- Без реално остойностяване на лечението това само ще легализира доплащането, твърдят медици
Частни здравнозастрахователни фондове ще конкурират Националната здравна каса, обяви в понеделник здравният министър Кирил Ананиев. Това е трето поред предложение на министерството за справяне с недостига на средства в системата за здравно осигуряване. Идеята е хората да могат да превеждат алтернативно здравната си вноска на частни застрахователи, като тя ще се запази на нивото от 8 на сто, но отделно от това ще има и такса за обслужване от страна на фонда. Нито един фонд няма да заработи, докато не набере 500 000 пациенти, обещават от здравното министерство. Интересно е обаче откъде ще се намерят пациенти за това, след като у нас се осигуряват сами под 2 милиона души, а 4 милиона – деца, ученици, студенти и държавни служители, биват осигурявани от държавата. Все още не е ясно и как ще бъдат разпределяни пациентите към отделните фондове, особено за онези, които се осигуряват от държавата – дали децата и учениците примерно ще бъдат разпределяни служебно. Отделно от това фондовете ще могат да сключват договори с определени болници, но това отнема правото на пациента да прави сам избора си къде да се лекува, предупредиха лекари.
„В момента не получаваме аргументи за това как новата система ще подобри здравеопазването“, коментира пред „Стандарт“ доктор Неделчо Тотев, шеф на Сдружението на общинските болници и на болницата в Чирпан. „Ако някой аргументирано ни обясни поради какви причини това ще стане по-добро и за лекари, и за медицински сестри, и за пациенти, аз първи ще кажа „Евалла“. Но до момента се чуват общи приказки, няма разбивка за остойностяването на лечението, не се знае какво ще стане с нас – общинските болници, които не са припознати от никого. Но хората ни имат доверие и идват при нас, а и не могат да си позволят пътуването до областна болница. Ако фондът заплати 1000 лева по дадена пътека, а лечението е 4000 лева, познайте кой ще доплати разликата“, допълни той.
Доктор Камен Данов от медицинския синдикат на „Подкрепа“ е на мнение, че предложението ще увеличи доплащането за медицински услуги, което и в този момент не е малко. Според него идеята е на този етап то да бъде легализирано, но на практика хората ще плащат повече. В действителност идеята е да се мисли отсега как доплащането да се намали. Ако парите и след реформата не стигнат, ще има нов отлив на лекари и медицински сестри, допълва той. „Проблемът е, че хубава здравна застраховка могат да си позволят само богатите“, заяви лекарят. На тях ще им се поемат всички разходи, които хората с по-ниски доходи трудно могат да си позволят. Според него не трябва да се върви от осигурителен към застрахователен модел, а просто плавно да покачваме здравната вноска. „Най-притеснителни са нещата в малките населени места“, допълва той. Именно там хората разчитат изцяло на общинско здравеопазване без доплащане, а в същото време се определят лимити на болниците.
Лекарят и депутат от БСП проф. Георги Михайлов предупреди, че когато се говори за дофинансиране, трябва да е ясно какво е финансирането, а до момента основните клинични пътеки все още не са правилно остойностени. Според здравното министерство това трябва да се случи едва през 2020 година. „Докато нямаме остойностяване, ние не знаем върху какво финансиране дофинансираме. До момента въпреки всички усилия, остойностяването на медицинските интервенции във всички направления, както и на труда на медиците, не е извършено“, допълва той. Според него пенсионерите с ниски доходи няма да имат никакъв избор към кой фонд ще бъдат разпледелени, а и оттам - коя болница ще ги поеме, ако се приеме, че фондове и болници трябва да сключват договори помежду си.
Заместник-председателят на здравната комисия в парламента и депутат от „Обединени патриоти“ Георги Колев пък заяви, че няма как да останем със сегашната здравноосигурителна система, но „трябва висока дисциплина всеки да си плаща вноската“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
