Само 18% от мениджърите са наясно с дуалната система, нужни са промени в няколко закона
Бизнесът и образователната система все още не са готови да реализират напълно обучението чрез работа, добило популярност като дуално обучение. Законодателството също не е в състояние да отговори на много въпроси. Дуалното обучение, с изключение на няколко пилотни проекта, финансирани от бизнеса, трудно ще стане повсеместно през следващите две години. Това е изводът от анкетно проучване на БСК, проведено сред повече от 200 собственици и мениджъри на предприятия, както и сред педагогическия персонал на 120 професионални гимназии у нас.
Едва 18% от работодателите са наясно какво представлява дуалното обучение. Масово фирмите имат бегла представа, а цели 22% признават, че изобщо не са запознати с тази система. Сред професионалните училища само една трета са информирани за това как работи дуалното обучение. Педагозите са доста скептични към скорошното въвеждане на обучението чрез работа. Две трети от тях посочват като основна пречка за това незаинтересоваността на работодателите. Почти всеки втори отчита и липса на мотивация у самите ученици. Едва 23% от работодателите обаче смятат, че бизнесът не е заинтересован. Според мениджърите, запознати със същността на дуалното обучение, по-големият проблем за успешното му и по-бързо въвеждане са недостатъците в нормативната уредба.
"Дуалното обучение е не само образование, а и труд, като трудът и обучението са напълно равнопоставени", посочва Томчо Томов, ръководител на Националния център за оценка на компетенциите в БСК. Според германския, швейцарския и австрийския модел се работи 3 дни и се учи 3 дни в седмицата, включително и в събота. Всички ученици трябва да постъпват на работа с трудови договори в предприятията, категорични са представителите на бизнеса.
Според сегашното ни трудово законодателство обаче 16- и 17-годишните ученици не може да бъдат включени в производствен процес. Затова работодателските организации ще настояват за нова регламентация в Кодекса на труда. Министерството на образованието в момента работи по наредба за организацията на дуалното обучение, но това не е достатъчно, коментира Томов.
Най-тревожна и за педагозите, и за бизнеса обаче е неяснотата кой и как ще финансира новата образователна форма. Затова работодателските организации ще настояват да се направят законови промени. Например в Закона за насърчаване на заетостта да се предвиди външно финансиране за заплатите и осигуровките на участниците в това обучение - ученици и наставници. "Няма съмнение, че и работодателите трябва да инвестират сериозни средства в работни места и материали за обучение", посочват от БСК. Фирмите обаче се надяват държавата да стимулира старта на процеса, като осигури и данъчни облекчения за предприятията, които прилагат дуално обучение.
Най-важното според 82% от анкетираните работодатели е осигуряването на квалифицирани наставници, които да провеждат практическото обучение на работното място. "Няма достатъчно квалифицирани наставници - на учителите в професионалните гимназии им липсват умения и познаване на производствените процеси, работни места и технологии. Хората от предприятията пък не са подготвени за педагози, които може да разясняват и мотивират. Затова се налага наставниците да са преминали през специално обучение и да са сертифицирани за работа с деца", смятат от БСК.
Доколко са безопасни работните места за учениците в предприятията също е важен въпрос, който трябва да се реши. Налага се въвеждане на специална система и критерии за предварително одобрение на работни места, предназначени за дуално обучение, и последващ контрол за спазване на изискванията, посочиха от БСК. Изготвянето на новите учебни планове и програми съвместно с бизнеса също изисква време. Още от сега трябва да стартира широка разяснителна кампания за предимствата на тази форма на обучение, убедени са и фирмите, и училищата. В процеса обаче трябва да се включат самите фирми като популяризират перспективите пред тях и търсените професии поне 5 години напред, казва Томов. Кариерното ориентиране трябва да започне още от първи клас, смята той.
Глад за 200 професии
От няколко години работодателите посочват, че затрудненията в намирането на специалисти със средно образование и квалификация стават все по-сериозни. Изследването на БСК откроява близо 200 дефицитни професии и длъжности. Това са ниско квалифицирани и квалифицирани работници, техници, монтьори, оператори на машини и съоръжения. Най-остър недостиг има в строителството, химическата промишленост, металургията, машиностроенето, информационните технологии, енергетиката, транспорта, хранително-вкусовата и питейната промишленост, мебелната промишленост, търговията, туризма.
Почти всеки втори работодател е неудовлетворен от нивото на общите бизнес познания и техническите умения за работа с конкретни машини, инструменти и прибори за измерване. 47% от анкетираните работодатели се оплакват и от трудовата и технологична дисциплина на младите работници, от тяхната отговорност и ангажираност. Всеки трети мениджър посочва, че младежите нямат желание да продължат професионалната си квалификация, в същото време им лисват важни умения като владеене на чужди езици, комуникативност и адаптивност.
Бизнесът настоява час по-скоро да се въведат т.нар. "защитени професии". И да се спре закриването на паралелки, в които се изучават важни за икономиката специалности, поради незапълване на нормативния брой ученици в тях. 60% от паралелките са застрашени от закриване, защото не може да изпълнят план-приема.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
