След стрес тестовете топката е пак в полето на банковия надзор. Това твърди икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика. След случилото се след КТБ общата картина на резултатите от стрес тестове потвърди, че банковата ни система е добре капитализирана и ликвидна. А индивидуалните резултати от прегледа на активите по банки наистина показват покриване на всички регулаторни изисквания и след направените корекции, твърди Ганев. "Размерът на корекциите по банки обаче говори за по-различно поведение на някои местни играчи, които имат наложени по-сериозни корекции и съответно ще трябва да увеличат капитала си. Докладите на БНБ не разкриват в детайли какво е наложило тези корекции", казва Ганев.
Според икономиста след стрес тестовете топката е изцяло в полето на надзора. Големият въпрос за финансирането на свързани лица остава открит, а именно това беше в основата на фалита на КТБ, обяснява Ганев. Това, което можем да кажем, е, че подобен модел на огромни експозиции към свързани лица не е системен за банковата ни система. Дали обаче цялата банкова система е изчистена от подобни практики, не можем да твърдим в резултат на стрес тестовете. В светлината на това основният извод, който си знаем след случая с КТБ, остава в сила - банковият надзор трябва да се затегне и да бъде по-прозрачен. Последното е обвързано и с доверието и ни препраща към темата за евентуалното присъединяване на България към т. нар. единен банков надзор в ЕС, твърди Ганев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
