Враца. Украинска фирма - ново издание на дружество, което преди години искаше да вземе "Химко", е с най-сериозни интереси към неработещия от 10 години торов завод. Тази мълва се носи от уста на уста във Враца, след като се разбра, че държавата ще помогне с 50 милиона лева за рестарта на комбината. Няколко официални източника потвърдиха слуховете, но не директно, а на принципа "топло-студено". Факт е обаче, че апетити към някогашната "златна кокошка" на индустрията във Враца има. Както е ясно, че милионите, които ще инвестира държавата, няма да стигнат само за покриване на дълговете. Те са 86 милиона лева. Борчът към "Булгаргаз" е 51 млн., към НЕК - 21 милиона лева, а 1,8 млн. лева са задълженията към бивши работници и служители на завода.
Цялостното производство на бившия торов гигант "Химко" на този етап няма как да бъде възобновено въпреки добрите намерения на държавата да инвестира в него близо 50 милиона лева, които ще бъдат отпуснати от Българския енергиен холдинг. Според експерти, до възстановяване на производството може да се стигне само ако правителството реши да се споразумее и да удовлетвори исканията на кредиторите.
За специалистите в бранша обаче най-компетентното мнение за състоянието и бъдещето на предприятието е на бившия му директор доц. д-р Кирил Петков. Той е бил негов успешен мениджър в годините, когато тази дума в България не се употребяваше. Но е известно, че по негово време - до 1996 година, "Химко" е осигурявал 3 процента от световния износ на карбамид и е бил на четвърта позиция в българската експортна листа. В министерството на икономиката е анализът, който е изготвил той и екипът му за перспективите пред завода. Тъкмо този анализ е базата, която ползват потенциалните инвеститори. В него се казва, че основните производствени мощности на "Химко" са изградени по технологии и инженеринг на водещи европейски фирми. На площадката все още съществуват производствени мощности, въведени в експлоатация след 1982 г., които са в добро техническо състояние и с остатъчен работен ресурс над 15 г. След извършване на необходимите ремонтно-възстановителни работи е възможно те да бъдат обособени в самостоятелна производствено-технологична верига "природен газ-амоняк и въглероден диоксид-карбамид" и въведени в редовна експлоатация.
Тази верига включва основни технологични инсталации, компресорни агрегати и енергийни мощности. Кирил Петков смята, че твърдения за невъзможно възстановяване с аргумента, че всичко е ръждясало, продадено или откраднато, са най-меко казано силно преувеличени. В най-малка степен - от чисто техническа гледна точка, те се отнасят за избраната за възстановяване и пуск технологична верига от новоизградени мощности.
Анализът сочи, че е възможно да се възстанови 22,5 на сто от производството с годишен капацитет от 180 хиляди тона карбамид и 105 хиляди тона амоняк. Отделно по обслужване на дружеството ще работят около 350-400 човека.
Не е за подценяване и фактът, че българските фермери ще получават на по-приемлива за тях крайна цена най-ефективния азотен тор - карбамида, който се внася в последните 9 години.
ЕКСПЕРТИТЕ
Нужни са 10 месеца за изпитания
Инж. Димитър Методиев - дългогодишен началник отдел "КИП и А".
Вярно е, че са откраднати много медни кабели и тоководещи елементи и че са продадени много резервни части и съоръжения от складовете. Но повечето от тях се отнасят за старите технологични инсталации, компресори и помпи. За доставка на липсващите съоръжения и за ремонта на старите ще са нужни 10-12 млн. лв., а времето за извършване на техническите прегледи, ремонти и технически надзорни изпитания - 8-10 месеца. За извършване на тези видове работи ще са необходими около 200 работници и специалисти.
Най-добре е да пуснем Седма карбамидна линия
Инж. Сергей Тодоров - началник на карбамидното производство до 2003 г.
Целесъобразно е възстановяване на производството на карбамид чрез ремонт и пуск на Седма карбамидна линия, въведена в експлоатация през 1983 г. по технология на Снам Прожети, Италия. Разходните норми на основните суровини за нея са най-ниски. Освен това емисиите от амоняк и карбамид във въздуха и в отпадните води са по-ниски след модернизацията на гранулационната кула и изграждането на хидролизно-стриперната инсталация през 1994 г.
Ресурсът на инсталациите е до 40 г.
Инж. Александър Иванов, главен механик на "Химко" в продължение на 20 години
Световната практика показва, че при добра поддръжка и редовни ремонти, подобни на нашите амонячни инсталации имат безопасен работен ресурс приблизително четиридесет години, а карбамидните - около тридесет и пет години. Пети реформинг и Седма карбамидна инсталация и съответните компресори и помпи досега имат фактически работен ресурс около 17-18 години. Професионалният извод е, че те имат още 15-20 години остатъчен работен ресурс, поради което тяхното пускане е технически възможно и ще бъде успешно."
Ще изнасяме на Балканите
Венци Георгиев - дългогодишен шеф на икономическия отдел в торовия завод
Възстановяване на производството на амоняк и карбамид от новите амонячни и карбамидни инсталации е икономически целесъобразно. Пазарът го има - може да стигне в близките години до 200 хил. т карбамид само за вътрешния пазар. Възможен е износ в съседните балкански страни (без Румъния) - 50-60 хил. тона.
Марката "Химко" е все още добре приета сред потребителите. Произвежданият карбамид е с добра рентабилност и при добро и професионално управление ще е достатъчно конкурентоспособен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
