Бизнес

Симеон Караколев с подробности за магазините за хората

Ще се продават български храни, приготвени от местни суровини

Новите играчи на пазара няма да са от сивата икономика, казва Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА)

- Г-н Караколев, над 1500 обекта на ЦКС ще бъдат трансформирани в магазини за хората (МЗХ). Как това ще повлияе на производителите?
- Надявам се това да бъдат 1500 възможности за производителите. Най-вече за организацията, в която членуват фермериаи сами преработват своята продукция. Според нас опцията за по-широк достъп до българския потребител винаги е била необходима. 

- Каква ще е ползата за хората, най- вече за тези в по-малките населени места?
- Първо трябва да се знае кои ще бъдат тези населени места. По-платежоспособните потребители са фокусирани в по-големите такива, но от друга страна ав по-малките населени места имат нужда от по-качествена продукция на по-достъпна цена. По този начин ще има скъсяване на веригата между производител и потребител.

- Смятате ли, че това ще стимулира животновъдите да увеличат стадата си или да има нови производители?
- За да увеличат стадата си животновъдите, не е достатъчно да бъдат отворени новите магазини, в които да се търси или по-скоро ще се предлага на повече места българска или фермерска продукция. 
Необходими са комплекс от мерки, в това число  
стимулиращи и законодателни.аТака, че това ще бъде само една брънка от цялата верига.

- Можем ли да разглеждаме този проект на земеделското министерство като форма на защита на българското производство в рамките на ЕС?
- Не бих казал че трябва да се разглежда като защита поради причината, че това е платформа, която ще даде малко по-улеснен достъп до фермерска храна на потребителите.

- Как новите търговски обекти с наименованието "Магазин за хората" ще се позиционират спрямо големите търговски вериги?
- Не мога да кажа, предвид набраната скорост, която имат търговските вериги. Всичко е въпрос на маркетинг, на разнообразие, достъпност, на  цени на отделните артикули. Тогава евентуално може да се коментира като вид конкуренция. Например, в София където е най-големият пазар, как да се конкурира тя? С какво? Важно е да се търси подобна концепция. 1500 магазина не са малко, но трябва да се види те с какъв потенциал ще са.

- Може ли това начинание на земеделското министерство да бъде стъпка за трансформиране на районите?
- Това е една допълнителна врата, която дава възможност на фермерите, които преработват продукция да стигнат до по-широк кръг от потребители. От друга страна в същата врата самите потребители имат директен достъп до производителите на качествена абългарска храна. На нашите малки населени места, а вече и на по-големите, им липсва качествената храна. Това, което наблюдавам за голямо съжаление, е, че все по-рядко се случва хората сами да си произвеждат такава. Те все повече прибягват до готова храна.

- Какви ще са ползите от този проект? Смятате ли, че ще има положително действие за икономиката ни?
- Да! Това ще е една възможност за предлагане на българската храна. Тя няма да изчерпа потребностите на заводите, няма и да реши проблемите на българските производители.Трябва ясно да се прави разграничение от фермерската храна, която е в лимитирани обеми, и индустриалните производители, които произвеждат "българска храна", но суровините им не са български. Едно от нещата, които трябва ясно да бъдат заложени като концепция в тази верига магазини, е фокусът да бъде върху локалната храна, която е произведена в съответната област и с местни суровини. 
Представете си какъв негативен ефект би имало ако в дадена област има производители да кажем на мляко, но в магазините този вид продукт пристига от друга област. Затова трябва внимателно да се обследва и да се почерпи опит. В това отношение Франция и Италия са много силни в практиката си да предлагат регионални храни.

- Каква е тенденцията сред българите? Те предпочитат повече домашно производство или да си го купят от магазина без да знаят произхода му?
- Моите наблюденията са, че българите не искат да произвеждат. Въпросът е как ще ги накараме да започнат да създават сами своята храна - било то мляко, месо или яйца. Трябва да се търси този мотив. "Домашното",което виждам в магазините, всъщност е изработено в някой завод. А най-сигурното е това, което сами си произвеждаме.

- Този проект ще намали ли дела на сивата икономика?
- Тези, които искат да излезат на пазара, не стоят в сивата икономика. Не смятам, че концепцията за магазините има общо с тази икономика.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай