През изминалата година цените на храните направиха лъвски скок, едновременно "въпреки" и "заради" пандемичната обстановка. На едро цените на стоките от първа необходимост са скочили с между 4 и 31 процента, става ясно от данните на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/ до края на ноември. Има и продукти, които са поевтинели, но съвсем не с такава стъпка, а едва от 1 до 4 на сто.
Тези стойности, въпреки че са показателни, обаче са само цените на едро. Над тях идва елементът „търговска надценка”, която няма строги рамки, понеже сме в пазарна икономика. Пак изследване на Държавната комисия от края на 2019 края на миналата година даде примерна картина как расте цената от тържището на едро до магазина. Ако захарта тогава е тръгвала средно на цена 1.20 лева за кило, надценката в търговските вериги в проценти е била 3%, или номинално - 4 стотинки. Така килограмът става 1.24 лева. Големите обекти обаче разчитат и на големи обороти, докато при малките не е съвсем така. Според проверките на ДКСБТ в магазинната мрежа захарта е струвала 1.40 лева.
Далеч по-фрапантна е била ценовата игра с яйцата през миналата година. На едро едно е струвало 0.18 лева, като надценката, която големите вериги са слагали, е била 50%. За разлика от малките обекти, които са сложили за себе си 28%, до 0.23 лева за брой. Важно е да уточним, че в годишния си анализ ДКСБТ работи с осреднени стойности, които касаят цялата 2019 година, и по тази причина трудно могат да се хванат времевите пикове и спадове при една стока.
Хлябът поскъпна с 10 стотинки буквално „от днес за утре”. Според председателя на Националния съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева основната причина е COVID кризата и покачването на цената на човешкия труд.
"Хлебопроизводството не е включено в каквито и да е помощи и мерки за подпомагане от страна на държавата. Може би мотивът е, че не сме затворени с нито една министерска заповед до момента. Ние продължаваме да работим и сме на първа линия. Увеличихме цената на труда точно с толкова, колкото го направи държавата по отношение на заплащането в държавните органи и държавната администрация - с 30%. Това няма как да бъде поето от всеки хлебопроизводител", отбеляза Кукушева.
Поскъпването на олиото пък също се обясни с лоша реколта. От началото на годината до края на ноември то е скочило на едро с 31 % и на дребно се продава между 2.70 до 3,40 лева, в зависимост от марката.
Не са виновни само търговците на дребно, пише "Марица".
Ако попитате един производител или търговец защо цените на храните растат, той ще изкара от девет дерета аргументи. И за повечето ще бъде прав. В България ежегодно се увеличава минималната работна заплата, чисто административно. Неслучайно бизнесът всяка година оспорва шумно това решение, но то неминуемо се случва. Дори в условията на настоящата криза, минималната работна заплата няма да спре своя ръст и от 1 януари ще стане 650 лева. А това за всеки предприемач, независимо малък или голям, е разход.
Другият разходен елемент е токът. През декември бизнесът отново изрева, че борсовата цена на електроенергията в България е най-високата в цяла Европа. Данните на платформата energylive.cloud показват, че доставката на ток в страната е 76.12 евро/мВтч /към 21.12.2020/, като границата от 70 евро е премината само на още един пазар - хърватския. За сравнение - в съседните Румъния и Гърция електроенергията се търгува за 69.87 евро/мВтч и 62.88 евро/мВтч.
Големите работодателски организации АИКБ, БТПП и КРИБ стигнаха още по-далеч и публикуваха официална позиция, в която изразяват съмнение за умишлено оскъпяване на електроенергията от страна на държавата. През октомври на свободния пазар на електроенергия бяха принудени да излязат дори и кварталните бакалии. По предварителни данни цената на тока за тях би трябвало да падне, остава обаче неизвестността за в бъдеще. Защото скъп или евтин, токът на регулирания пазар беше с фиксирана цена и по този начин лесно прогнозируем в разходната част на всеки предприемач.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
