- Столичани опънаха тенекиите за печене на чушки между блоковете
- Заплатите не стигат за издръжка на семейството, инфлацията отдавна погълна увеличението на пенсиите
Дойде ли месец август, по градините и дворовете на селата и малките градове започва усилено затваряне на буркани. Тази традиция, спасявала българина от векове, се запази дори и в по-заможните години, когато някои се мръщеха на тежкия труд по пърженето на лютеница, печенето на чушки и варенето на компоти. "Какво толкова - ще си го купим от магазина", казваха те. "Домашно приготвеното не може да се сравни с купешкото", отговаряха други.
На село всичко, което е родила земята, трябва да се оползотвори. А хората си имат изпитана рецепта, на която не изневеряват: „Затваряй колкото се може повече буркани със зимнина, от плодовете в градината свари ракийка за студените зимни месеци, натрупай повече дръвца за печката и гледай по телевизията как в парламента се карат”.
Сега обаче, в очакване на зима с безбожни сметки за отопление, когато скъпият ток и скокът и на горивата са повлекли след себе си цените на всички стоки и услуги, дори и разглезените столичани запретнаха ръкави, за да правят зимнина. "Опашките пред сергиите на най-евтиния пазар в столицата - Женския, стават все по-големи", казват продавачи. Заради инфлацията и очакванията цените на храните още повече да растат, хората масово прибягвали до домашното производство на консерви и компоти.
Краят на август и началото на септември е най-подходящото време да се направи домашно сладко и компоти от праскови и кайсии. Цените не са много високи, твърдят продавачите. Хората масово се хвърляли да затварят печени чушки и патладжани. Сериозно се е увеличило и домашното производство на лютеница. Дори вече са налице и междусъседски кавги заради запалени огньове между блоковете, където върху тенекия се пекат чушки или се вари лютеница.
Цените обаче не са особено ниски. По данни на Комисията за стоковите борси и тържищата, която следи нивата на едро, през третата седмица на август най-много са поевтинели доматите от открити площи (-17.0% до 1.71 лв./кг), следвани от оранжерийните домати (-13.4% до 2.07 лв./кг), зрелия кромид лук (-6.7% до 1.12 лв./кг), зелето (-5.6% до 0.85 лв./кг), картофите (-4.6% до 1.04 лв./кг), морковите (-1.8% до 1.12 лв./кг).
Най-много са поскъпнали тиквичките (+17.0% до 1.17 лв./кг), следвани от зеления пипер (+6.2% до 1.88 лв./кг), зелената салата (+5.7% до 0.93 лв./броя), оранжерийните краставици (+2.3% до 2.27 лв./кг) и зрелия чесън (+1.7% до 4.16 лв./кг).
Преди хората не изхвърляха стъклените буркани, а си ги пазеха за зимнина. През годините, когато не се налагаше да затварят компоти и туршии, килерите бяха разчистени. Сега обаче отново има търсене на амбалаж. Дори и в големите хипермаркети се появиха стъклени буркани, отделно може да се купят и само капачки.
Стягането на коланите не е ново за българите, най-вече за пенсионерите. Ниските пенсии на повечето хора трудно покриват най-необходимото.
Сега, макар че пенсиите бяха увеличени от 1 юли с около 10% средно, инфлацията, която за същия месец на 2022 г. е цели 17,3% спрямо година по-рано, е изяла не само повишението, но и е направила живота на възрастните хора още по-мизерен.
Но и работещите бедни се увеличават, тъй като разходите вече са доста по-големи от заплатите, въпреки ръстовете им.
"Издръжката на тричленно семейство с едно дете вече е над 2700 лв., а средната заплата у нас чисто е 1500 лв. Това означава, че при двама работещи родители със средна заплата доходите едва ще покриват режийните, храната и транспорта на домакинството. А при очаквания шок с тока, парното и газа през зимата, заплатите изобщо няма да стигат за издръжка. 640 000 души, които са на минимална заплата, реално са изправени пред мизерия", коментира икономистът Мика Зайкова.
Тя съобщи още, че издръжката на един човек в самостоятелно домакинство е стигнала до 1525 лева за месец. За тричленно семейство с едно дете до 14 години тя е около 2700 лева, каза Зайкова, позовавайки се на данни на КНСБ. По нейни сметки, разходите за храна се увеличават със 106 лева на месец, за транспорт – с 11 лева, за здравеопазване – с 15 лева и т.н. Оценката на Зайкова е, че животът е поскъпнал много, особено на фона на това, че средната заплата за страната е 1730 лева или чисто – около 1500 лева.
Единствено в София хората взимат 2373 лева средно на месец, но в столицата са най-много най-скъпо платените специалисти - IT, както и мениджърите с 5-6-цифрени заплати. Затова и ножицата между доходите е най-разтворена.
"В България има жестоко неравенство. По данни на БНБ, 84% от спестяванията в банките принадлежат на 1% от населението. 60% от българите нямат никакви спестявания", подчерта Зайкова.
В момент на повишаване на цените и висока инфлация – очаква се тази година да е 20%, хората без спестявания могат единствено да намалят харчовете, коментира икономическият експерт.
Според нея правителството на Кирил Петков е оставило хаос не само в енергетиката, но и във финансите. Правителството не може да помогне на най-бедните, защото приходите от данъци за последното тримесечие са три пъти по-ниски от тези за първото.
Дефицитът в НОИ пък е 4 млрд. лева, казва Зайкова. И се чуди как ще се извърши предстоящото преизчисление на пенсиите от 1 октомври, чиято цел е да приближи размера на сумите, които получават хора с един и същи тип професии - учители, шофьори и т.н., пенсионирани преди 2007 г.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
