С 60% по-ниска реколта от грозде имахме тази година заради липсата на вода, казва в специално интервю за вестник СТАНДАРТ Йордан Чорбаджийски, член на Управителния съвет на Камарата на лозаро-винарите в България
- Г-н Чорбаджийски, как почитате празника на лозарите и винарите Трифон Зарезан?
- Виното е свързано с нрава, бита и фолклора на българина. Зарязването на лозето е първият празник на виното, свързан с много традиции и честван от векове насам. За поредна година, ние ще почетем този ден с един много голям празник, който организираме заедно с Община Поморие. Каня всички на 14 февруари от 14:00 до 19:00 ч. в парка в кв. “Св.Георги” в Поморие, за да отбележим заедно празника. Поканили сме Теодора Маринова и оркестър "Славяни", Нели Петкова, както и международната звезда C-Block, които ще се грижат за доброто настроение на всички присъстващи. Ще има много изненади, вкусна скара, както и хубаво българско вино.
- Какви традиции спазвате на този ден?
- Зарязването на лозовите масиви е традиция, която се спазва от векове по нашите земи. Разбира се, спазваме всички ритуали с гроздопроизводителите от региона и всеки път си пожелаваме една година, която да бъде най-вече здрава, плодородна и с по-малко трудности.
- Какви са най-предпочитаните вина от българите? Забелязват ли се нови тенденции?
- Ценителите у нас в последните години търсят по-различни вина, отколкото преди 10 или преди 20 години. Продажбите на розе значително са се увеличили. При белите вина се търсят по-плодови вкусове, а при червените по стара традиция се гледа колко е отлежало. Типичните български сортове като Мавруд и Рубин винаги ще бъдат желани не само в България, но и в чужбина.
- Българските или чуждестранните вина са по-търсени? Как се конкурирате с вносните напитки на местния пазар?
- Българските вина по нищо не отстъпват на световните конкуренти, независимо дали са от Франция, Испания, Италия или от Южна Африка, Чили, Нова Зеландия и т.н. И ние като производители трябва да сме наясно с това. България започва да си връща чуждите пазари и започваме да стъпваме доста сериозно в Западна Европа, в Скандинавските страни, в Азия също. Във винените листи на ресторантите и в магазините трябва да се залага на българското вино. В съседните ни държави, като Гърция, Сърбия, Северна Македония и Румъния се консумират произведените в съответната страна вина, след това са високоалкохолните им напитки и едва се предлага нещо вносно.
- Траките наричали Тракия “Земя на хубавото вино”. Кое е най-хубавото вино по нашите земи?
- Както вече казах, традиционните български сортове никога няма да излязат от мода, те и затова са традиционни. Не смятам, че има хубаво и лошо вино, във всяко вино можеш да откриеш нещо за себе си.
- Какви са ключовите фактори за добрата реколта и качествено вино?
- Ключовите фактори за добра реколта при гроздето са като при всяка друга култура - вода и климатични условия. За съжаление както видяхме в последните години климатът страшно много се измени и става все по-трудно за производителите. Липсата на вода и засушаването е огромен проблем. Лозарите, а и всички земеделски стопани, очакваме да се увеличат държавните инвестиции в напоителните системи и каналната мрежа.
- Кои сортове грозде са най-предпочитани от българите?
- Като преобладаващи у нас сортове можем да кажем, че са Каберне, Мерло, Шардоне и Мускат. Нашите наблюдения са, че все по-актуален става и типично българският сорт Мавруд, така че се надяваме той да бъде все по-популярен и на външните пазари. Мога да заявя, че грозде от България не се изнася. Българското грозде си остава тук и се преработва на място.
- Какви са предизвикателствата пред лозарите и производителите на вино?
- За 25 години практика в този бранш за първи път виждам подобно състояние на лозята, в каквото бяха миналото лято. Екстремно високите температури, които продължиха над 2 месеца почти без прекъсване, не само че отнеха влагата от растенията, но и предизвикаха почти едновременно узряване на белите и червените сортове грозде. Това допълнително натовари и земеделските производители, и винопреработвателите, защото на всички тях им трябваше повече работна ръка за брането. Намаляващата работна ръка в селските райони и необходимостта от компенсирането на този недостиг с мерки за подпомагане на инвестиции в механизирано и автоматизирано управление на лозарските стопанства са сериозен проблем, с който ние се сблъскваме през всяка една кампания. Друг проблем е сивият сектор в брашна, който вече е над 50%. Това е огромен проблем и е крайно време да се вземат мерки.
- През 2024 г. лозаро-винарският бранш премина през доста затруднения, основно заради климатичните промени. Заради засушаването имаше по-ниски добиви в някои региони. Как се отразяват тези проблеми върху производството на вино?
- Там, където имаше вода и хората поливаха, реколтата беше много добра. Там, където нямаше вода, реколтата бе с 60 до 70 % по-ниска от 2023 година. Затова е много важно да се възстанови мрежата в страната и да може да се напоява. Да се направи финансиране, възстановяване на напоителни системи, строги правила за разходването вода. Защото ако докараме вода и имаме 70 % загуба по канала, това е безсмислено. Сривът в добивите се отразява и на изкупните цени на гроздето, които са нараснали с 25 на сто спрямо миналата година.
- Имат ли място иновациите и новите технологии във винопроизводството или е по-добре да се залага на изпитаните традиционни методи?
- В лозаро-винарския бранш в България през последните години се наблюдават значителни технологични новости и иновации, които подобряват качеството на продукцията и оптимизират процесите. Сега е много модерно да се внедряват системи за интелигентно напояване, които адаптират поливането на един лозов масив според нуждите му и климатичните условия. Това спестява вода и повишава ефективността на напояването. За съжаление на много места това е трудно да бъде направено.
- Какво Ви вдъхновява да се занимавате с винопроизводство?
- Както споменах, вече над 25 години съм в този бранш. Като изпълнителен директор а една от най-големите фирми за производство на вино и високоалкохолни напитки мога да кажа, че вдъхновението ми идва от дълбоката връзка между традициите и иновациите в създаването на виното. Всяка реколта е ново начало и нова история, която разказваме чрез нашето вино като същевременно запазваме и развиваме традиционните методи, наследени от поколенията преди нас.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
