Поредно намаляване на производствените квоти или запазване на статуквото? Организацията на страните износителки на петрол и партньорите й (обединени в неформалната група ОПЕК+) се събират в деликатен контекст, белязан от поевтиняване на петрола и влизане в сила на нови санкции срещу Русия и енергийния й сектор, информира Франс прес.
Представители на 13-те страни членки на ОПЕК, водени от Саудитска Арабия, и 10-те страни партньори на картела начело с Москва ще заседават във видеоконферентен режим, за да определят бъдещата производствена цел.
Те избраха в крайна сметка виртуален формат на разговорите, ден преди влизането в сила на ембаргото на ЕС върху вноса на руски суров петрол по море, което ще бъде съпроводено с таван на цените.
Очаква се алиансът да се произнесе в полза на "подновяване на предишното решение" за понижаване на добива с 2 милиона барела дневно, заяви пред АФП ирански източник, с оглед на несигурността, която властва на пазара заради предстоящото влизане в сила на новите санкции срещу Русия.
Такава е и прогнозата на по-голямата част от анализаторите.
"Групата със сигурност ще потвърди отново ангажимента си към последните намаления на производството", прогнозира Стивън Бренок от "Пи Ви Ем Енерджи" (PVM Energy). Той обаче не изключи ОПЕК+ да стигне и по-далеч, за да подкрепи цените на петрола.
След октомврийското заседание на ОПЕК+, което се проведе в централата на картела във Виена, цените се понижиха значително, за да се върнат до равнището си от началото на 2022 година, което е доста под максималните стойности, достигнатите след началото на руската инвазия в Украйна.
Двата световни референтни сорта петрол понастоящем се котират между 80 и 85 долара за барел спрямо 130 долара през март.
Новините от Китай, който е водещият вносител на суров петрол в света, засилват опасенията, тъй като новото повишение на случаите на КОВИД-19 и последвалите локдауни оказват тежест върху икономиката.
Пекин обаче даде тази седмица надежди на пазарите, сигнализирайки за възможно смекчаване на строгата политика за "нулев ковид" след вълната от протести срещу строгите ограничения.
Към тази ситуация се добавят и опасения за рецесия на фона на скока на инфлацията както в Европа, така и отвъд Атлантика.
Освен мрачната икономическа перспектива голямата неизвестна в "петролното уравнение" се върти около руския суров петрол.
Западните страни искат да намалят финансовите ресурси, които позволяват на Москва да финансира войната в Украйна. ЕС с тази цел реши да забрани на 27-те страни членки да купуват руски петрол, транспортиран по море, от 5 декември, "което заплашва над 2 милиона барела дневно", според оценката на анализаторите от "Ей Ен Зед рисърч" (ANZ Research).
Инвеститорите проучват и дискусиите около предложението да се наложи таван на цените, целящ да засили ефективността на ембаргото.
Извън ЕС всички страни от Г-7, сред които САЩ и Австралия, искат да наложат такъв механизъм.
Руският президент Владимир Путин предупреди за "тежките последици за световния енергиен пазар" от подобна стъпка.
Кремъл има "няколко опции да заобиколи" тази мярка, подчерта Едоардо Кампанела от "УниКредит" (UniCredit). Русия може да разчита на помощта на Саудитска Арабия, която никога не го е подвеждала от началото на конфликта, за голямо неудоволствие на САЩ.
"Москва би могла да се реваншира, използвайки влиянието си в рамките на ОПЕК+, за да накара алианса да приеме по-агресивна позиция", твърди той.
Подобен сценарий "би влошил световната енергийна криза", прогнозира анализаторът.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
