - то става деспотство, защото той получава титлата деспот. Той като че ли е не бил кой знае какъв военачалник. Не си спомням от историята за спечелени битки, но явно е печелил сърца и е успявал много добре да прави политика. Малко хора знаят, че той създава първия сериозен флот - с помощта на Венеция. Той воюва с Генуа. Имаме много интересно сведение, което тепърва предстои да проучим. В един от манастирите. Той помага на Анна Савойска и на малкия престолонаследник Йоан V Палеолог в борбата му срещу Йоан Кантакузин, който иска да стане император. Тогава получава титлата деспот. Тогава му се дават допълнително земи. Благодарение на флота си той става доста богат. Започва да приютява в княжеството всички аристократи, които бягат от вече завладяваните български земи. Знаете, че Родопите са завладени още през 1355 г. Никой не е очаквал това, което ще предстои. И затова той отваря предградието на Калиакра и започва да ги настанява там.
- Защо се казва, че между Хт и ХV век в Добруджа не е имало хора, а предимно диви животни. Какво ги е изгонило?
- Това не е така. Това е една хипотеза, която проф. Георги Атанасов популяризира. Тя е на базата, че много често се споменава пустинята. Между другото, не се казва Добруджа. Добруджа е наречена на Добротица. Това е провинция Малка Скития. И не е вярно, че е била обезлюдена. Всъщност, днешната Североизточна България е много слабо проучена. Проучван е лимесът покрай Дунава. Но в самата вътрешност - не, като изключим крепостта край Провадия.
- Длъжници сме на Североизточна България.
- Има още какво да излезе. Неспокоен район, труден район за живеене. Вие знаете, че дори сега курортният сезон приключва края на август началото на септември най-много. По Южна България продължава по-дълго.
- За всеки археолог е голяма гордост откриването на златен пръстен. Но при Вас това, като че ли се превръща в съдба. Пръстенът от Лютица, преди това в Калиакра - пръстенът-убиец, след това пръстенът на Георги. Стана ли ясно кой е този Георги - племенник или внук е на самия Деспот?
- Както знаете, написах книга с двама съавтори - Иван Чокоев и Росен Пеевски, които много ми помогнаха по отношение на монетния материал и на тъканите, които открихме в гроба. Така знаем как е бил облечен този Георги. Благодарение на надписа на пръстена знаем, че се казва Георги. Нашата хипотеза с колегата Пеевски е, че това най-вероятно е племенник. Между другото с нашата хипотеза се съгласи дори акад. Гюзелев. Той казва: "Да, Петрунова, може би това е най-близко до истината". Разбира се, докато ние нямаме документ - акт за раждане, в който да пише кой е Георги, няма как да бъдем твърди и категорични. Предполагахме, че може да е син на дъщеря му, която се жени за Михаил Палеолог и после този зет бива убит от Иванко Тертер - както се знае. Може би това не е внукът на Добротица, а син на неговия брат Балик. И повод за това ни даде една намерена надгробна плоча в Аксаково до Варна. На която пише Балик, има кръстче, знаете че се слага кръстче там, където е името на някой покойник - Георги.
Добротица е бил в ужасни отношения със сина си - така и не са се разбирали. И самият факт, че Иванко веднага след смъртта на баща си сключва мирен договор с Генуа и застава на тяхна страна показва, че те не са мислили по отношение на политиката в една посока.
- Той, може би е готвил племенника си за свой наследник?
- Може. Даровете показват, че това не е бил случаен човек. Така, че нашето разчитане на пръстена - Георги управител на Калиакра - мисля че е правилното.
- Споменахме пръстена-убиец. С каква отрова е бил пълен?
- Много подигравки отнесох за този пръстен-убиец от колеги. Но той, освен че получи наградата на "Чудесата на България", беше включен и в десетте най-интересни находки в цял свят - американската класация. Най-вероятно вътре е имало арсен. Тази отрова е била използвана по онова време - през ХтV век: няма мирис, няма вкус. Това е нещото, което е можело да се сложи в касетката на кухия пръстен и безпрепятствено да се изсипе в чаша, за да бъде отровен врагът, който и да е той.
- Нека Ви насоча към два от филиалите на НИМ. Първият е Боянската църква. Бяхме заедно на форум преди няколко месеца, на който започнахме обща дарителска кампания за реставрацията на втория етаж. Какво се случи
- Страхотно съм благодарна на архитект Десислава Димитрова, която поде тази инициатива. Един изключителен ентусиаст с голяма любов към културното наследство. Защото все още възрожденската част на Боянската черква стои недовършена. Разбира се, ние много направихме както вътре като изложба, така и отвън с парка. Имам прекрасни идеи по отношение гроба на Елеонора - коронованият ангел на България.
- Какво ще направите?
- Искам да сложа табела - да се види и хората да разберат, че тя е спасила Боянската черква, защото е имало намерения тя да бъде разрушена и да се построи съвършено нов храм. Така че, призовавам всички да намерят начин и да подпомогнат тази инициатива, за да възстановим и възрожденска част на Боянска черква. Напомням, че там ритуали не се извършват - нито сватби, нито опела, нито каквото и да било. Това е паметник на културата и трябва да го пазим като зеницата на очите си. Такова нещо няма никъде.
- А какво се случва със Земенския манастир?
- Той също много добре се поддържа. Имаме много добър екип. Но и тук трябва да внеса едно пояснение. Земенски манастир няма - манастирът като манастир не е открит. Единственият паметник, който съществува, е самата църква "Св. Йоан Богослов", която е от Хт век и която си е на място и я поддържаме. Манастирът е строен през 70-те години на ХХ век като историко-туристически комплекс, за да обслужва църквата.
- Защо тогава го наричаме Земенски манастир?
- Защото някога там е имало манастир. Единствените археологически проучвания, които са правени, са в края на 20 век.
Това е един туристически комплекс, който аз смятам да обновим, да разширим, но в никакъв случай да не си мисли някой, че ние владеем манастир. Няма такова нещо.
- Събирайки в едно това национално богатство, говорим за "Бранд България". Проект, който тече в момента под егидата на вицепремиера Мария Габриел. Ако кажем, че това е един модерен разказ за България и за успехите на България, Вие какво бихте включила в този разказ?
- Искам специално внимание да обърна на малките музеи. Ние имаме музеи в страната, които светът няма как да оцени. Музеят на Ботев, музеят на Левски и т.н. Разбирате ли, това колкото и да го разказваме на света, то няма как получи голямо международно признание? Това са си наши музеи и трябва ние да си ги поддържаме с наши средства, защото НИМ ще оцелее при всички обстоятелства. Ние показваме от праисторията, първите заселвания по българските земи до най-новата ни история. Апелът ми е да се обърне внимание на тези малки музейчета, които са си нашата национална гордост и памет. Това е едното. Второто е крайно време е да се обърне внимание на София и на пространствата около София. Ето тук нещо, което навремето започна проф. Димитър Овчаров с откриването на Кокалянски Урвич и на църквата в него - на един манастир, който ние заедно с проф. Николай Овчаров разкрихме, който се оказа, че е построен от Елена, жената на Йоан V - братът на Иван Шишман - Йоан Асен V.
Сега нашите колеги се качиха и на цитаделата на манастира - великолепен паметник. Мястото е на една разходка от София. Страхотна природа. Няколко пъти печелят проектите към столична програма "Култура". Това заслужава да се превърне в едно любимо място на софиянци - след като се наситят на НИМ, да се разходят до Кокалянски Урвич с децата си.
Ще споделя една своя стара идея. Там има сцена в самия манастир, която сега е влязла в гората. Но тя може да се изчисти и там да се направи конкурс за даровити деца.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
