Вицепрезидентът на ЕК Кристалина Георгиева, премиерът Бойко Борисов и шестима министри от кабинета се включиха вчера в Седмата национална дискусия "Да! На българската икономика", организирана от вестник "Стандарт" и КРИБ. Темата бе "Европейска България - стабилност и растеж". Над 150 представители на бизнеса изслушаха с интерес мненията на Кристалина Георгиева, Бойко Борисов и министрите.
България ще получи 2 млрд. евро от бюджета на ЕС догодина. Няма да има орязване на еврофондове за страната ни заради завишените разходи в Европа за сигурност и справяне с бежанската криза. Това увери заместник-председателят на ЕК Кристалина Георгиева по време на Седмата национална дискусия "Да! На българската икономика", организирана от вестник "Стандарт" и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. Темата бе "Европейска България - стабилност и растеж" и на нея присъстваха премиерът Бойко Борисов и 6-има министри от икономическия екип на кабинета. Над 150 представители на бизнеса дойдоха да чуят на каква финансова помощ може да разчита страната ни, какви са приоритетите пред европейския бюджет, както и какви политики залага правителството ни в националния бюджет за 2016 г. За да участват във форума, Кристалина Георгиева и Бойко Борисов специално промениха програмите си.
Успешната формула на партньорството между бизнес и изпълнителна власт е в равната отговорност на двете страни и доверието между тях, каза при откриването на дискусията главният редактор на "Стандарт" г-жа Славка Бозукова. Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев заяви от своя страна, че бизнесът препоръчва на правителството през 2016 г. да започне обещаваните реформи.
България е на второ място по усвояване на еврофондовете. Ако ми бяха казали това преди една година, щях да кажа: Сън в лятна нощ, коментира Кристалина Георгиева. Тя похвали правителството за "чудесата", свършени в усвояването на еврофондовете. Както и за това, че страната ни се е оказала по-добре подготвена и по-малко засегната от бежанската криза, разтресла много от европейските държави.
Възстановяването на европейската икономика е първият приоритет на бюджета на ЕС за 2016 г. чрез стимулиране на иновациите и конкурентоспособността, като за целта са предвидени 70 млрд. евро, а за справяне с бежанската криза ще се използват резервите на бюджета, без да се орязват други програми, заяви Георгиева. В същото време Европа ще продължи да плаща задълженията си - 17 млрд. евро най-вече по кохезионните програми, които трябва да паднат до 2 млрд. евро в края на 2016 г. Една от най-добрите програми за стимулиране на конкурентоспособността в рамките на ЕС - Хоризонт 2020, въпреки трудните моменти ще получи догодина 11% увеличение на бюджета си. Специално за България в евробюджета са предвидени 2 млрд. евро, посочи Кристалина Георгиева, а през първата половина на 2016 г. трябва да дойдат 283 млн. авансови плащания по европрограмите.
Георгиева призна, че никак не е било лесно решението да не се взимат пари от еврофондове, за да се финансират други приоритети, като например бежанската криза, но за 2016 г. този въпрос вече не стои.
Еврокомисарят обаче призова представителите на правителството и на бизнеса да бъдат и през 2016 г. все така активни в усвояването на еврофондовете. "Много е важно да се заявим като хора, които могат да натискат педала на газта и в ранните години на новия програмен период, не само в последната година на програмния период", каза Георгиева.
Според нея още по-важно е качеството на проектите, които получават финансиране. Еврокомисията следва нова стратегия от т.г. - бюджет, фокусиран върху резултатите, което означава, че много по-важно е какво се постига с парите, отколкото дали всички документи са попълнени правилно. "До момента, за съжаление, вниманието беше преекспонирано в посока на това дали има грешки за попълване на документацията и много малко върху това какво получаваме от това финансиране в крайна сметка. Защото един път може да го построим без нито една грешка, напълно по правилата, но ако води за никъде, това е 100% загубени европейски пари", коментира Георгиева. Тя посочи, че тази нова политика за "бюджет, фокусиран върху резултатите" има и финансови измерения - колкото по-добре една държава членка усвоява европейските средства, толкова повече има шансове да получи допълнително до 6% от евросубсидиите. За целта в бюджета се задържа резерв от 6% за поощряване на държавите, които качествено усвояват помощта от еврофондовете.
Кристалина Георгиева подчерта, че бъдещето на европейските фондове зависи пряко от качественото им усвояване сега. "Аз лично не виждам пътища да се прекроят кохезионните програми, освен ако няма провал на проекти", каза Георгиева. Според нея обаче не бива да се разчита само на еврофондовете като източник на финансиране, а да се използват и други политики като плана "Юнкер", Енергийния съюз и дигиталния пазар.
Призова да се правят проекти по плана Юнкер
България не трябва да разчита само на европейския бюджет, а трябва да положи усилия да се впише и в плана "Юнкер". Това посъветва правителството и бизнесмените зам.-шефът на ЕК Кристалина Георгиева. От предвидените 315 млрд. евро да бъдат инвестирани в европейската икономика в следващите три години, за 50 млрд. евро вече има генерирани проекти, съобщи Георгиева. От тях 100 млн. евро отиват за България през Българската банка за развитие по кредитна линия за малки и средни предприятия. От тези средства ще могат да се възползват около 1000 проекта на наши малки и средни предприятия. Георгиева обаче подчерта, че другите страни са доста по-активни от България при кандидатстването с проекти. На шега тя заяви, че можем да се възползваме от "нашия човек" в плана "Юнкер" - Илияна Цанова, която беше министър в служебните кабинети на Марин Райков и Георги Близнашки, а сега е зам.-управител на фонда "Юнкер". Георгиева даде като пример програма на британското правителство за 1 млрд. паунда, лансирана наскоро от британския премиер Дейвид Камерън, която е подобна на нашата програма за саниране. Става дума за осигуряване на гаранция и подкрепа от плана "Юнкер" за масово въвеждане на умни електромери във Великобритания, които свалят потреблението на електроенергия и подобряват енергийната ефективност. "Ние може към програмата за саниране да включим и такъв компонент", препоръча Георгиева.
Искаме правителството само да не ни пречи
Кирил Домусчиев,
председател на УС на КРИБ
Радвам се, че националната дискусия "Да! На българската икономика", която организираме съвместно с в. "Стандарт", се превърна във важно за социално-икономическия ни живот събитие, като отчитам засилен интерес за участие на водещи български компании.
Според УС на КРИБ 2016-а ще бъде една тежка година заради цялостната обстановка в световен мащаб. Но аз мисля, че българските компании вече свикнаха да работят в условията на криза и смятам, че имаме потенциала не само да издържим, но и да продължим да се развиваме. От друга страна, ние имаме нужда и от подкрепа на правителството, но не с идеята то да ни дава нещо, а просто искаме да не ни се пречи. Това е и позицията на КРИБ от дълго време, а именно - да няма нови данъци и изкуствени препятствия пред бизнеса, за да имаме конкурентни условия за бизнес, каквито има в останалите държави. Нищо повече не искаме. Препоръката на бизнеса към правителството е през 2016 г. наистина да започне отдавна обещаваните реформи, защото тази година реформи в енергетиката нямаше. Същото важи и за много министерства, като МВР и МО, където също има нужда от сериозни реформи с цел намаляване на разходите, а това са все неща, които отдавна притесняват бизнеса. Лично аз съм доволен от кампанията "Да! На българската икономика", тъй като, както отчетоха журналистите от в. "Стандарт", на много от поставените от бизнеса въпроси вече е намерено решение.
Борисов: Гоним дефицит от 1,5%
Руските туристи догодина ще се завърнат, заяви премиерът
През 2016 г. бюджетният дефицит може да бъде намален до 1-1,5%, прогнозира премиерът Бойко Борисов, който взе участие в 7-та поредна дискусия "Да! На българската икономика", организирана от в. "Стандарт" и КРИБ. "Мисля, че нашият бюджет, който приехме в тежко време, отговаря на много от исканията, които имаше, особено в сферата на образованието, за което са предвидени допълнително над 130 млн. лв., на отбраната и сигурността, на социалните плащания, за музеите също се дадоха повече пари и успяхме да върнем бюджетния дефицит на 2%", заяви Борисов. Според него намаляването на дефицита до 1-1,5% е изключително важно за стабилността и за кредитните рейтинги, които България получава. Според него се обръща малко внимание на енергийната ефективност. "Това са милиардни програми", заяви той и даде пример с хубавите санирани блокове. "Санирането е безплатно, всичко правим. А някои се държат така, сякаш сме длъжни и прозорците им да измием", каза премиерът. На въпрос как държавата би компенсирала строителния бизнес, ако Брюксел намали еврофинансирането за инфраструктурни проекти, Борисов отговори: "Положихме усилия да не се намалява. Строителният бизнес може сам да си нанесе щета, ако не си изпълнява качествено проектите. Така че да знаят, че асфалта ще го мерим и няма да има компромиси", заяви премиерът. Той предупреди бизнеса, че "най-големият враг, свързан с европейските проекти, могат да си бъдат самите те, ако се опитат да хитруват".
Борисов обърна внимание и на ситуацията в енергетиката. "Моята информация от НЕК е, че вече излиза на месечна печалба. Най-малкото сме ги спрели да затъват", каза той. Като стана ясно, че до седмица - две се надява да има отговор от страна на Брюксел за намаляването на цената на тока.
Относно хранително-вкусовата индустрия Борисов изрази убеденост, че санкциите, наложени от ЕС и Русия, са довели до много загуби. Той изрази убеденост, че следващата година ще бъде доста по-добра за туризма и руските туристи ще се върнат в страната ни. "Така го усещам", заяви премиерът. Той отчете и добрата усвояемост на еврофондове, като страната ни е втора в ЕС по този показател. Премиерът посочи, че страната е положила усилия за справяне с бежанската криза и това се отчита добре в Европа. Премиерът призова и за повече търпение, защото в този нестабилен свят този, който предизвика нестабилност, ще носи отговорност за това, което се случва. Борисов коментира и въпроси, свързани с околната среда. "Комините няма значение дали са в България или Европа, озоновата дупка е една", заяви премиерът. По думите му, всеки вижда случващите се по света катаклизми и даде за пример наводненията в Англия, където дори стадионите са наводнени. Но отбеляза, че когато подобно нещо се случи в София, хората казват, че не са добри отводнителните ни съоръжения.
Нужна е политика и за новите сгради
Нужна е политика за изграждане на нови жилищни сгради, които да отговарят на европейските изисквания. Това заяви архитект Пламен Мирянов от "Риск инженеринг" на дискусията "Да! На българската икономика", организирана от в. "Стандарт" и КРИБ. В момента малките и средните предприятия санират и обновяват старите сгради, но не могат да поправят конструкцията им, обоснова се Мирянов. Регионалният министър Лиляна Павлова в отговор припомни, че по Националната програма за енергийна ефективност, където има и конструктивно укрепване на сградите, инвестицията от държавата е за около половин милион лева на жилищен блок, което я прави по-добра програма от европейската. Инвестираме 1 млрд. лв. и имаме възможност за още 1 млрд. лв., но трябва да инвестираме в качество и сигурност, да докажем ефективност и висок стандарт, обясни Павлова.
Държавата няма как да изгражда частни жилища, но може и трябва да подкрепя с политики строителството на нови такива, подчерта министърът. В разработената от МРРБ целенасочена инвестиционна програма за слаборазвитите региони има мярка за строителство на жилища, като подкрепа на бизнеса и младите семейства. Средствата за това могат да дойдат при партньорство на бизнеса и общините.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
