Етеричномаслените култури носят по-висока доходност от зърното
До 3000 лв. стига изкупната цена за килограм масло от маточина
Лавандула и маточина може да изместят пшеницата и царевицата по родните ниви. Площите, засети с етерично-маслени култури, ще се увеличават. Това прогнозира Методи Стефанов - директор маркетинг и суровини в "Интермед 1", фирма производител на биологично отгледани етерично-маслени култури и дестилерия за производство на етерични масла от тях. "Доходността от нивите, засети с етерично-маслени култури, е много по-висока от тази, получена от зърнопроизводство. Това обяснява интереса, регистриран в последно време, и води до увеличаване на площите с такива култури. Миналата година с лавандула имаше засети 40 хил. дка, като тази година ще са повече", коментира Стефанов, който за втора поредна година участва в специализираната борса за семена и посадъчен материал в Добрич. По думите му средно доходът от 1 дка лавандула е 350 лв. при разход за същата площ от 100 лв.
Стефанов коментира, че независимо от доброто качество на българските етерични масла, сериозна конкуренция за нашите производители е Турция, където държавата подпомага този вид бизнес с експортни субсидии и опростени административни процедури. Това е сектор, който не е във фокуса на държавата. "Сред сериозните проблеми е работната ръка. Макар че се въведоха еднодневни трудови договори, фирмите, които обработват големи площи, трудно могат да администрират този тип договори. Да не говорим, че обикновено наетите по този начин са трайно безработни и често работодателят няма контакти с тях. А етерично-маслените насаждения са култури, които се обработват ръчно", посочва още Стефанов. Миналата година лавандуловото масло е било изкупувано у нас на цена от 120-130 лв. за килограм средно, като добивът средно от декар е бил 10-15 кг масло, коментира още Стефанов.
Той разкри и друг любопитен факт - в последната година-две се отчита завишен интерес към маточината като етерично-маслена култура. Изкупната цена на маслото от нея миналата година е била 3000 лв. за килограм. Средно от декар пък се добива между 800 грама и 1.5 кг масло, каза Стефанов. Досега в страната има засети 1000 дка с маточина, като според него до края на тази година площите с маточина в страната ще стигнат 3 хил. дка, а до 2017 г. - 7-8 хил. дка. Специалистът препоръчва при покупка стопаните да обръщат внимание на сортовете, които им се предлагат, за да имат гарантирано добри цени при изкупуване на продукцията и препоръчва българските сортове етерични култури. По думите му първоначалната инвестиция в 1 дка насаждения лавандула е около 400 лв., а при маточината инвестицията за такава площ е в размер на 600-700 лв. Той гарантира също, че засята през есента или в ранна пролет маточина, гарантирано в края на годината ще се изплати и ще донесе и печалба.
Пшеницата ни от вносни семена
Едва половината от площите в България са засети с пшеница родна селекция. По-голяма част от вносните семена са засети в Южна България. Това съобщи директорът на Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево проф. Иван Киряков. Той прогнозира, че следващата година площите, засети с родна селекция, могат да паднат до 30 на сто. Разликата в цената на килограм семена фуражна пшеница и килограм качествена с добро съдържание на протеин е само 5 стотинки, но пък за сметка на това разликата в добива от декар е 150 кг.
"Зърнопроизводителите предпочитат чуждата селекция заради по-високия добив. Ако обаче в България се върнат суховеите и пролетните засушавания, това носи риск за стопаните, заложили на чуждата селекция. Защо българското жито от портовете във Варна и Констанца не се изнася за Европа? Защото Европа търси качествена пшеница - с 12-13 % съдържание на протеин, а фуражната не се купува", добави още проф. Киряков. Ръководителят на научния институт съобщи, че през миналата година са регистрирали и сертифицирали нов сорт пшеница Б група - "Кристалина", нов сорт тритикале - "Благовест", ечемик "Пагане" и 3 сорта фасул, които позволяват директна жътва.
Сортовете слънчоглед, произведени от ДЗИ, са търсени в Румъния, Украйна, Турция, Беларус, Казахстан. Турция отглежда над 15 вида житни култури със семена на ДЗИ, посочи проф. Киряков. Професорът добави още, че у нас няма интерес към тритикалето, а то било чудесна добавка за диетичен хляб.
БГ пипер в менюто на 50 хил. руски ресторанта
"В 50 хил. ресторанта в Русия в менюто има болгарский перец". Имаме клиенти от Германия, Полша, Канада, САЩ. На тържищата у нас обаче, както и във фабриките за преработка, влизат едва 15 % български зеленчуци". Това каза пред "Стандарт" Георги Василев - главен секретар на Асоциация "Български пипер", който участва в изложението Борса за семена и посадъчен материал в Добрич с 14 щанда. Василев е категоричен, че липсата на добра политика по отношение на семепроизводството у нас е довела до изчезването на българските сортове пипер, които са тачени и търсени на три континента в 57 държави. "Надяваме се разсадопроизводителите, които досега нищо не получаваха като субсидии, да ползват помощи като оранжериите", каза още секретарят на Асоциацията. Той смята, че един от сериозните проблеми пред зеленчукопроизводството е напълно разбитата структура на "Напоителни системи". "Спрямо 1994-1995 година поливното земеделие е свито 10 пъти. Ако в онези години в страната са се гледали 43 хил. дка с пипер, сега засетите площи достигат 2500 дка. Ние, за разлика от зърнопроизводителите, които произвеждат само експортна суровина, увеличаваме 10 пъти принадената стойност на продукцията. Ако 1 кг пипер на полето е 50 ст., след като мине през фабриката и стане стока - печен белен пипер, се продава за 5 лв."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
