Днес много хора, когато влязат в магазина, изпитват дежавю от 90-те години на миналия век. Разбира се, инфлацията не е трицифрена, както се случи в някои от най-мрачните моменти на прехода. Но през последните месеци на 2022 г. доближава стойности от 1998 г. - година след като преживяхме най-ужасяващото поскъпване на живота през зимата на 1997, останала в историята като Жанвиденовата. Как през онези години се овладяваше инфлацията и какво трябва да се направи сега? "Стандарт" потърси за коментар Стефан Софиянски, премиер на служебното правителство през 1997 г.
Дежавю в магазина: Инфлацията възкреси 90-те
-
Трябва да влезем в еврозоната при растеж, за да не се стовари ударът върху потребителя
-
Къде са европейските пари, които трябва да увеличат БВП, пита Стефан Софиянски, премиер на служебното правителство през 1997 г.
- Господин Софиянски, как се овладява висока инфлация, каквато имаме в момента?
- Цените ще се задържат и това ще стане по естествен път. Потреблението ще диктува, ще намалеят разходите. Това вече стана в другите страни, у нас също ще стане, макар и по-бавно. Ние стигнахме пика на инфлацията. При сегашната структура и на бюджета, и на публичните финанси, и на потреблението, няма да имаме вече тези темпове. Проблемът у нас е, че поради обществената и политическата несигурност, тези процеси текат по-бавно отколкото в по-стабилните страни. Въпреки че инфлацията в Прибалтийските републики също не е овладяна.
- Казвате, че намаленото потребление ще намали инфлацията. Актуална ли е фразата на премиера Димитър Попов - "За бога, братя, не купувайте!"
- Аз я отчитам като правилна за времето си, защото тя насочи пазара. През 1997 г. аз направих обратното. Тогава девизът беше: "Купувайте, за да увеличим потреблението". Ние качихме доходите, най-вече пенсиите. Защото когато нямаш пари, не купуваш един хляб, а купуваш половин. Със свиването на потреблението се намаляват приходите на производителя. Тогава той може да ги избие през цената. А когато увеличаваш потреблението, ускоряваш оборота на паричната маса, произвежда се повече и може да се поддържа по-ниска цена. Затова при стангнация, каквато имаме сега, беше правилна стъпката за увеличение на пенсиите. Много е важно да се качат доходите на пенсионерите, защото те купуват.
- В този момент какво бихте казали на хората?
- Бих казал: "Накарайте тези, които ви управляват, да инвестират в икономиката. Произвеждайте. Разширявайте производства, търсете да усвоявате пари. Не стройте един километър магистрала за два месеца, а за един!". Важно е да се направи бърз паричен оборот, за да може с тези пари да се платят заплати и данъци. Ако имаш бърз оборот на паричната маса, особено ако е и инвестиционен, ти няма защо да се страхуваш от по-висок бюджетен дефицит, защото ще го наваксаш с производство.
- Готвим се за членство в еврозоната от 1 януари 2024 г. Какво ще се случи?
- Аз съм против сега да влизаме в еврозоната. Аз съм твърдо "за" еврото, но със слаба икономика и висок инфлационен темп удара ще го понесе обикновеният потребител. Ние трябва да влезем в еврозоната при силен икономически растеж, за да не се стовари ударът върху потребителя, а да го просрещне икономиката. И когато тя е в сила, ще го посрещне леко. Ние трябва да изчакаме, да се върнем към ръстове на икономикеата, да се използват банките с разумни проекти, за да тръгнем нагоре.
- Спекула ли са високите цени?
- Спекула винаги е имало. Особено при енергийните дружества, видно е от техните свръхпечални. Но не спекулата е факторът, а слабата икономика. Проблемът е, че ни се губят привлечените средства. Философията на едно бюджетиране е със своите пари да оправиш ежедневието, а с привлечените - пари от обликагии, заеми, европейски средства - да осигуриш растеж. При нас европейските пари се губят и нямат отражение в икономиката. Ние ги вземаме, но не ги правим да произвеждат. Нямаме ръст на БВП. Къде отиват тези пари? И пак се връщаме на темата за колко време и колко скъпо се строи един километър магистрала.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
