Национално сдружение е първата стъпка, която направиха малките семейни ферми в България, за да защитят интересите си и своето производство. Общо 40 представители на дребните ферми у нас, които иначе са внушителен брой - 85 000, се събраха на първото си учредително събрание. В конгресния център на Международния панаир в Пловдив по време на проведеното наскоро авторитетно изложение за селското стопанство с международно участие "Агра", дребните фермери обявиха старта на своята браншова организация. Сред учредителите има животновъди, овощари, зеленчукопроизводители, пчелари, зърнопроизводител, производител на етерични масла и дори производител на калифорнийски червеи. "Държавата не може или не иска да припознае малкия фермер като равнопоставен икономически субект, затова обединението помежду ни трябва да ни направи разпознаваем и силен партньор, който ще може да отстоява интересите на всичките 85 000 дребни фермери". Това обяви пред учредителите Магърдич Хулиян, който е сред главните инициатори за създаване на сдружението, което ще се финансира чрез членски внос и по пътя на националните и европейските програми. Учредителното събрание избра за председател Магърдич Хулиян, а в Управителния съвет влязоха петима фермери от различни сектори - Росен Михайлов, Лозан Миладинов, Стефан Сариев, Андрей Чалъков и Рангел Матански. Вече са водени предварителни разговори със сродни европейски организации, които ще помагат на колегите си от българското сдружение. Европейската асоциация на млекопреработвателите вече е декларирала, че ще помага с обучение, организационен опит и практически съвети. Освен от Управителен съвет, в който ще има представители на всички сектори, работата на Национално сдружение на малките семейни ферми и преработватели (НСМСФП) ще се контролира и от регионален съвет за всяка област в страната.
Регистрацията на новата браншова организация ще бъде в Софийски градски съд като юридическо лице с нестопанска цел. "Ние ще бъдем браншова структура, която има за цел да позиционира на светло дребния производител на селскостопанска продукция, да отстоява общите търговски, производствени и нормативни интереси на членовете", каза адвокат Ивана Мурджева, която е сред инициаторите на сдружението. Веднага след регистрацията на сдружението то ще поиска от Министерството на земеделието и храните да участва със свои представители в работните групи, които изготвят нормативните уредби. Целта ни са малки стъпки за създаване на ново законодателство, а не генерален ремонт на законите, уточниха от новата браншова организация.
Новоизбраният председател Магърдич Хулиян обясни, че ролята на малките производители е да създават натурална и чиста традиционна храна, а и да съхранят селските райони в България. Но трябва да им се даде възможност за достойно съществуване, каза още той и допълни, че това ще е посоката, за която ще настояват пред държавата дребните стопани. Първият им важен приоритет за разрешаване е промяна на Наредба 26, която регламентира директните доставки. "Тя действа от 2010 г., но е неприложима за малките стопанства. Има твърде много изисквания, с които могат да се справят само средните и големите производители. Чрез изменения в наредбата малките семейни ферми разчитат на облекчен режим, който да им позволи, ако са животновъди, да произвеждат традиционно сирене, кашкавал и други млечни продукти, които могат да продават "на светло". А също така и местни изделия по стари български рецепти", коментираха дребните фермери.
Правят пазарен ден в градовете
Регионални структури на Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели ще започнат срещи с администрацията на големите градове в страната с предложение за организиране на пазари за директна продажба от страна на агропроизводителите в определени дни от седмицата. По думите на фермера Росен Михайлов това е добра и работеща практика по цял свят. "Хората у нас все повече искат да видят пряко на тези търговски средища кой е произвел храната им, а понякога - и как става това", обясни той. Преди учредяването на сдружението експертите уточниха, че според европейската аграрна статистика дребен фермер е този, който разполага с до 10 хектара обработваема земя и между 2000 до 8000 производствени единици, което означава например приблизително 40 декара праскови или 10 крави. От сдружението се разграничиха от определението "био", но не защото продукцията им не е екологично чиста, а защото по думите им всеки добър стопанин знае, че няма как да ториш със синтетика една земя няколко години и след това тя да дава добра реколта. Така че на нас етикетът "био" не ни е нужен, защото ние работим с грижата за нашата земя, за нашите животни и за храната, която създаваме, а тя е според най-добрите български традиции, заявиха малките фермери.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
