Макар и не достатъчно висок, за да задоволи желанието на хората за по-сериозно повишаване на доходите, икономически растеж у нас има. Проблемът на страната ни обаче е задълбочаващо се неравенство между регионите на страната. Това показват изводите от огласено преди дни изследването на Института за пазарна
икономика (ИПИ) под заглавие "Регионални профили: показатели за развитие".
- Основните изводи
Изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България продължава, като постепенно делът на София в общия брутен вътрешен продукт (БВП) на страната намалява. Според икономистите обаче, последното е по-скоро временна тенденция, а столицата запазва водещата си позиция с 41% от брутния вътрешен продукт през 2022 година. След нея, съответно на второ и трето място, се нареждат Пловдив и Стара Загора. И ако досега сме свикнали Северозападът да е на дъното по икономическо развитие, области като Хасково, Силистра и Сливен все по-често застават там, изтъкват експертите.
Пловдив се характеризира с една малко по-сериозна бедност спрямо другите области с подобно развитие. Забелязва се развитие на по-малки центрове в областта - общините Марица и Родопи, като Сопот се формира със сериозно подобрение на стандарта на живот, се вижда от данните на ИПИ.
По отношение на инвестиции последни са Монтана, Хасково, Кърджали и Видин, което създава предпоставки за допълнително изоставане в икономически план. Големи разлики се отчитат и по отношение на безработицата, която в столицата е на ниво от 1,6%, докато в области като Силистра, Видин и Монтана през 2023 г. е на нива от над 10 на сто. Въпреки експанзията на пазара на труда през миналата година, някои региони отчитат спад в заетостта сред населението в най-активната възраст от 20 до 64 години. В областите Враца и Ловеч например, спадът е най-осезаем, докато Плевен и Сливен регистрират увеличение от над четири процентни пункта.
София-столица допринася за 41% от БВП в националната икономика през 2022 г., или 68,7 млрд. лв., на фона на 43% година по-рано, съобщи пред медиите старши икономистът в ИПИ Адриан Николов. На второ място се нарежда Пловдив с 6,5%, или 13,7 млрд. лева. На трето място излиза Стара Загора с 6,2% от общия размер на българската икономика, най-вече под влиянието на доброто представяне на енергийния сектор през годината. Водещите пет области се допълват от традиционно силните икономики на Варна и Бургас, чиято динамика е подкрепена от постепенното възстановяване на туризма. Все по-близо до тях се приближава и София-област, движена от бързото развитие на индустрията и логистиката в широката периферия на столицата. На опашката остава Видин - единствената област с под 1 млрд. лв. БВП.
Изследването се основава на 75 индикатора, които оценяват икономическата и социалната среда в общо 28-те области в страната. В тазгодишното издание по-голямата част от данните се отнасят за 2023 г. с изключение на областните данни за БВП на човек от населението и за заплатите, както и отделни индикатори в сферата на инвестициите, околната среда и инфраструктурата, които официално се публикуват с повече от година закъснение. В сферата на администрацията, образованието и местните данъци анализът се опира и на данни за настоящата 2024 година.
- Пример за следване
Повод за притеснение сред експертите са темповете на растеж на регионалните икономики, като начело по ръст на БВП спрямо 2021 г. са най-развитите икономики - Стара Загора, Пловдив, София-област и Варна, а с най-забавено развитие са областите в дъното на класацията - Видин, Ловеч, Силистра, Добрич, Кюстендил, регистриращи "анемичен" по оценки на ИПИ растеж през 2022 година. Според авторите на изследването това създава предпоставки за допълнително увеличаване на разликите в стандарта на живот в регионите.
БВП като показател за икономическа жизнеспособност.
Само две области - Стара Загора и София-столица - надхвърлят средната за страната стойност на БВП на глава от населението за 2022 г., като столицата вече създава над 50 000 лв. средно на човек. С БВП над 20 000 лв. на човек от населението вече са седем области, като към София се присъединяват и Стара Загора, София-област, Варна, Враца, Пловдив и Габрово.
И тази година има разместване в дъното на класацията, като с най-нисък БВП на човек от населението е Силистра (12,1 хил. лв.), следвана от Сливен (12,6 хил. лв.) и Хасково (12,9 хил. лв.). Почти половината - общо 13 от областите - генерират БВП между 15 и 18 хил. лв. на човек от населението, което свидетелства за сравнително равномерна степен на икономическо развитие извън лидерите и най-изостаналите райони на страната. Тези малки отстояния позволяват и бързи размествания в подреждането на областите в резултат на различни темпове на растеж, каквито виждаме през последните години сред най-слабо развитите региони, посочват от ИПИ.
- Кой е двигателят?
Разпределението на добавената стойност на човек от населението ясно извежда на преден план основните модели на развитие на областните икономики, категорични са експертите. Двигател на столицата са услугите, които създават 84% от добавената стойност, но през последната година се наблюдава леко повишаване на ролята на индустрията в софийската икономика (делът й става 15%). С висок дял на услугите са и двете морски области Варна (72%) и Бургас (68%), както и повечето големи икономически центрове на Северна България - Плевен (62%), Русе (63%) и Велико Търново (64%). Изключение в този регион е Габрово, където се наблюдава относителен баланс между индустрия (45%) и услуги (49%). Към повишаване на ролята на услугите се движи и южният индустриален център Пловдив, където те вече достигат 60% от добавената стойност.
Индустрията играе основна роля в структурата на икономиките на няколко от водещите области, най-видимо в Стара Загора (71%), София-област (62%) и Враца (54%). Повечето региони, в които селското стопанство има значителен дял, се позиционират в дъното на класацията, като над една пета от добавената стойност то вече създава само в най-слабо развитата област Силистра.
- Покупателната способност
Важен поглед към икономическия растеж на регионите дава степента на сближаване до средноевропейските равнища, подчертават авторите на анализа. Измерен в стандарт на покупателна способност (СПС), БВП на човек от населението на Югозападния регион с областите София-столица, София-област, Перник, Кюстендил и Благоевград, вече достига 97% от средноевропейската стойност, докато най-слабо развитата част на България - Северозападът - се задържа на едва 40 на сто.
От ИПИ посочват равномерния темп на догонване - четири от районите за планиране в страната са стопили разликата със средния за ЕС БВП на човек от населението в СПС с по 11 процентни пункта спрямо 2011 година. По-бързо се променят в положителна посока Югоизточният район - с 19 пункта, като голяма част от този растеж е през 2022 г. и отразява много силния ръст на енергетиката в област Стара Загора, и Югозападният район - с 21 пункта. Това за пореден път подкрепя тезата, че разслоението в икономическото развитие все повече утвърждава явлението "София и всички останали", заключават създателите на изследването.
- Динамиката на заплатите и пенсиите
Повече от два пъти вече е разликата в средните заплати между първата и последната области, като в столицата към второто тримесечие на 2024 г. средното брутно възнаграждение достига 3129 лв., докато в Благоевград то е 1519 лева. Дистанцията между лидера и втората област се запазва в порядъка на хиляда лева месечно, като с над 2000 лв. средна заплата вече са още три области - Варна (2147 лв.), Враца (2123 лв.) и София-област (2048 лв.). Темповете на нарастване на заплатите варират между 13% в областите с по-бавен ръст и 26% при лидерите, като най-големи повишения се регистрират в региони като Добрич, Хасково и Видин, което вероятно отразява и значителния ръст на минималната заплата. Въпреки това изпреварващият ръст на заплатите в по-бедните области създава предпоставки за сближаване на стандарта на живот на работещите, пресмятат от ИПИ.
По-равномерен е ръстът при пенсиите, като през 2023 г. повишенията във всички области се разполагат в диапазона 13-18 на сто. Средната пенсия в столицата достига 957 лв. месечно, а най-ниската е в Кърджали - 633 лв., където е и най-бавният ръст в страната.
Както икономическата динамика, така и развитието на пазара на труда, са предопределени от знанията и уменията на човешкия капитал в регионите.
- Значението на инвестициите
Ако се вземат предвид инвестициите в регионите, 2022 г. носи бързо отърсване от влиянието на ковид кризата и нова експанзия не само в сравнение с годините на пандемията, но и спрямо високите равнища на периода преди, се отчита в изследването на ИПИ. Разликите в инвестиционната активност са значителни, като при разходите за дълготрайни материални активи (ДМА) столицата се доближава до 8,8 хил. лв. на човек от населението, следвана от София-област и Пловдив, където показателят достига до 4,6 хил. лв. на човек. На дъното на класацията с под 2 хил. лв. на човек са областите, които са на последните места и по икономическо развитие - Монтана, Хасково, Кърджали и Видин са с под 2 хил. лв. разходи за ДМА на човек от населението. Останалите области се разполагат в диапазона 2000-4000 лв. на човек от населението. Според ИПИ това разслоение обуславя и запазване и дори увеличаване на неравенството в стопанското развитие на регионите в бъдеще.
Не толкова еднозначна е динамиката при чуждестранните инвестиции, въпреки че на национално ниво се наблюдава значителен ръст от 4,1 хил. до 4,5 хил. евро на човек от населението с натрупване към края на 2022 година. Редица области, в това число Стара Загора, Силистра, Плевен, Видин, Враца, Бургас, отчитат спад на чуждите капитали, посочват от ИПИ. На този фон в няколко области - Велико Търново, Габрово, Пазарджик - преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) нарастват значително, с по над хиляда евро на човек в рамките на годината. Разликите в равнищата на ПЧИ остават внушителни, като в столицата те приближават 12 хил. евро на човек, а в 9 области все още не са достигнали хиляда евро на човек, съобщават от ИПИ.
- Нов възход на туризма
Измежду ключовите индикатори за възстановяването от въздействието на пандемията са и резултатите на туристическия сектор, акцентират от ИПИ. В анализа се отбелязва, че докато на национално ниво реализираните нощувки в местата за настаняване, претеглени спрямо населението, през 2023 г. вече са надхвърлили тези от 2019 г., сред черноморските области това е вярно само за Бургас, а на Варна и Добрич най-вероятно ще им трябва още поне година, за да достигнат предкризисните равнища. По-малките туристически области - Смолян, Благоевград, Пазарджик - също бележат позитивна динамика.
- София е шампион
Няма как вече София да бъде окрупнена с други райони за планиране, така че и тя да остане с достъп до кохезионно финансиране от Европейския съюз, коментира Адриан Николов по повод констатациите на доклада на ИПИ "Регионални профили: показатели за развитие". Може би е и честно, защото София е на почти 130% от средното европейско ниво на икономическо развитие, отбеляза той.
Първият критерий за район за планиране е демографският, като в такъв регион трябва да живеят между 800 000 и 3 милиона души. Два от районите - Северозападният и Северният централен, вече са под границата, посочи икономистът. В риск да падне под този критерий средносрочно е и Североизточният район. По другия критерий - степен на икономическо развитие, който Европейската комисия ползва, за да изчислява съфинансирането по линия на кохезионните фондове, Югозападният район вече го е надхвърлил, достигайки 97% от средноевропейското равнище, като по разчети на ИПИ до 1-2 години ще надхвърли стоте процента, което допълнително ще ограничи достъпа му до европейско финансиране. Същевременно другите области в състава на този регион са на между 30% и 40% от средноевропейското равнище. Но попадайки в този район, те получават доста по-ниско европейско съфинансиране. Според ИПИ за другите региони това не е проблем, защото там водещ е демографският критерий.
От ИПИ са разгледали десет варианта, като нито един от тях не е бил с желаните резултати. Причината за това е, че София е изключително развита, с все по-голямо население и все повече се откъсва от останалите, което не й позволява да запази достъпа до това финансиране в средносрочен план. Затова според ИПИ дебатът за районирането трябва да е в контекста на бюджетните разговори в рамките на Европейския съюз и евентуалното преосмисляне на кохезионната политика и насърчаване на районите, които бързо растат и биха "изтеглили" останалите.
- Миграция и възраст на населението
През 2022 г., а и след това, се наблюдава трайно обръщане на миграционните тенденции, отчете Адриан Николов. По думите му, ако преди пандемията бяхме свикнали някои от водещите области да съсредоточават към себе си повечето мигриращи, то днес само четири области губят население по тази линия. Това е в резултат от няколко процеса, свързани както с връщането на българи от чужбина, така и със заселването на чужденци в България. Въпреки това естественият прираст остава негативен. Само София и Сливен са близо до балансиране на нивото на раждаемост и смъртност.
Проучването на ИПИ показва и че регионите застаряват с различни темпове, а София е единственият регион, в който делът на хората на възраст над 65 г. е под 20 на сто. За сравнение - във Видин и Габрово те са над 30 процента. Варира и делът на хората в трудоспособна възраст, като в София те са 63%, докато в Ямбол и Видин например са около 54 на сто.
След пандемията продължителността на живота се срива навсякъде в страната, но разликите между различните региони са големи. Ако в София средната продължителност е малко над 75 години, то във Видин, Враца и Монтана е около 70 години.
- Ролята на общините
Старши икономистът в ИПИ Петя Георгиева представи проучване на Института в областта на бюджетите на общините по отношение на прозрачността им и като оценка на бюджетния процес. От него се вижда, че резултатите на общините спазват бюджетното законодателство, като няма такива, които да не го публикуват в срок и на своите интернет страници. По-големият проблем според икономиста се появява при общуването на общината с гражданите и възможността за превод на разбираем език на това, което общините правят за тях, а преведено през бюджетния език това значи колко ще струват на хората предприетите общински действия. Икономистът напомни, че около 25% средно в страната от бюджета на общината се формира от собствени приходи, а това е изтеглен ресурс от разполагаемия доход на домакинствата, които живеят на местно ниво.
По отношение на бюджетните резултати проучването показва, че има общини, които се справят много добре с бюджетния процес в определени категории, но има и такива с пропуски на определени места.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
