"Последните изменения в бюджета, които бяха направени върху това, което бе предложено от правителството, са малко по-щедри от първоначалната идея. Бюджетът, сам по себе си, ще стабилизира донякъде реалните доходи. Благосъстоянието на страната зависи от общото състояние на икономиката, което от своя страна следва това, което се случва в ЕС и Еврозоната", коментира икономистът проф. Ганчо Ганчев.
По негови думи засега не се очертава да има дефлация у нас. "Инфлацията преди беше породена главно от цените на енергоносителите. Тези цени отново бележат растеж на международните пазари, затова не очаквам да се стигне до дефлация", обясни проф. Ганчев.
Икономистът сподели пред Bulgaria ON AIR, че намаляването на инвестициите не е добро решение в дългосрочен план, тъй като, според него, забавя икономическия растеж.
"Това е един компромис. Да се надяваме, че следващият бюджет ще бъде по-радикален, ще има някакви реформи. При този бюджет, който се приема в средата на годината, няма как да се направят някои радикални промени в политиката", каза още той.
Проф. Ганчев очаква да се премахнат облекченията, които бяха направени по времето на кризата с Ковид-19. "Що се отнася до по-радикална промяна в данъчната политика, не очаквам да има, тъй като не виждам в тези политически сили, които подкрепят правителството, да има подобни идеи", коментира икономистът, като допълни, че бюджетната дисциплина у нас не е на необходимото равнище.
Запитан какво да очакваме в следващите месеци, проф. Ганчев отговори, че има рецесия, но тя не е толкова дълбока.
"0,3% за второто тримесечие, това е тревожно за нас, тъй като нашият растеж е свързан с износа към Германия, защото тя е основен наш търговски партньор. Това ще доведе неизбежно до забавяне на износа и оттам до забавяне на икономическия растеж. Считам, че този растеж, който е прогнозиран в бюджета от 1,8% ще бъде реализиран, може би България ще избегне рецесията и ще има растеж приблизително равен на този, върху който се базира бюджетът", каза икономистът.
По негови думи страната ни изпълнява критериите, свързани с бюджетни дефицити и държавния дълг.
"Особено добре се представяме по отношение на държавния дълг, макар че това си има също своята цена. Другите критерии, които са свързани с инфлацията, лихвените проценти - не са много приложими към България, тъй като сме във валутен борд. При валутен борд Централната банка не може да провежда антиинфлационна политика - инфлацията у нас е извън контрол и това е известно на ЕК", обясни проф. Ганчев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
