Трябва ли да развиваме ядрената енергетика? Какви проблеми на индустриалното развитие на човечеството може да разреши тя? Има ли бъдеще термоядреният синтез? За отговор на тези и други важни въпроси се обърнахме към д-р Десислава Кирилова, ръководител Група „Ресурс на основното оборудване в АЕЦ „Козлодуй" и доц. Димитър Тонев, директор на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН. С поредица от експертни разговори, от които настоящият е 12-ият, Българският атомен форум предоставя информация от фактологичен характер за ядрената енергетика. Нека всеки читател се запознае с фактите и според своите разбирания си състави картина за отрасъла, който дава близо 35% електрическата енергия у нас.
- Трябва ли да развиваме ядрената енергетика?
- Д. Кирилова: Категорично да, тъй като предимствата на ядрените енергетика пред останалите източници на енергия са очевидни: висока концентрация на енергия в единица маса гориво (от 1кг ядрено гориво (ЯГ) се получават няколко милиона пъти повече енергия отколкото от органично гориво), множество иновационни разработки, при които ядреното гориво би ни стигнало за милиони години и пр. От екологична гледна точка, ядрената енергетика не потребява кислород и не излъчва парникови газове. Реакторните установки работят устойчиво, без колебания на мощността. Ядрената енергетика дава относително най-малък обем отпадъци и дълги срокове на експлоатация, което определя по-високата й икономическа ефективност.
- Какви проблеми на индустриалното развитие на човечеството може да реши ядрената енергетика?
- Д. Кирилова: Ядрената енергетика може да гарантира доставките на електроенергия при непрекъснато повишаващо се потребление;
Ще намали потреблението на невъзобновяеми ресурси (въглища, петрол, природен газ и др.); Ще подобри екологията на планетата; Ще осигури устойчиво развитие без да накърнява с нищо живота на бъдещите поколения;Ще създаде иновационни разработки за използването на торий, плутоний, отработено ядрено гориво, тритий и пр. като горива за милиони години при намаляване на отпадъците; Ще създаде малки модулни реактори (ММР) от ново поколение, ще осигури развитие на водородната енергетика и ще има нови приложения в труднодостъпни райони на Земята.
Понастоящем се разработват реактори от III и III+ поколения (Северна Америка, Русия, Япония). Едно от най-съществените им предимства е напълно пасивната безопасност – в случай на авария има механизми, които не изискват намеса на персонала, а се основават на физическите принципи - гравитация, естествена конвекция и термоустойчивост на материали и съоръжения. Реакторите III+ са по-икономични и с по-къси срокове на строителство.
През 2000 г. се създаде "Международен форум Поколение IV" с участието на 10 държави и МААЕ, към който през 2006 г. се присъедини Русия. Основните задачи пред реакторите от IV поколение са: неограничени ресурси ЯГ и осигуряване на пълна безопасност. Като перспективни са избрани 6 реактора, които ще бъдат готови за използване след 2025 г.
Много от съществуващите днес проекти за ММР отговарят на критериите за IV поколение. ММР затварят всички компоненти на реакторната установка в компактни моноблокове, което повишава сигурността и ефективността.
Предимство на ММР е вътрешно присъщата им безопасност, която се базира изцяло на пасивни системи за защита. А себестойността на произведената от тях електроенергия е по-ниска поради отсъствие на съоръжения за съхраняване на отработено ЯГ, презареждане със свежо ЯГ, сложни конструкции и по-малко обслужващ персонал. ММР са серийно лицензирани и произвеждани, а изграждането им отнема 1-1.5 години, което намалява инвеститорския риск. ММР са гъвкави и следват натоварването на мрежата. Много държави (САЩ, ЕС, Русия, Япония, Китай, Корея) работят по проекти на ММР и се очаква към 2020 г. да бъдат пуснати първите комерсиални прототипи.
Разработват се и екзотични проекти, като ядрен реактор на бягащата вълна, квантов ядрен реактор, развива се атомно-водородна енергетика.
- Какво е бъдещето на термоядрения синтез?
- Доц. Д. Тонев: Термоядреният синтез (ТЯС) е управляема термоядрена реакция на сливане на леки ядра в по-тежки, при което се отделя енергия. За иницииране реакциите на синтез е необходимо сместа деутерий-тритий да се загрее до температура 100 млн. градуса и да се предотврати изстиването й при контакт със стените. За тази цел са конструирани "магнитни бутилки", наречени "Токамак". Основен проблем е получаването на управляем ТЯС. През 1992г. се подписва споразумението ITER (International Experimental Reactor) между ЕС, Русия, САЩ и Япония с основна цел достигане на необходимите условия за ТЯС. По-късно към него се присъединяват Канада, Китай, Корея. През 2005 г. е решено изграждането да бъде в изследователския ядрен център в Кадараш, Франция. През 2007 г. започва изграждането му, което трябва да завърши през 2019 г., а експлоатацията му да започне към 2040 г.
Преимущества на ТЯС са неизчерпаемите запаси от гориво, получаване на много по-малко дългоживущи РАО (само за 50 години реакторът ще стане безопасен и материалите да бъдат рециклирани и подготвени за нова употреба).
- Ако всичко това е така, защо ядрената енергетика все още има противници?
- Д. Тонев: Плурализмът на мненията е основен принцип на демокрацията, а непознаването на въпросите, свързани с ядрената енергетика, поражда съмнения. Ядрената енергетика, в своя съвременен вид или в някои от споменатите по-горе бъдещи варианти, няма алтернатива сред нискоемисионните източници на енергия, като капацитет и надеждност на произведената енергия. Някои от намиращите се в напреднал стадий разработки на нови поколения реактори дават реални отговори на всички опасения на обществото, свързани с ядрената енергетика. Тези отговори ще спомогнат за отпадането и на последните етични препятствия пред истинските радетели за чиста околна среда да припознаят ядрената енергетика като инструмент срещу нарастващото замърсяване на околната среда.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
