- Задават се нелесни месеци пред страната ни, освен кризите отвън за пореден път навлизаме в период на политическа нестабилност
- Много е важно да не допускаме закръгляне на цените нагоре, казва Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Госпожо Русинова, наскоро бе публикуван най-новият анализ на Икономическия и социален съвет, свързан с предизвикателствата пред страната ни във връзка с приемането на еврото. Как това ще се отрази на икономиката?
- Икономическият и социален съвет (ИСС) е законово институционализирана форма на гражданското общество за консултации на социалната и икономическата политика на държавното управление в България, който обединява най-големите и влиятелни граждански организации, включително представителните работодателски и синдикални движения. Най-новият анализ на съвета е свързан с въздействието на присъединяването на страната към еврозоната върху икономическото развитие, инфлацията и доходите в страната. Това е тема, която е във фокуса на ИСС, като през месец май излязохме и със становище относно Националния план за въвеждане на еврото. Този план трябва да започне да се изпълнява, защото ние сме приели да влезем в еврозоната още с договора за присъединяване към ЕС. България е във валутен борд и преходът не би трябвало да бъде драматичен.
Предизвикателствата тук не са малко, но обединеното мнение на членовете и експертите на ИСС е, че този акт ще донесе на българската икономика повече ползи отколкото негативни ефекти. Присъединяването към еврозоната ще създаде условия в краткосрочен план за увеличен износ, намаляване на лихвите, подобряване на производителността на труда и на инвестиционната среда, както и на сближаване на националното ценово равнище спрямо средните нива в ЕС, съответно трайно изпреварващ номинален ръст на работната заплата спрямо инфлацията. В дългосрочен план може да очакваме значителни предимства от провеждането на дълго отлагани структурни реформи, което ще доведе до чувствителен ръст на икономиката, а оттам и на доходите на българите.
- Кои са най-проблемните показатели на икономиката при еврочленството?
- Когато България влезе в еврозоната няма да използваме еврото само като разплащателна валута, а ще сме страна-членка, която ще взема решения свързани с европейската парична единица.
Еврото не може от само себе си и автоматично да донесе ръст и решаване на всички проблеми. То ще отключи множество възможности, от които трябва да се възползваме по най-добрия начин, за да наваксаме изоставането в доходите на гражданите и ръста на икономиката спрямо средноевропейските.
В анализа се допуска, че ефектите от приемане на еврото в България маркират различни етапи на приспособяване на икономиката и заетостта - краткосрочни ефекти до една година, средносрочни ефекти до 5-6 години с относително стабилизиране на нивата и дългосрочни ефекти, рамкиращи пълното приспособяване на икономиката.
Важно е да отбележим, че с влизането на еврото не бива да допускаме закръглянето на цените нагоре. За целта е нужен ясен механизъм срещу нелоялни търговци. Но държа да подчертая отново, че общата оценка от анализа на ИСС е, че въвеждането на единната валута ще донесе чувствително повече ползи за икономиката ни.
- Каква методология използвахте в доклада и какъв е форматът на експертите, които използвахте?
- Разработването на анализа на тема "Въздействие на присъединяването на България към еврозоната върху икономическото развитие, инфлацията и доходите в страната", възложено на Съвета от Народното събрание, беше поверено на Комисията по макроикономика, бюджет и финанси като водеща и на подкрепящите Комисия по труд, доходи, жизнено равнище и индустриални отношения и Комисия по икономическа политика към ИСС. За докладчици по становището бяха определени представители на трите групи, формиращи съвета: г-н Станислав Попдончев от група 1 - работодатели, г-н Веселин Митов от група 2 - работници и служители, и г-н Богомил Николов от група 3 - граждански сектор. Като експерти при подготовката на акта се привлякоха водещи специалисти с дългогодишен практически и научен опит в областта на финансите и икономиката.
Основна цел на анализа е да улесни ефективното провеждане, съдържателност и обоснованост на обществения дебат в рамките на предстоящата информационна кампания, предвидена в Националния план за въвеждане на еврото в Република България. Съответно използвахме концептуален подход към темата. Проучването не си поставя задача да анализира ползите и рисковете от приемането на еврото с оглед оценка или преразглеждане на приетата целева дата за присъединяване към еврозоната - 1 януари 2024 г.
Резултатите от настоящия анализ се основават на преглед на проучвания и статистически данни за ефектите от присъединяване в еврозоната върху икономическите процеси, инфлацията и доходите в страни, прилагали паричен съвет или продължително фиксиран валутен курс, преди да приемат еврото, каквито са Балтийските държави. Екстраполирахме резултатите и изводите в основна хипотеза за очакваното развитие на икономиката, инфлацията и доходите в България след присъединяване към еврозоната, с която всеки може да се запознае в публикувания на официалната ни интернет страница документ.
- Защо решихте да направите сравненията на макроиконическите показатели на България именно с балтийските държави?
- Балтийските държави имат доста сходства в съвременното си социално-икономическо развитие с нашата страна. Особено в периода на присъединяването им към единната европейска валута те имат макроикономически показатели подобни до нашите днес и изходни условия, които са най-близки до тези в България поради наличието на функциониращи парични съвети в Естония и Литва и режим на фиксиран валутен курс в Латвия. Затова решихме, че е удачно и полезно да се направи сравнение именно с тези държави, да се изследва опитa им в цялостната подготовка и да се разгледат детайлно първите шест години след приемането на еврото през 2015 г., за да си отговорим на някои въпроси и притеснения, които имаме за бъдещето, свързано с еврото.
Според анализа се очертава една интересна тенденция, която особено вълнува и нас, българите - приемането на еврото в балтийските държави е обърнало негативния тренд на емиграция до голяма степен заради положителния ефект от интеграцията на техните икономики в еврозоната.
- Възможно ли е изострящата се инфлация и криза да променят преимуществата на държавите в еврозоната, анализирани в доклада?
- В анализа се изтъкват предварително формулирани ограничения и условности спрямо настоящия постковид период и дългосрочни последици от войната в Украйна, ембарго върху енергийните доставки от Руската федерация, отключваща се продоволствена криза и свързано повишаване на цените, преструктуриране на веригите на доставки, на икономиките на еврозоната и ЕС, които ще оказват дългосрочно въздействие върху динамиката на БВП, инфлацията и доходите.
В същото време инфлацията у нас нараства не само поради военния конфликт в Украйна, а преди всичко заради предшестващите ефекти от водената парична политика на глобално ниво и разходните политики, повлияни в значителна степен от политическия цикъл на поредица от редовни и извънредни парламентарни избори, забавено изпълнение на публичните инвестиционни разходи и насърчаване на общото търсене основно чрез политиката по доходите.
ИСС очаква икономическите последици за България от задълбочаващата се криза, свързана с войната в Украйна, и предприетите двустранни санкции, да се проявят основно в забавяне на икономическия растеж и натиск за повишена инфлация и публични разходи. На свой ред това може да постави под риск изпълнението на номиналните критерии за влизане в еврозоната по отношение на инфлацията и бюджетния дефицит. В тази връзка подчертаваме необходимостта от провеждане на разумна бюджетна, икономическа и надзорна политика.
Предвид ускоряващата се инфлация настояваме и за сериозни гаранции, че България твърдо и без колебания ще отстоява присъединяването към еврото да се осъществи при действащия към момента валутен курс лев-евро.
- Как промяната на основната лихва на ЕЦБ ще промени кредитния пазар за еврозоната и държавите извън нея?
- Идентифицирани са редица ефекти върху икономическото развитие, инфлацията и доходите след присъединяването на България към еврозоната, аргументирани преди всичко с действащия режим на паричен съвет, който понастоящем в голяма степен неутрализира потенциалните рискове и негативни въздействия.
В анализа си обръщаме внимание на протичащата през последните години промяна в основните макроикономически политики у нас, продиктувана от увеличаването на политическата нестабилност и преди всичко от действието на глобални и регионални външни фактори.
Факт е, че в края на месец юли излезе информация, че ЕЦБ повиши водещата си лихва с 50 базисни пункта - ръст, който за последните 11 години за първи път е толкова висок и целта е била да се "охлади" инфлацията. Все пак, ЕЦБ обмисля различни сценарии, за да се намери инструмент, чрез който да се поемат рисковете и да се подкрепят задлъжнели държави от еврозоната поради възникналите енергийни, икономически и политически кризи.
- Недостатък или възможност е отслабващото евро в контекста на присъединяването ни?
- В следствие на военния конфликт в Украйна и повишаването на лихвените проценти на федералния резерв на САЩ в последните месеци еврото показа тенденция на спад спрямо щатския долар.
В анализа се констатира, че преобладаващата част от проучванията за България идентифицират значителни по размер положителни ефекти аргументирани, включително с действащия специфичен режим на паричен съвет, който в значителна степен неутрализира очакваните отрицателни въздействия. Последните се оценяват основно при страни, прилагащи гъвкав валутен курс, част от които възприемат политика на забавено или отложено във времето присъединяване към еврозоната. Анализът ни показва, че независимо от времевата рамка на изхода от войната в Украйна в дългосрочен план приемането на еврото и интеграцията към ядрото на вземане на решения в еврозоната ще носят значителни предимства за българската икономика
- Какво показват последните прогнози на Икономическия и социален съвет - задава ли се хиперинфлация и рецесия у нас?
- Световната рецесия от 2008-2009 г. и последвалият период на значителни външни шокове върху малки отворени икономики, прилагащи паричен съвет или дългосрочно фиксиран валутен курс, като мащаб на въздействие са не по-малки, сравнени с инфлационния натиск и икономическите последици от продължаващата война в Украйна.
Има висока степен на неопределеност с пряко въздействие на променящи се геополитически и макроикономически фактор. В този смисъл е трудно да бъде изготвена надеждна предварителна оценка и прогнози.
Задават се нелесни месеци пред страната ни. Освен кризите отвън за пореден път навлизаме в период на политическа нестабилност. Очаквания за хиперинфлация и тежка рецесия у нас изглеждат твърде лош и краен сценарий, но прогнозите ни сочат, че предизвикателствата в икономическо и социално отношение стават все повече, а с тях и нуждата от решителни, ефективни и навременни политики и мерки, за които ние като "гражданския парламент" на България даваме своите експертни идеи и препоръки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
