След пускането на атомните бомби над Хирошима и Нагасаки през август 1945 г. се появява радиофобията - страхът от радиация. Радиацията обаче е част от жизнената ни среда, а човекът и всички живи същества милиони години са се развивали в условията на йонизираща среда, която е нормална и не е опасна за тях.
За радиофобията и начините, по които тя може да бъде преодоляна разговарят експертът от „Тита консулт" Иван Илиев, проф. Георги Василев, както и работещите в АЕЦ Козлодуй Емилия Плешоева и Русиян Цибрански.
В поредица от разговори, от които настоящият е петият, Българският атомен форум предоставя на читателите информация от фактологичен характер за ядрената енергетика като цяло и в частност за България. Нека всеки се запознае с изложените факти и аргументи и съобразно своите разбирания си състави картина за отрасъла, който дава близо 35 на сто от производството на електрическа енергия у нас.
- Какво означава терминът "радиофобия"?
- Ив. Илиев: Една от особеностите на човешкото общество е, че всяка дейност се управлява от отношението на хората към нея. За отношението на човека към случващото се около него водещо значение има чувството за страх - страх за собствения живот, за живота на децата ни. А при страха към съзнанието се намесва и подсъзнанието. На гръцки страх е фобия, а радиофобия означава страх от радиация. Това е мисълта, че всякa радиация, независимо от дозата, е вредна за човека и всяко същество.
- Кога възниква радиофобията?
- Ем. Плешоева: Йонизиращите лъчения, които наричаме радиация, стават известни в края на 19 в. с откритите от Рьонтген през 1895 г. рентгенови лъчи и от Бекерел през 1896 г. - на радиоактивността. И двете открития бързо получават широко приложение в различните човешки дейности и особено в медицината. Но радиофобия не се наблюдава до атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки (съответно на 6-и и 9-и август 1945 г.), което ни накара да мислим, че по-правилно е радиофобията да се нарича атомофобия. За това говори и фактът, че особена роля за развитието на радиофобията изиграва периодът на Студената война. Тогава идеологическото противопоставяне на Изтока и Запада доведе до бързо натрупване на мощно ядрено оръжие. Ново масло в огъня на антиядрените настроения наляха авариите в някои АЕЦ и особено в "Чернобил" през 1986 г.
- Преодолени ли са тези настроения?
- Проф. Г. Василев: Има официално забрана на ядрени опити, но има страни, които имат огромни ядрени потенциали. Вероятността от възникване на нова война не е нулева.
Ив. Илиев: Основната причина за радиофобията е, че човек няма сетива за йонизиращата радиация. Такава сетивност няма нито един жив организъм. Човекът и всички живи организми са възникнали в среда, в която йонизиращите лъчения са естествени и не са опасност за живота. Това са отнася за голяма част от електромагнитния спектър, като радиовълните, инфрачервените лъчи и стигнем до светлината. Светлината е единствената част от целия електромагнитен спектър, за която имаме възприятие. Над честотите на видимата светлина говорим за лъчения, които не усещаме, като ултравиолет, който предизвиква загара на кожата, рентгеновите лъчи, широко използвани в медицината и накрая гама-лъчите. Човекът има сетива за опасните въздействия и няма такива за по-малко опасните, като йонизиращите лъчи. Но неизвестността води до страх, до радиофобия.
- Къде човек е подложен на радиация?
- Р. Цибрански: На практика - навсякъде. Навън сме изложени на естествения радиационен фон, вкъщи - на радиоактивния газ радон, в самолета - на космическата радиация, която е 50 пъти по-висока от естествения радиофон. Това въздействие не е опасно. Радиацията е част от жизнената ни среда като въздуха, водата и слънчевите лъчи и в течение на хилядолетия човекът и цялата жива природа са се приспособили към заобикалящата ги радиация. Облъчването на човека от естествения радиационен фон за света е средно 2.4 милисиверта за година, за България то е 2.3 милисиверта. Сивертът е единица за ефективна доза, която дава количествен израз на биологичното влияние на радиацията. Облъчването от естествения радиационен фон е вечно и безопасно. В някои райони облъчването от естествения фон е десетки и стотици пъти над средното за света. Така е в Индия, Бразилия и Иран, но въпреки това не са констатирани неблагоприятни последствия за здравето и живота на хората там.
Статистиката на САЩ показва, че съотношението на средна годишна смъртност от някои фактори спрямо тази от АЕЦ, е както следва: тютюнопушене 1500:1, употребата на алкохол - 1000:1, удар с електрически ток - 170:1. Но числата са едно, страхът - друго. Годишно в света при автокатастрофи загиват над 1 млн. души, а от самолетни катастрофи - под 900, т.е. - съотношение над 1000:1, но хората ги е страх да летят, а не да се возят с кола.
- Но развитието на ядрената енергетика бе спряно и заменено от изграждане на централи, работещи с възобновяеми енергийни източници?
- Проф. Г. Василев: Моето становище е, че светът няма да издържи дълго без атомни централи. Неотдавна на сесия на Общото събрание на ООН за промените в климата бе заявено категорично, че глобалното затопляне изисква връщане към атомната енергия.
- Как можем да преодолеем радиофобията?
- Р. Цибрански: Радиофобията като необоснован страх от радиация е свързана неразбирането на проблема поради липса на информираност у голяма част от обществото. В този аспект отрицанието без опит за вникване в материята е като онази наша сентенция „Не знам как е, но не е така". Преодоляването на радиофобията е труден и дълъг процес и може да стане единствено по пътя на максимална информираност чрез провеждането на широки обществени дискусии. В заключение ще кажа една мисъл на финландски учен: „Радиацията е навсякъде, тук и сега, ето защо приемаме с благодарност всеки опит, който цели да я направи по-разбираема".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
