- Първо трябва да се създаде туристическият продукт, а после да се прави реклама за него
- 28 години е средната възраст на чужденците в зимните ни курорти
- Имаме бум на културния туризъм в градовете
- Казанлък и Мальовица са новите дестинации за СПА и ски
- Пампорово, Банско и Боровец са пълни за Нова година, казва Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма е специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- В сряда пристигнаха първите чартъри с британски туристи в зимните курорти. Каква е пълната картина на туризма в момента, господин Драганов?
- Имаме много висока заетост в зимните курорти. 97-8% от местата в Пампорово са вече продадени за Коледа и Нова година. Почти същите са процентите за Банско и Боровец. Общо в страната около 86% са продадените места по данни на booking.com. Това говори за интензивни пътувания. Нашият Институт прогнозира още в началото на месеца, че в десетдневката около празниците /23 декември- 2 януари/ ще имаме 560 000 пътувания на българи, от които 60-70 000 са в чужбина, а останалите в България. Чужденците, които ще влязат в България, ще са 70-75 000.
- Откъде са туристите, които идват?
- От всички съседни държави - Гърция, Турция, Северна Македония, Сърбия и Румъния. Както и от страните от ЕС, които ще бъдат най-големият процент. Една голяма част от посещенията са свързани с това, че много българи, например наши студенти, се сродиха с европейски семейства. Тези роднински връзки водят до много посещения при роднини и приятели.
- Освен трите най-големи зимни курорта - Пампорово, Банско и Боровец, има ли развитие и на други през последните години?
- Мальовица е петият нововъзникнал зимен курорт у нас. там бяха изцяло реновирани хотел ЦПШ "Мальовица", лифтовите съоръжения, има нощно осветление, подвижна пътека за скиорите - цялата инфраструктура е подобрена. Мальовица стана европейски зимен ски курорт, който е търсен предимно от семейства с деца. Четвъртият зимен курорт е Витоша. През уикендите има по няколко хиляди души дневно.
- Как се развиват СПА дестинациите?
- Като брой пътувания СПА курортите са наравно със зимните ски курорти. Те са посещавани целогодишно, включително и през месеците извън летния и зимния сезон - октомври, ноември и март, април. Зимата през уикендите има много висока заетост на курортите, които предлагат балнео, СПА и уелнес. Там също имаме нововъзникнал курорт - Казанлък. Велинград, Сандански, Сапарева баня, Кюстендил, Хисаря, Вършец, а по Черноморието - Поморие и "Константин и Елена", правят бум в СПА туризма.
- Какъв е профилът на туристите от чужбина, които идват в зимните ни курорти?
- Докато през лятото средната възраст на туристите е около 52 г., през зимата идват предимно младежи и средната възраст е около 28 г. Това, което се търси през зимата освен ските, са дискотеки, места за срещи и събития. Младите хора търсят повече шум, докато през лятото туристите искат повече тишина. През лятото идват хора от всички възрасти, но тези от чужбина, които пристигат с чартърите, са по-възрастни. Докато сега чартърите са пълни с млади хора. България стои много добре на картата на зимния туризъм. Ние сме на пето място в Европа след Швейцария, Франция, Австрия, Германия и сме наравно с Андора.
- След като Виена каза "не" на Румъния за Шенген, румънците обявиха бойкот на стоки и услуги от Австрия, включително и на зимните курорти. Има ли такава тенденция и у нас?
- В България няма такова нещо. Имаме около 6000 българи, които практикуват ски в Австрия и не се очаква намаление на броя им.
- Кои са дестинациите, избрани от българите за зимните празници?
- От тези 60-70 000 българи, които ще пътуват зад граница, около 6000 са избрали екзотични дестинации - Централна Африка /Кения, Занзибар/, Северна Африка, Карибите, Южна Америка, средния и далечния Изток. Най-много ще посрещнат Нова година в Египет и Дубай. Друга голяма част отиват при близки и приятели в Европа и извън нея - това са индивидуални, а не организирани пътувания.
- Тази година повече българи ли ще пътуват в сравнение с пандемията - 2020 и 2021 г.?
- 500 000 пътувания имахме и през 2020, и през 2021 г. Пандемията не ограничи Коледа и Нова година, семействата се събраха, корпорациите се събраха, празненствата се случиха, хората бяха заедно.
- По отношение на туристите, които идват у нас - възстановени ли са нивата от 2019 г.?
- Все още не. Сега за първи път имаме възстановяване на чартърите. През 2020 и 2021 г. имахме значителен спад на чужденците поради прекъсване на чартърните вериги - имахме червен светофар. Българите пътуваха по-интензивно, но през уикендите. За зимния сезон пълното възстановяване на обемите от 2019 г. ще е 2024/2025 г.
- Високата инфлация и поскъпването на цените - и при самолетните билети, и при туристическите услуги - влияе ли върху пътуванията?
- Изненадващото е, че поскъпването не влияе на пътуванията. Места за самолети няма. Ако искате за запазите място, трябва да го резервирате два-три месеца преди датата на пътуването. Това важи и за по-добрата цена. В момента, в който местата излязат на пазара, те моментално се букват, независимо дали ще пътувате или не - има такава мода. Ние прогнозирахме, че поскъпването ще е между 11 и 17% - ще следва нивата на инфлацията. Миналата седмица излязоха цените за лифт картите и тяхното поскъпване е 16,5%.
Има гъвкавост по отношение на цените и тя се вижда по това, че имаме висока заетост, което означава добри цени при добро качество.
- Как се развива през зимата културно-историческият туризъм?
- Културно-историческият туризъм в градска среда през зимата заема една трета от общия заедно със ски и СПА. Имаше бум през октомври и ноември, ще го видим и през останалите месеци. Очакваме 1,2 милиона чуждестранни посетители да влязат в страната за периода от 22 декември до 22 март - през зимните месеци. От тях около 200 000 ще дойдат на ски, още толкова - на СПА, 200 000 са за културен туризъм в градска историческа среда. Около 6-7000 идват за винен туризъм през зимата. Останалите са при близки и роднини, на селски туризъм, бизнес и т.н.
- Какво още трябва да се направи за реклама на туризма ни и тя да е ефективна?
- Всички туристи идват у нас на базата на реклама. В голямата си част тя се прави от туроператорите и хотелиерите. Във всеки договор хотелиерът се задължава да предостави на туроператора 3% от общия оборот за реклама. Това е световен принцип. Българският туризъм заделя няколко десетки милиона евро за реклама. Министерството на туризма прави имиджовата реклама, която не е свързана с отделния туристически продукт. За нея казваме, че трябва да се подобри. Но това трябва да стане изключително премерено. Защото дори един лев да бъде похарчен за външна реклама по начина, по който се харчи сега, пак ще дойдат същият брой туристи. Т.е. на Пампорово ще дойдат точно толкова туристи, колкото си идват по линия на туроператора, а не на общата имиджова реклама.
- Знаете за кампанията на "Стандарт" "Чудесата на България" и за инициативата, която бе подета за "Бранд България". Как гледате на този начин на реклама на страната ни?
- Факт е, че го нямаме този общ бранд и не сме го институционализирали. Това означава да създадем институция, в която да има доверие, че парите, които ще й бъдат поверени, ще бъдат похарчени по предназначение. Във всяка държава има Национална туристическа организация, която е обществено-държавна структура. Такава структура имаше в България преди 35 г. - Българска асоциация за туризъм и отдих /БАТО/. Председателят се избираше по предложение от 39 предприятия, но се назначаваше от Министерски съвет. Браншът, който заделя по 3% от оборота си за реклама, е участник в рекламата на държавата. Затова в борда на организацията участват представители и на бизнеса, и на държавата. Това, което сме предложили като закон за Националната туристическа организация, е създаване на камари на хотелиери и ресторантьори, на туроператори и турагенции, на ексукрозодите, на планинските водачи, на ски учителите. Заедно с представителите на организациите за управление на туристическите райони, които са девет и участват в борда на Националната туристическа организация, да обявяват конкурс и да определят кандидатите за изпълнителен директор, а министър-председателят да го назначава. На базата на устава на тази организация се изработва бюджет и се създава бранд. След това се харчат пари за този бранд. Например Националният борд по туризъм в Израел назначава известни пиар фирми в Германия, Великобритания, Франция, на които плаща по 1 милион. И когато израелският министър-председател, президент или министър посещават съответната страна, има масирана рекламна кампания за държавата Израел. Същото е и когато има изложения - машиностроително, селскостопанско, културно - прави се рекламна кампания на съответната държава. Т.е. всичко се прави професионално. Тук не стои въпросът само да кажем - дайте пари, а въпросът е да похарчим тези пари така, че обществото да бъде убедено, че те не отиват в нечий джоб, а за обществена полза. И да има мониторинг - като правим нещо, да видим резултатите. Защото сега нямаме места в зимните курорти. За каква реклама да харчим пари? Пари трябва да се харчат за това, което ни трябва. Ако през април имаме 98% празни легла в Пампорово, ние първо трябва да направим продукта Пампорово за април и тогава да правим реклама за него. През август имаме 98% заетост по Черноморието. Защо ни е реклама? На нас ни е нужна реклама за май или октомври. Но водещото е "Създай продукт", а след това е "Прави реклама за този продукт". Ако не си създал продукт, ти създаваш недоволни туристи. Ще дойде Мъск и ние ще му предложим клечаща тоалетна с две клатещи се тухли. Сигурен съм, че той ще забрави всичките си проблеми с Туитър. Особено ако му падне портфейла от задния джоб в дупката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
