22 най-важни хранителни стоки от малката потребителска кошница ще бъдат с ограничени надценки по цялата верига от производителя до крайния търговец. Това е записано в законопроект на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), който бе представен от министър Георги Тахов.
Става дума за 22 хранителни продукта от общо 5000 предлагани на пазара, уточни Тахов и добави, че ако законопроектът бъде приет, мярката ще важи първоначално за една година.
Проектът предвижда поне 50% от определени хранителни продукти в големите търговски вериги да бъдат български. Това включва мляко и млечни продукти (с изключение на имитиращите), прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, както и сезонни плодове и зеленчуци. Освен това се въвеждат максимални търговски надценки и ограничения за промоции.
Сред ключовите положения при ценовите равнища са:
- Ограничаване на надценката за преработватели до 20% върху крайната цена на продукта.
- Ограничение за търговците на едро - до 10% от данъчната основа; надценка за търговците на дребно с оборот над 20 млн. лв. - до 20% от данъчната основа.
- Вносните земеделски продукти и храните от трети страни, които не подлежат на преработка (т.е. са в готов за продажба вид), максимумът на надценката е 10 на сто.
- Земеделски продукти и храни от трети страни - не повече 10% от данъчната основа.
В законопроекта се въвеждат и ограничения върху промоционалните отстъпки и маркетинговите услуги. При продажба на земеделски продукти и храни към краен потребител отстъпките не трябва да надвишават 25%, а при продажба между доставчик и търговец на дребно маркетинговите и други промоционални услуги не могат да надхвърлят 10% от доставната цена за търговци с годишен оборот над 20 млн. лева.
По инициатива на Министерството на земеделието също така ще бъде създадена "обсерватория" за наблюдение на цените на храните, която ще анализира разходите и разпределението на стойността по веригата и ще представя доклади пред Народното събрание и други институции, както и пред обществеността.
Срокът за прилагане на търговските надценки, максималните нива на отстъпки, маркетинг, реклама и други промоционални услуги, както и на специфичните изисквания за асортимент на българска продукция, е една година от влизането в сила на закона. При необходимост този срок може да бъде удължен с акт на Министерския съвет.
Десислава Петрова - ръководител на дирекция "Правна" в МЗХ - обяви, че законът ще въведе задължителни писмени договори между производители и първи изкупвачи, както и регулации за рекламата и промоциите в сектора.
Регулациите няма да се прилагат за тютюн, коноп, канабис, маслодайна роза, лозаро-винарски продукти и фуражи. Изключение правят и стоковите борси, тържищата, пазарите, както и доставките за публични организации, социални и учебни заведения.
Очаква се проектозаконът да бъде подложен на обществено обсъждане, като срещите с браншовите организации ще се провеждат тази седмица.
В създадения нормативен акт е посочено, че в едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет следва да приеме списъците на земеделските продукти и храни, за които ще се прилагат уредените търговски надценки. В едногодишен срок министърът на земеделието и храните трябва да въведе в действие публичен регистър на първите изкупвачи, а министърът на икономиката и индустрията – електронна система за проследимост на веригата за доставки на земеделски продукти и храни.
Проектозаконът за веригата на доставки на земеделски продукти и храни е част от ангажиментите на правителството и цели създаване на "по-добра и справедлива среда" както за производителите, така и за потребителите, заяви още земеделският министър Георги Тахов.
Според него предложените регулации няма да доведат до изкривяване на пазара, а ще въведат баланс в търговските отношения. Тахов дори прогнозира, че ако законопроектът бъде приет, цените в магазините ще спаднат с поне 20 на сто.
"Нашата цел и амбиция е чрез законопроекта да регулираме почтени взаимоотношения между земеделския производител, фермера като доставчик и търговските вериги. Законопроектът има общ характер и ще засегне и българските търговски вериги. Стремим се всеки по веригата да получи справедлива цена за произведената и предлагана от него продукция, а добавената стойност по цялата агрохранителна верига да бъде разпределена равномерно", каза министър Тахов.
По думите му чрез този законопроект не се търси конфронтация между институциите и представителите на бизнеса, а се създават условия за по-добро функциониране на пазара.
Запитан за идеята за създаване на верига от държавни магазини за продажба на основни хранителни стоки, земеделският министър коментира, че не е излишно и не би било лошо да се състои. По думите му държавата трябва да мисли за уязвимите социални групи и как да намали негативните ефекти от ценовите промени върху тях.
Ако бъдат създадени държавни магазини на храни, то там продукцията трябва да се предлага на ниски цени, което освен всичко друго може да се постигне и с пределна надценка, обясни Георги Тахов.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
