Водният сектор има нужда от бързи и ефективни промени, които да го направят работещ. Около тази позиция се обединиха министърът на околната среда и водите Искра Михайлова, представители на бизнеса, ВиК дружествата, басейновите дирекции и общините, които в. "Стандарт" събра на една маса на дискусията "Реформа в управлението на водите". Какви са належащите проблеми и какви мерки трябва спешно да бъдат взети, за да стане системата по-ефективна за "Стандарт" отговаря председатeлят на Българската асоциация по водите (БАВ) Иван Иванов.
- Г-н Иванов, какво трябва да се промени във водния сектор, за да стане работата на операторите по-ефективна?
- Основното, което Българската асоциация по водите е настоявала да се случи, е да се създаде специализиран отраслов закон за ВиК сектора, какъвто има в енергетиката. С това ще бъдат отразени много от настоящите дефекти на системата и ще бъдат коригирани. Това ще придаде и необходимата тежест на този отрасъл. Който въпреки своята безспорна важност, е бил винаги подценяван, основно от политиците. Водният сектор влияе пряко на всеки един човек в нашата държава - чрез цената на услугата. И затова политиците трябва да подемат отговорност за развитието му. Трябва да се вземат изключително важни решения, които могат и да са непопулярни.
- Кои принципи трябва да залегнат в този закон?
- Принципите в сектора, които така или иначе са регулирани по някакъв начин. Нека вземем за пример взаимоотношенията между клиента и ВиК операторите. Те в момента се регулират с една наредба, а според нас е по-добре това да залегне в отделен закон. Принципите на регулиране на цените и на качеството на услугите също трябва да се включат в такъв специализиран нормативен акт. Има отделен закон за регулиране на ВиК услугите и към момента. Но той беше създаден малко прибързано, под натиска на ЕК, както винаги се случва. И трябва да бъде коригиран спрямо откритите в него недостатъци. Смятаме, че в момента регулациите не функционират както трябва. В момента само двама са комисарите, които в ДКЕВР отговарят за водния сектор. И съм убеден, че 80% от тяхното работно време преминава в обсъждане на проблемите в енергийния сектор. Така водният сектор пак остава без лидер, без някой, който да го води към правилните резултати.
- Според вас трябва да се засили ролята и влиянието на ДКЕВР върху сектора. Как гледате на идеята на комисията водните оператори да се лицензират подобно на енергийните такива?
- Не мисля, че това е решението. Защото има опасност от двойно регулиране на услугите и цените. Има два типа регулиране - договорно и чрез централен държавен регулатор. В момента у нас работи вторият и със създаването на водните асоциации по региони, в които принципали ще бъдат общините и те ще сключват договори с ВиК операторите, се създава втори тип регулиране. Очаквам от това да се получи проблем с размиване на отговорностите. И потърпевши отново ще останат ВиК операторите. А когато те са потърпевши - потърпевши са потребителите.
ВиК операторите са тези, които пряко контактуват с клиентите, а зад техните действия или бездействия се крият политически решения, върху които те не могат да влияят. Така че трябва да се преосмисли цялата концепция за регулиране на сектора. Трябва или да се дадат много по-пълни права на ДКЕВР, която да може и да дава задължаващи указания в какво да се инвестира и какво ще струва това. И ако нещо не се случва - да носи солидарна отговорност с ВиК операторите, защото не е изконтролирала процеса. Така ДКЕВР ще е по-ангажиран навреме да сигнализира за проблемите. Другият вариант е ДКЕВР да остане със съгласувателна роля и решенията за цените да се взимат от администрацията, ако има такава, на водните асоциации. И това може би е по-правилният вариант. Защото решенията за цените в края на краищата винаги ще носят политически елемент. И когато местната власт прецени, да може да увеличава цените, но срещу това да има ясно насочени инвестиции и нови обекти. ДКЕВР са много стриктни в следване на правилата, за да са защитени от нападки и Икономическа полиция. И се скриват зад текстовете на наредбите и закона и в крайна сметка не се получава ефектът, който се цели.
- С какви конкретни мерки може да се промени бързо и ефективно секторът?
- Първото нещо, което може да се реши на следващия МС, е да отпадне това постановление, с което на държавните ВиК оператори се вземат 70-80% от печалбата в полза на бюджета. След като казваме, че липсват средства за инвестиции във ВиК сектора, е нелогично да се взима печалбата на държавните дружества. Наистина има логика, че те са държавни. Но от друга страна излиза, че софиянци са доста облагодетелствани от концесията в столицата. Защото договорът на "Софийска вода", задължава дружеството да инвестира печалбата си в инфраструктура. Докато хората, които са обслужвани от държавни ВиК оператори, плащат втори данък. А там, където плащат и лихва върху стари задължения за такса водоползване, плащат и трети данък. Така наказваме за грешки на определени хора крайните потребители.
- Отбелязахте като проблем и кръстосаното субсидиране на цените. В какво се изразява той?
- В момента целият модел на ценообразуване стъпва върху това какви разходи са направени в предходен период и върху тях се надграждат нововъзникнали разходи. Така че, ако в началото е имало базирана първоначална грешна цена, това се толерира и в момента. И понеже на много места има едно кръстосано субсидиране между цената за водоснабдяване, за отвеждане и за пречистване, тази грешка се трупа вместо да се коригира. И има такива парадокси - при две новопостроени пречиствателни станции при едната цената е 40 ст., а при другата - 20 ст. Това няма как да бъде обяснено, защото е логично за едни и същи съоръжения и услуга да има и абсолютно еднакви цени. Това само доказва, че има този елемент на кръстосано субсидиране между отделните услуги, което не е допустимо и трябва това да се изчисти. Ясно е, че с построяването на канализация и включването на нови пречиствателни станции в експлоатация ще скочат цените. Но това трябва да е само за тези конкретни услуги. Има такива технически детайли, които не са решени и това трябва да се направи от регулатора. Друг е въпросът, че той няма точните механизми да го стори и трябва да се мисли и в тази посока.
- Преструктурирането на сектора от 53 публични дружества в 28 водни асоциации има както противници, така и привърженици. Какви са предимствата и недостатъците на тази структурна промяна в сектора?
- Теоретично окрупняването би довело до някакво намаление на разходите. Но към момента не съм видял ясно доказано, че ефектът от него у нас ще е положителен по отношение на цените и качеството на услугата. За тези 2 г., в които тази промяна се коментира, никой не е казал как точно ще стане това окрупняване. И не е доказал дори с един нагледен пример как ще намалеят разходите. Просто всеки си прави няколко свои сметки. Окрупняването трябва да се случи както в Румъния, какъвто пример даде колегата от ВиК-Русе. Там то става по естествен път. Добрите ВиК оператори сами са търсени от общините, за да поемат тяхната дейност. А не както тук ще се случи - насила. На второ място ефектът върху системата у нас при едно такова окрупняване няма да е осезателен, защото в почти всички области оперират държавни оператори. Ефект ще има само в Пазарджишко, където системата е много раздробена. И може би в Благоевградско, където има няколко оператора. Там обаче има два изявени добри - единият общински, а другият държавен - ВиК-Благоевград и ВиК-Сандански. И окрупняването им не знам дали ще доведе до голям ефект, защото и двата оператора са добри. Дори ако се обединят, може да се намали качеството на работата им. Така че никой не е проиграл точно модела и как ще се случи обединението. Затова смятам, че усилията трябва да се насочат в подобряване на работата на държавните оператори, където има резерви. И след това, като те докажат, че работят по-добре от общинските, ще могат да си разширяват територията по естествен път. А за да се докаже кой как работи наистина, трябва да бъде въведена най-накрая система за сравнителен анализ на работата на водните оператори.
- Не трябва ли да стане задължително събирането на данните за работата на водните оператори, за да има то ефект?
- Данните и към момента задължително се събират в ДКЕВР, но под друг формат. А ние искаме да го направим полезно за всички участници. Да не го чувстват като задължение, което ги застрашава с глоби, а да бъде общо упражнение, което да извади на преден план добрите практики. Ако някой се справя по-добре - да видим защо. И дали останалите водни оператори могат да приложат този опит и на каква цена. Системата за анализ на първо време трябва да показва кои са добрите модели на работа. БАВ е бенефициент по Дунавска програма за развитие на водния сектор, която обхваща 11 страни. И ние сме в началото на подобен проект, като целта ни е да развием системата и след това да я дадем на регулатора. Затова се надявам, че повечето оператори ще се включат и до 2 г. такава система ще заработи.
- Какъв ще е ефектът, ако водните оператори станат директни бенефициенти и управляват европроекти по ОПОС?
- От самото начало на преговорите с ЕС за втория програмен период бях голям защитник на тази идея. Сега имам леки опасения не толкова дали водните оператори ще се справят, защото съм сигурен, че те могат да изградят административен капацитет и да се справят не по-лошо от общините. Но първо имаме една работеща система с общините и не е задължително да я разваляме. И на второ място - политическият натиск така или иначе е силен в управлението на ВиК операторите и ще стане още по-силен. Трябва да има някакъв по-силен ангажимент на ВиК операторите, но не е задължително да са бенефициенти на програмите. Сигурен съм, че и в момента има областни управители, които не са в добри отношения с управителите на ВиК дружествата и директорите на водните оператори последни разбират какъв проект ще бъде правен, което е недопустимо.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
