Винаги можем да разчитаме на фирмата, че ще изкупи произведения тютюн, казват местните хора
Почти няма фамилия в благоевградското село Церово, която да не отглежда тютюн. И да не помни как точно преди две години останаха без пари заради гръцка фирма, която не изкупила всички договорени количества. Над 20% от продукцията остана по домовете на производителите след финала на изкупната кампания в края на февруари 2014 година. „Това доведе до ескалация на напрежението и бунт сред хората. 5-6 тона тютюн залежаваха. Десетки семейства не бяха продали и по килограм от „зеленото злато". Не виках неволята, а веднага се свързах с „Булгартабак". Бях готов да го ударя на молба, но не се наложи. Изкупиха и последния лист тютюн, спасиха от глад и мизерия излъганите десетки стопани", спомня си кметът на Церово Лефтер Едипов.
„Сега също останаха 2-3 тона продукция, но сме спокойни. Знаем, че „Булгартабак" няма да ни зареже. Вече няколко години прибират всичко, което остане невзето от другите дружества. Ще ни се да са по-активни на пазара в нашия край, за да имаме избор с кого да сключваме договори", споделят стопани в благоевградското село. Не крият, че цената на почти всички фирми е еднаква. Не знаят дали има договорка между търговците. По-важно за тях е отношението и вниманието. Взаимното доверие. „Нормално е да ни се иска по-висока изкупна цена. Но къде е държавата? Тя трябва да гарантира правата ни. Наясно сме, че няма как да влияе на фирмите за цените. Тютюнът винаги е бил политика. Затова държавата трябва да играе ролята на регулатор и да следи какво се случва в бранша", твърдят хората в Церово.
За да няма излъгани, да не остават непродадени количества, да се гарантира коректността и от двете страни – производители и търговци. „Булгартабак", и когато беше държавна, и сега - като частна фирма, е за предпочитане. Имат добри експерти, дават полезни съвети, все едно са едни от нас. Най-коректни са с производителите, идеално се работи с тях, дават и малко по-добри цени. Иска ми се и на мен цената да е поне 7-8 лева за килограм тютюн, но никой не дава. Благодарни сме, че преди 2 години "Булгартабак" изкупи останалите количества, това не се забравя", споделя Гълъб Анев, който работи в общинската фирма „Паркинги и гаражи" в Благоевград. На него и на семействата на двете му деца тютюнът помага да вържат двата края. По полето е от дете. Не му тежи работата. Миналата година засадили 6 декара, изкарали 750 килограма. Получили средна цена малко над 5 лева за килограм. Проблемът е, че се правят доста разходи. За оран, която е поне два пъти, се плаща по 20-25 лева на декар, отделно са харчовете за полиетилен, за тор.
„Няколко години напоследък „Булгартабак" спасяваше положението, даваше и малко по-висока цена от другите фирми. Другите вземат само договорираното, а те – всичко, за да не се чудим как да се справим финансово. Досега не са се проваляли, разчитаме на тях, нищо, че вече са частна фирма", казва Гълъб Анев, който е бил кмет на Церово от 1995 до 2003 година в продължение на два мандата. Той е доволен, че комисиите и специалистите на „Булгартабак" са винаги насреща. Идват на място и решават проблема. Няма лъжа, няма измама. Анев смята, че държавата трябва да се намеси, да дава премии на тютюнджиите, че цената да стигне до 7-8 лева за килограм. „За нас цена от 5 лева за килограм няма как да е добра. Все едно работим, за да си избием парите. Затова националните доплащания трябва да са по-високи. Този сектор е от огромно значение за десетки хиляди стопани в цялата страна и трябва да е приоритет за държавата, а не да се опитват да ни откажат от тютюнопроизводството", твърди производителят от село Церово. Признава, че в селището нямат никаква алтернатива на „зеленото злато". Защото почвата е лека и песъчлива, не задържа влага.
Големият проблем на местните стопани е липсата на поливна система. Разчитат единствено на природата, за да имат добра реколта. Изкарват по 100-120 килограма от декар, а ако има поливна система - добивите могат да стигнат 150-180 килограма от декар. „Свикнахме да се молим за дъжд на Бог. За изкупуване на всички количества тютюн пък винаги разчитаме на „Булгартабак", твърди Гълъб Анев. И уверява, че продукцията трябва да се предава независимо от цената. „Защото тютюнът е като умрял човек - дойде ли му времето, не може да го оставиш при себе си, че се разваля и качеството му пада", допълва старият тютюнджия.
Кметът: Знам рецептата
Не се ли изкупи цялата реколта, ще се обадя на „Булгартабак", те няма да откажат. 95 са сключените договори в селото ни, но има и няколко производители без договори. Това казва кметът на Церово Лефтер Едипов. Една от частните фирми отказала да прибере тютюна от сорта „Крумовград". Но насреща има и други дружества, най-вече вярвам на „Булгартабак", след като преди 2 години спаси положението, казва селският управник. Фирмата се отзовава винаги на нуждата на местните хора. Едипов много е говорил за изкупната цена с представители на почти всички дружества, които изкупуват продукцията на тютюнджиите. „Обясняват ми, че дадат ли повече от 5-6 лева за килограм, няма как да са конкурентоспособни на пазара. Аз им вярвам. Наскоро чух от приятели в Македония, че и там цената е около 3 евро. Моето мнение е, че трябва държавата да дава по-високи субсидии на тютюнопроизводителите. За да се запази този поминък, че и тютюнджиите ще избягат зад граница. От нашето село все повече избират гурбета пред тютюнджийството", разкрива Лефтер Едипов. Най-важно е да има доверие между производители и всички търговци, допълва кметът на Церово.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
