- Западът задушава Русия с петролни санкции
- Троен отговор се чака от Москва
САЩ и Европа започнаха от 5 ноември да прилагат две от най-строгите мерки, насочени към ограничаване на приходите на Русия от петрол. Суровината е основен източник на средства, използвани за финансиране на почти десетмесечната война на Москва в Украйна.
Първата мярка - инициатива за ограничаване на цените по идея на САЩ - определя максимална цена от 60 щатски долара за барел руски суров петрол. Тя беше одобрена от страните от Г-7, Австралия и Европейския съюз.
Второто е ембарго, което забранява на страните от Европейския съюз да купуват повечето руски суров петрол. Това беше стъпка, на която Съюзът се съгласи преди месеци, но тя беше въведена постепенно с изключения (т.нар. дерогации), за да се подготвят страните членки.
Държави като Полша и Естония бяха решени да накажат Русия с далеч по-нисък ценови таван от 30 долара - ход, който някои се опасяваха, че ще накара Кремъл да намали производството. Подходът на авторите на мерките обаче е постепенно да се ограничат приходите на Русия от нефт, като същевременно се осигурява достатъчно финансов стимул да се запази притокът на суров петрол към световния пазар, за да се избегнат ценови шокове.
Програмата за ограничаване на цените забранява на фирми, които играят ключова роля в обслужването на износа на руски петрол - като гръцки танкерни компании и базирани в Европа застрахователи - да работят с товари, продавани над лимита от 60 долара за барел. Този таван приблизително съвпада с това, което се казва, че купувачите плащат за руския суров петрол, отстъпка от почти 20 долара за барел спрямо суровия петрол Брент, която купувачите поискаха след нахлуването на Москва в Украйна през февруари.
Залогът е, че въпреки демонстрираната от Кремъл твърдост Русия ще продължи да изпомпва петрол и основните клиенти на руския суров нефт, като рафинериите в Китай и Индия, ще се възползват от комбинацията от ниски цени и относително стабилен глобален петролен пазар.
И дори ако тези големи купувачи се откажат от режима на таван на цените, "таванът ще им позволи да се пазарят за по-големи отстъпки за руския петрол и да се възползват от по-голямата стабилност на световните петролни пазари", обяви министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън.
Като предпазна мярка срещу незабавен недостиг на петрол и скок в цените, корабите, които са били натоварени преди 5 декември, имат срок до 19 януари да разтоварят законно товарите си, вратичка в ценовата граница, предназначена да предотврати засядането на пълни с петрол танкери.
Руският петрол и световният пазар
Не се очаква тези ходове да окажат внезапно въздействие върху доставките на петрол за Европа, тъй като регламентът се разработва от месеци и така търговците и спедиторите имаха време да се приспособят. По-специално енергийните компании вече са започнали да купуват повече петрол от САЩ, Бразилия, Африка и Близкия изток. Европейският съюз също така дава изключения на някои страни, сред които Унгария, чиито енергийни нужди зависят от потоците на руски суров петрол по тръбопроводи, за да потуши техните възражения срещу санкциите.
А рафинирани продукти като дизел от Русия няма да бъдат забранени в Европа до февруари. Това има значение за България, чиято единствена рафинерия, собственост на руската компания "Лукойл" работи само с руски петрол.
Правителствата също така се опитват да запазят изискванията за съответствие сравнително прости, за да насърчат изпращачите и другите да участват, вместо да стоят далеч от руския петрол, както направиха, когато Москва започна войната си по-рано тази година.
Дали тези мерки ще постигнат желания ефект тепърва предстои да видим. Русия вече обяви, че няма да приеме таван на цените и заплаши да прекъсне доставките за страните, които спазват споразумението. Ако Москва спази тези стъпки и ограничи търговията с петрол, така както стори с природния газ към Европа, това може да предизвика хаос на пазарите на петролния пазар.
"Тези мерки несъмнено ще окажат въздействие върху стабилността на глобалния енергиен пазар", каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, имайки предвид ембаргото и тавана на цените .
Реакцията
Цените се повишиха на петролните пазари на 5 декември, но след това паднаха надолу, като суровият петрол Брент, който е международният еталон, скочи до на 85,50 долара за барел, а американският West Texas Intermediate около 79 долара за барел.
Експерт по санкции каза, че дългите преговори са довели до сделка с потенциал да проработи. "Подозирам, че постигнатият компромис дава на мерките възможно най-добрия шанс да успеят", коментира пред "Ню Йорк таймс" Едуард Фишман, старши изследовател в Центъра за глобална политика на Колумбийския университет.
Фишман, който ръководеше планирането и преговорите за международните санкции срещу Русия в Държавния департамент, каза, че има няколко причини за оптимизъм. Едната е, че руският петрол вече не е толкова критичен за пазарите, колкото беше преди няколко месеца и тенденциите на пазарите го показват. Според Фишман също така договорената цена от 60 долара идеалното ниво - не толкова високо, че да даде на Русия още повече приходи, отколкото получава в момента, или толкова ниско, че да обезсърчи Москва да произвежда петрол.
Той също така смята, че разпоредбата на ограничението за преразглеждане на ценовото ниво на всеки два месеца или по-често, ако е необходимо, осигурява гъвкавостта, която в миналото е помагала санкциите, като тези, насочени към продажбите на петрол на Иран, да бъдат ефективни.
Игри на волята
Все пак има много скептицизъм и объркване относно тези мерки. Като за начало анализаторите казват, че данните за ценообразуването на руския петрол са станали оскъдни през последните месеци. Отчитат се малко, ако изобщо има сделки, а котираните на пазара цени "се основават предимно на слухове", твърди Виктор Катона, анализатор в изследователската компания "Кеплер", която проследява доставките.
Страните от Г-7: Съединените щати, Канада, Великобритания, Германия, Франция, Италия и Япония - вече основно спряха да купуват руски петрол, така че евентуални проблеми със спада на износа на Русия може да имат повече въздействие върху икономиките на страни като Китай и Индия - големи клиенти, които отказаха да осъдят нахлуването на Русия в Украйна.
Задаващото се ембарго и таванът на цените бяха основните причини, поради които ОПЕК в своя широк формат (ОПЕК+), включващ и Русия, решиха да оставят квотите си за производство на петрол непроменени. Изглежда са решили, че няма причина да променят политиката си на фона на многото изражения на икономическата несигурност, включително страдащата икономика в Китай и осакатяващата инфлация в световен мащаб, които подхранват страховете от рецесия.
Много анализатори смятат, че Саудитска Арабия, де факто лидерът на групата производители, се стреми към цена от около 90 долара за барел за суров петрол от сорта Брент. Според наблюдатели на пазара саудитците вероятно биха намалили производството, независимо от протестите на Украйна и западните държави, ако цените паднат значително по-ниско от това ниво.
Предпазливата Русия
Засега не е ясно какво точно ще стори Москва, но в Кремъл, както става ясно, обмислят три възможни варианта за отговор на наложения от Запада таван на цената на руския петрол.
Най-строгият отговор предвижда забрана за продажба на руски петрол на държавите, които подкрепят тавана от 60 долара за барел, приет от страните от Г-7. Мярката би включила забрана на продажбата и чрез посредници. Вторият вариант, който се обсъжда, предвижда забрана на износа по договори, включващи таван на цената, без значение на страната, за която е предназначен петролът. Третият вариант предлага установяването на максимално възможната отстъпка от цената на руския петрол сорт Уралс спрямо международните стандарти.
Руският вицепремиер Александър Новак първи обяви, че руският отговор на тавана на цената на петрола ще стане ясен още през декември. Той намекна, че Русия може да намали производството, макар и не с много.
Според други информации Москва обмисля да наложи под на цената, под който руският петрол не може да бъде търгуван.
Анализатори твърдят, че Русия събира т. нар. флота в сянка от около 100 стари танкера, за да изнася своя суров петрол и да избягва санкциите на ЕС. Има съмнения обаче дали има достъп до достатъчно големи танкери, способни да превозват петрол на големи разстояния.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
