Рецесията ще е по-голяма от кризата през 2009-а

Институтът по икономика и политики е научноизследователски институт с насоченост към приложни икономически изследвания към Университета за национално и световно стопанство /УНСС/. Негов директор от 2020 г. е доцент Петър Чобанов. В своята дейност институтът си партнира с представители на академичните среди и бизнеса с цел изготвяне на комплексни интердисциплинарни изследвания. В Стратегическия съвет към Института участват представители на академичните среди, както и експерти, от България, САЩ, Франция, Русия, Израел, Турция, Румъния и др.

Безпрецедентното забавяне на икономическото развитие налага решителни мерки в областите, които най-силно се нуждаят от подкрепа

Предприетите мерки не се базират на цялостен и последователен сценарий за развитието на икономиката. Изразходват се значителни средства, без да се оптимизират бюджетни разходи, което ограничава гъвкавостта на фискалната политика и представлява риск в средносрочен период.Очакваме спадът в реалния БВП в България през 2020 г. да е в размер на 4%. Секторът на туризма и ресторантьорството отбелязва значителен спад и са необходими целенасочени действия за подпомагане и бъдещо устойчиво развитие. България да обърне специално внимание на туристическия бранш и да приложи решителни мерки за стабилизирането му, както заради тежкия удар, който понесе в следствие от пандемията, така и заради важната роля, която играе за заетостта и БВП.Това е една от препоръките в доклада "Икономиката на България 2020", изготвен от ИНСТИТУТ ПО ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКИ към Университета за национално и световно стопанство (УНСС).Това е първият публично достъпен опит за обхватно изследване на кризата, която коронавирусът причини и отражението й върху българската икономика. Изследователите преглеждат и оценяват мерките за стабилизиране на икономиката, фискалната политика на правителството, новите заеми, изтеглени от правителството през 2020 г. и представянето на България в борбата за овладяване на пандемията. Специално внимание се обръща на туристическия бранш, който е най-тежко засегнат. Оценен е спадът на активността в сектор "Хотели и ресторанти" и отражението на проблемите му върху българската икономика като цяло (заетост, брутна добавена стойност, валутни приходи и т.н.).На база на проучването си, Институтът по икономика и политики препоръчва държавата да приложи специален пакет от мерки, насочени ексклузивно към сектора. Основни сред тях са удължаване на мораториума по кредити за хотели и ресторанти, разработването и гарантирането на нови нисколихвени заеми, облекчаване на данъчната среда, директно включване на държавата като акционер и други.По отношение на мерките за съхраняване на общата икономическа активност Институтът показва, че направените плащания са недостатъчни и закъснели. Достъп до тях имат основно големи предприятия, чуждестранни компании и държавни фирми, докато малкият бизнес и микропредприятията не успяват да се класират за подкрепа от държавата. Друга част от увеличението на бюджетните разходи за миналата година, представена от правителството като антикризисната политика, е формирана от плащания, които държавата така или иначе е била длъжна да направи, но не е предвидила нужните средства при съставянето на "Бюджет 2020". След това, при актуализациите, на бюджета от април и ноември 2020 г. поправянето на допуснатите грешки е представено като елемент на антикризисната политика.Направена е първоначална оценка колко струва кризата и реакцията спрямо нея за публичните финанси. Тя е на базата на нетния държавен дълг в началото и в края на 2020 г. Този показател представлява разликата между брутния дълг и фискалния резерв. През 2020 г. нетният дълг се е повишил с над 5,5 млрд. лв. и това може да се приеме за "цената" за държавния бюджет досега."Очакваме спадът на реалния БВП в еврозоната да е около 7%, като по данни към 14 декември 2020 г. оценката ни е за свиване от 7.3%. Новата информация, която е налична след тази дата, дава известно основание и за по-малък спад, който остава близо до стойността от 7%. Това е безпрецедентна стойност, като свиването надвишава значително наблюдаваното през 2009 г. в размер на 4,5% в следствие на Световната финансова криза. При основен сценарий за постепенно овладяване на разпространението на пандемията, предвиждаме възстановяването на икономическата активност до предкризисното си равнище да продължи през 2021 и 2022 г., като съществува риск възстановяването да протича по-бавно и продължително спрямо останалата част от света, заради натрупаните структурни проблеми и високата задлъжнялост на отделни държави и еврозоната като цяло", коментират от Института по икономика и политики.