София. По-малко разходи за електроенергия ще имат малките цехове и предприятия, които използват средно напрежение. Това обаче ще се случи при участието им в по-големи балансиращи групи с повече членове. При този сценарий за цялата група ще има много по-малко небаланси и по този начин ще бъдат намалени разходите на всички предприятия вътре в нея. Това обясни по време на семинар председателят на УС на "ЕВН България" Йорг Золфелнер.
Задължение да се включат в балансиращи групи и да сключат договори за това имат само производителите на енергия от ВЕИ. Срокът за това изтече на 30 януари т.г. За самите предприятия на средно напрежение влизането в балансираща група не е задължително, но е препоръчително, тъй като в противен случай трябва много точно да заявяват необходимата им енергия, за да не се повишават разходите им. Предприятията вече са длъжни да заявяват какво количество енергия им е необходимо, и ако ползват повече или по-малко ток от заявения, плащат по-висока цена за тези небаланси.
Според думите на Золфелнер разходите може да бъдат намалени при наличието на свободен пазар на балансираща енергия, при който цените се определят според търсенето и предлагането. В момента цените се определят административно с решение на ДКЕВР. Така при заявено по-малко количество енергия, но потребена повече, фирмата трябва да плати по 186 лв. за всеки мегаватчас отгоре. При обратната ситуация компанията продава останалата й излишна енергия по 29 лв. за мегаватчас. Сумите в крайна сметка отиват при ЕСО, от който ЕРП-то купува ток, за да покрие небалансите на своя територия. При поява на излишна енергия, която не може да бъде пласирана на друга балансираща група или отделен потребител, токът отново отива при ЕСО. При работеща енергийна борса обаче тези цени, които все пак са един вид наказателни, ще бъдат по-ниски. "Чрез пазарен механизъм е възможно да се намалят разходите за балансиране, а чрез административния механизъм, който действа в момента, те се максимизират", казва Золфелнер. От думите му стана ясно още, че засега поне не изглежда държавата да възнамерява да отвори балансиращия пазар на ток, а той ще остане с административно определяни цени.
Предимствата от влизането на повече членове в една балансираща група, включително и производители на зелен ток, разясни и Илина Стефанова, мениджър в ЕВН. Ако едно предприятие потреби по-малко от заявеното предварително количество, излишният ток ще бъде купен от друг член на групата, който пък има нужда от повече ток. Така вътре в балансиращата група няма да има небаланси или те ще бъдат по-малко, а така и самите разходи ще намалеят, обясни още тя. Например една компания е заявила 7 мегаватчаса, а реално е потребила 5. Двата излишни ще бъдат купени обратно от координатора на балансиращата група по 29 лв.
При друга фирма пък, която е заявила 6 мегавата, но е потребила 10, ще трябва да купи допълнителните 4 за по 186 лв. Ако двете компании обаче участват в обща балансираща група, необходимите допълнителни мегавати ще бъдат по-малко и съответно разходът ще намалее, защото излишъкът от едната фирма ще отиде при другата. Същевременно при пазарно определяне на цените за балансиране първата компания ще може да получи не по 29 лв., а по 50 лв. за излишните й мегавати, а втората пък вече няма да плаща по 186 лв. за допълнителните, а по 140,67 лв., показват изчисленията на ЕВН при проведените през 2013 г. тестове за работа на балансиращите групи. Според сметките на Стефанова на година в една балансираща група могат да се спестят около 10 млн. лв. разходи.
Правят държавна борса
Когато енергийните борси са в частни ръце, те работят по-добре. Това коментира председателят на Управителния съвет на "ЕВН България" Йорг Золфелнер. Той обясни, че от австрийската компания имат сериозен опит с играта на енергийните борси в страната си. Там първоначално операторът наистина е бил държавно дружество. По-късно обаче то е било приватизирано и работата се е подобрила. Освен да бъде в частни ръце, според Золфелнер е добре част от акционерите в една енергийна борса да бъдат и сред играчите на нея.
Друг практичен момент при създаването на такъв пазар в България ще е той да бъде обединен и със съседни държави, смята шефът на ЕВН. Той даде пример със Скандинавието, където първоначално Швеция и Норвегия са създали собствени енергийни борси. С течение на времето обаче те са били обединени, за да се постигне по-голяма ликвидност. По-късно към общата борса се е присъединила и Дания, а след това и Финландия. Към същата тази борса наскоро са се присъединили и прибалтийските републики и резултатите са станали още по-добри, разказа Золфелнер.
У нас две дружества подадоха заявление в ДКЕВР за получаване на лиценз за оператор на енергийна борса. Частната компания изпревари с няколко месеца държавната "Българска независима енергийна борса", която беше специално регистрирана от БЕХ за целта. Според изказвания на членове на ДКЕВР обаче именно държавната компания ще бъде оператор на родната борса.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
