През декември няма да има отстъпка от 25 ст. на литър гориво, стана ясно от думите на служебния министър на финансите Росица Велкова. С актуализацията на бюджета бяха предвидени 150 млн. лв. за отстъпката, като се очакваше парите да стигнат до края на годината. До 1 декември обаче парите ще свършат и даването на отстъпката ще спре.
Наред с това Европейската комисия е започнала процедура срещу България, защото отстъпката за горивата важи само за автомобили с български номера и може да поиска даването на тази 25 ст. да спре. Парите за отстъпката обаче ще свършат преди да има окончателно становище на Брюксел.
От Министерството на финансите са разработили два варианта на бюджет за 2023 г. Първият базов вариант е при действащите в момента ставки на данъците и правила за увеличение на пенсиите. Този вариант на бюджет обаче е с бюджетен дефицит в размер на 6,6% от брутния вътрешен продукт или 11,549 млрд. лв. От министерството са подготвили и алтернативен вариант с по-малък дефицит, но при него много разходи са орязани, а е предвидено и вдигане на данъци, пише Труд.
Отстъпката за деца от годишния данък върху доходите ще продължи да действа и през 2023 г., предвижда базовият вариант на бюджета, който следващата седмица ще бъде обсъден на Национален съвет за тристранно сътрудничество. Както и сега отстъпката ще бъде 600 лв. за едно дете, 1200 лв. за две деца и 1800 лв. за три и повече деца.
Базовият вариант на бюджета предвижда увеличение на пенсиите от 1 юли 2023 г. с 50% от ръста на инфлацията и 50% от увеличението на средния осигурителен доход, както е записано в Кодекса за социално осигуряване. Това означава увеличение на пенсиите с 12,3%.
Увеличение на минималната заплата през 2023 г., обаче не се предвижда в базовия вариант на бюджета. Запазване на намалените ставки на ДДС в сроковете, приети от предишния парламент, предвижда подготвения бюджет. Това означава нулева ставка на ДДС за хляба и брашното до 1 юли 2023 г., по-ниска ставка на ДДС за книги, учебници, ресторанти и спортни съоръжения до края на настоящата година, и по-ниска ставка на ДДС от 9% за парното и газа до 1 юли 2023 г. Същевременно се запазва нулевият акциз за природния газ и за втечнения нефтен газ за цялата следваща година.
Прогнозата на Министерството на финансите за 2023 г. е за брутен вътрешен продукт в размер на 173,8 млрд. лв. и ръст на икономиката с 1,6%. Очакванията са за безработица от 4,5% и за средногодишна инфлация от 6,4%. Прогнозите на 14 различни институции, три от които са български, за ръста на БВП през следващата година варират от 0,1% до 3,8%, като средната стойност е 2,3%, коментира Росица Велкова. Прогнозите на 7 различни институции за инфлацията са между 5,5% и 8%, като средният размер е 7%.
При базовия вариант на бюджета приходите в хазната нарастват с 5,9 млрд. лв. спрямо настоящата година. От тях 3,1 млрд. лв. са допълнителните данъчни приходи, а 1,6 млрд. лв. ще бъдат събрани повече от осигуровки. Същевременно разходите ще бъдат с 11 млрд. лв. повече спрямо тази година. От тях 1,9 млрд. лв. са за заплати в администрацията. И то при положение, че не се предвижда никакво увеличение на заплатите в министерствата и ведомствата през 2023 г. Причината за това е, че някои заплати в администрацията бяха увеличени от 1 април, а други от 1 юли и сега през цялата следваща година трябва да се изплащат по-високите размери на заплатите.
Социалните плащания през 2023 г. нарастват с 4,9 млрд. лв., от които 3,7 млрд. лв. ще бъдат за пенсии. С 3,1 млрд. лв. ще бъдат увеличени капиталовите разходи, за лихви ще трябват допълнително 200 млн. лв., а за текущи разходи на администрацията – още 600 млн. лв.
Няма да има проблем за изплащането на пенсиите и останалите държавни разходи, ако в началото на 2023 г. няма приет нов бюджет, стана ясно от думите на служебния министър на финансите Росица Велкова. Ако няма приет бюджет, през януари ще може да се правят разходи, каквито е имало през януари миналата година, но като се вземат предвид промените в законите в страната. Увеличението на пенсиите вече е факт и ще трябва да се изплатят в новия им размер. Същевременно хазната ще може да вземе държавен дълг в размер до 3 млрд. лв., колкото са необходими за плащане по външния дълг през следващата година.
Най-големият риск за бюджета е да не можем да си осигурим финансиране на външния и вътрешния пазар, каза служебният министър на финансите Росица Велкова. Рискът от това е още по-голям, ако страната е със служебно правителство, обясни тя. Не отдавна Германия се е опитала да пласира 7-годишни държавни облигации за 7 млрд. евро, но реално е успяла да пласира книжа само за 1,8 млрд. евро.
Нов държавен дълг в размер на 15,9 млрд. лв. ще трябва да вземе хазната през следващата година според подготвения от Министерството на финансите базов вариант на бюджета. Теза пари ще бъдат необходими за покриване на бюджетния дефицит от 11,5 млрд. лв., както и за плащане по държавния дълг, като само по външния дълг трябва да бъдат изплатени 3 млрд. лв. В резултата държавният дълг в края на следващата година ще достигне 50,3 млрд. лв. или 28,9% от БВП.
През 2024 г. обаче ще трябва да бъде пуснат нов държавен дълг за 15,9 млрд. лв., а през 2025 г. за още 16,2 млрд. лв. Така в края на 2025 г. дългът ще достигне 38,1% от БВП. Същевременно ще нарастват и разходите за лихви. През настоящата година те са 600 млн. лв., през следващата ще бъдат 832 млн. лв., през 2024 г. ще нараснат до 1,72 млрд. лв., а през 2025 г. ще надминат 2,6 млрд. лв.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
