Ако не се промени моделът на финансиране за археология, ни чака още от същото - хипербюрокрация, работа на парче, напрежение до дупка и натиск от страна на изпълнителната власт.
Това заяви шефът на НАИМ-БАН доц . Христо Попов на пресконференция днес. Той даде пълна картина на трагичната ситуация в сектора и обяви исканията на археолозиге.
Заедно с това той представи находки от най-емблематичните археологически обекта през изминалата година - античният град Хераклея Синтика край Петрич и първата могила в землището на село Капитан Петко Войвода край Тополовград.
Теренните археологически проучвания трябва час по-скорро да се изнесат от капиталовите разходи, в които са строителството на магистрали и газопроводи, от държавния бюджет през 2025 г., настоява Попов. Според нег това е само първата стъпка за смяна на неефективния модел за финнасиране
Презумпцията е, че при прокарването на магистрали, газопроводи, електропроводи, железен път, водопроводи задължително се правят спасителни археологически проучвания. През последните години техният брой нараства до около 500 годишно. В същото време обаче планираните археологически проучвания на терен намаляват, посочи доц. Христо Попов.
За 2024 г. са били планирани 5 млн. лв. за археология на терен, но реално са усвоени едва половината от тях - около 2.5 милиона лева. Вероятната причина е, че обикновено държавата не изпълнява капиталовата програма, за да държи дефицитът под 3% от БВП.
56 археологически проекта, които бяха одобрени и имаха подписани договори с Министерството на културата, въобще не бяха финансирани, отбеляза доцент Попов.
Той отбеляза куриозния факт, че летният археологически сазон всъщност се е оказал зимен заради забавените пари, които са се отпуснали чак през есента след дълги съгласувателни процедури.
Около 7 - 8 месеца са необходими за одобрението на един археологически проект. Но ако си мислите, че с това мъките приключват се лъжете. Следва безкрайно и ненужно разтакаване и прехвърляне между различни държавни институции и подписване на хиляди страници бумаги, а след това и качването им в електронен вид.
Първо има шест етапа за съгласуване на документите в Министерството на културата. След това се иска разрешение от Министерството на финансите за отпускането на парите, които са в капиталовата програма на държавата. При положителен атговор трябва да има решение на Министерския съвет, с което се връщаме във финансовото министерство за подпис и после отново в Министерството на културата, описа пътят на парите за археология доц. Христо Попов.
Трябва да се смени модела на финансиране, защото ние не строим магистрали и газопроводи, отбеляза и проф. д-р Людмил Вагалински, ръководител на проучванията в Хераклея Синтика край Петрич.
Според него другият проблем е свързан с липсата на доверие от страна на изпълнителната власт към археолозите.
"Понякога се чувствам, че живея във времето на Сталин и Вишински (главния прокурор по времето на руския диктатор - бел.ред.). Натискът е недобронамерен от страна на държавните институции", коментира пред Mediapool проф. Вагалински.
За пример той даде разкопките в Хераклеия Синтика. "Докато работехме на обекта, кой ли не дойде да ни проверява. То беше полиция, Инспекцията по труда и т.н. Единствено патриархът не дойде на проверка", каза археологът. Допълни, че чул какви ли не небивалици. Включително, че изнесли откритата статуя в Гърция, още преди да са я показали в Петрич и то от хора във властта, не скри огорчението си той.
"Така, ако държавата не ни помага, то поне да не ни се пречи", призоваха доц. Попов и проф. Вагалински.
И ако работата с изпълнителната власт не върви, то археолозите откриват пълна подкрепа от страна на местната власт. На пресконференцията бяха кметът на Петрич Димитър Бръчков, на територията на неговата община е Хераклея Синтика - обектът, за който цяла България говори това лято, и заместник-кметът на Тополвград Хараламби Мочев.
В село Капитан Петко Войвода в общината Тополвград Даниела Агре проведе проучвания на могила, в която беше разкрит гроб на тракийски аристократ в пълно бойно снаряжение, погребан заедно с коня си, както и накити. Откритите артефакти са датирани около началото на I век и специалисти ги определят като "изключителни". Погребението беше разкрито при извършването на спасителни разкопки в парцел за изграждане на фотоволтаици.
"Надявам се след реставрацията артефактите да бъдат показани в пълния си блясък в музея в Топовград. Това е изключително важно за малките общини. При откриването и показването им в града се събраха 5000 души - изключителен интерес. Градчето не помни толкова много хора от 30-те години на миналия век", коментира археологът Даниела Агре.
Людмил Вагалински също похвали кметът на Петрич Димитър Бръчков. "През 2015 г. дойде ново ръководство в общината и проектът "Хераклея Синтика" получи тласък за развитие", каза археологът. Кметът Бръчков информира, че скоро приключва изпълнението на мащабния общински проект за реставрация, консервация, опазване, популяризиране и развитие на античен град Хераклея Синтика. Той се финансира от еврофондовете по оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г. и е с бюджет от близо 10 млн. лв. Реализирането му е част от концепцията на община Петрич за превръщането на туризма във водещ отрасъл, а заедно с общините Сандански и Петрич наскоро е бил представен на туристическо изложение в Германия.
Археолозите се оплакаха, че тенденцията е за намаляване на парите от държавата за планираните археологически проучвания. Хоризонтът сега е една година. Няма възможност да се кандидатства за дългосрочно финансиране с хоризонт от поне 5 години и по-малко бюрокрация, каза доц. Попов. По думите му единственото изключение е по една друга програма, финансирана с европари, която е под шапката на Министерството на образованието и културата. По нея хоризонтът е 3-годишен.
Необходима е държавна политика в областта на археологията и държавата да определи стратегическите си обекти, които ще се проучват, и какво финансиране ще се отпуска за тях през годините, посочиха доц. Попов и проф. Вагалински.
Липсата на планиране и работа, както и закриване за определен период образователнието за реставратори, е довело до проблем с кадрите. Те са отишли в Италия, Австрия и Германия - страни с отношение и традиции към тази професия.
Днес около 300 души се занимават професионално с археология, а реставраторите са три пъти по-малко, каза доц. Попов.
Той посочи, че са поискали от държавата 10 млн. лв. за теренни проучвания и 16 млн. лв. бюджет за реставрация и консервация. Дали ще бъдат заложени в Бюджет 2025 предстои да стане ясно в края на феруари.
Традиционната ежегодна изложба "Българска археология" с откритите находки през изминалата година ще бъде представена на 14 февруари.
Тази година за първи път част от тях бяха показани предварително, за да се види работата на реставраторите. "Държим да покажем находките преди и след реставрацията, защото разликата е впечатляваща", отбеляза доц. Попов.
Изложбата "Българска археология", която се организира традиционно от НАИМ-БАН по повод Деня на археолога - 14 февруари, представя най-доброто от предходния археологически сезон. Тази година заедно с НАИМ-БАН свои предмети ще изложат още 19 исторически и археологически музеи у нас. Изложбата ще бъде отворена за посетители от 15 февруари в Централна зала на НАИМ на площед "Атанас Буров" № 1 в София.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
