Европейската комисия планира да създаде рамка за обмяна на информация между компаниите във финансовия сектор. Този по-разширен обмен на данни е известен като “отворени финанси”. Това съобщи Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, при откриването на Финтех хакатон „От нулата до Финтех 2023“ (From Zero to Fintech 2023).
Отворените финанси се отнасят до достъпа на трети лица до лични финансови данни на клиентите. Отворените финанси са с по-голям обхват от отвореното банкиране, тъй като включват не само плащанията, но и банковите, инвестиционните и застрахователните продукти. Докато отвореното банкиране вече е обхванато от регулациите за финансовите пазари, засега няма правна рамка, която да определя условията за цялостното въвеждане на отворените финанси. Европейската комисия се стреми да промени това със своята Стратегия за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС, обясни Стоянова.
Целта на такава нова рамка за отворените финанси ще е да позволи на доставчиците на финансови услуги, със съгласието на клиента, да обменят и използват многократно данните на клиента, които са извън обхвата на PSD2. Така Финтех компаниите, банките и другите фирми от финансовия сектор ще могат да разработват по-удобни и по-евтини продукти, които са по-добре съобразени със специфичните потребности на клиентите, заяви Стоянова.
Ето цялото изказване на Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“:
Искам да благодаря на Българската финтех асоциация и на Стопанския факултет към Софийския университет за поканата да участвам в този Финтех хакатон. За мен е удоволствие да открия днешното събитие, което подпомага финансовото образование и повишава познанията относно последните тенденции във Финтех сектора.
Иновациите в областта на плащанията се развиват с бързи темпове. Развитието на компютърния хардуер и софтуер, съчетано с благоприятната правна рамка, позволиха на Финтех сектора да процъфти. Бързият напредък в технологиите и подходящите политики на регулаторите отприщиха креативността и изобретателността на частния сектор. По-удобните и достъпни платежни услуги промениха нагласите и предпочитанията на потребителите. Свидетели сме на силно конкурентна среда, която благоприятства развитието на бързи, сигурни и удобни дигитални канали за разплащания.
Проучване на платежните нагласи на потребителите в еврозоната (под името SPACE), публикувано от Европейската централна банка през декември 2022 г., показва, че при 81% от трансакциите в еврозоната през 2022 г. плащането е могло да се извърши чрез безналични платежни инструменти. Според същото проучване, безналичните средства за разплащане, най-вече чрез мобилни приложения, са нараснали значително по отношение на директните клиентски (P2P) плащания. От 2019 г. до 2022 г. делът на мобилните плащания се е увеличил повече от три пъти като брой (от 3% на 10%), и повече от два пъти като стойност (от 4% на 11%).
Днес виждаме колко добре Финтех секторът може да си сътрудничи с традиционните участници във финансовия сектор, както и с публичния сектор. В цял свят централните банки правят проучвания как да придадат на парите нови възможности в днешния все по-дигитализиращ се финансов свят. Важен проект за Европа, който внимателно следим, е работата по дигиталното евро. В момента Европейската централна банка провежда проучвателен етап, който се очаква да приключи през есента на 2023 г. На този етап се проучват техническите и регулаторни аспекти на дигиталното евро. През този етап Евросистемата си партнира активно с широк кръг от заинтересовани страни, както на институционално ниво, така и с пазарните участници. Евросистемата обмисля създаването на приложение за телефон/ портфейл за дигитално евро с общоевропейски обхват. Освен това, поднадзорните субекти ще могат да интегрират дигиталното евро в собствените си платежни платформи.
Друг пример за успешно сътрудничество между Финтех компаниите, банките и публичните органи са инициативите за отворено банкиране, активни в цяла Европа. Втората директива за платежните услуги (PSD2) въведе два нови вида регулирани електронни платежни услуги в ЕС – услуги по иницииране на плащане и по предоставяне на информация за сметка. Тези нови услуги формират основата на днешното отворено банкиране. Те позволяват на Финтех компаниите да навлязат на платежния пазар по-лесно и да въвеждат нови и конкурентни бизнес модели и услуги. Примери на такива услуги са агрегиране на данни за платежни сметки, водени от различни доставчици на платежни услуги, възможността за иницииране на плащания от сметки при различни банки, събиране на данни за извършване на финансови анализи и др. Вече има национални доставчици, които успешно предлагат такива услуги в България.
С оглед изпълнение на регулаторните изисквания в ЕС по отношение на отвореното банкиране, банките в България, подобно на повечето банки в Европа, преимуществено избраха разработването на специални интерфейси, познати като приложно-програмни интерфейси (Application Programming Interfaces, APIs). Тези специални интерфейси осигуряват сигурен и надежден достъп на доставчиците на новите услуги, свързани с плащания до съответните банкови системи. В резултат на това, наблюдаваме развиващо се сътрудничество между банките и Финтех компаниите. Отвореното банкиране осигурява база за по-добри, по-добре интегрирани и сигурни услуги в полза на клиентите. БНБ внимателно наблюдава процесите и активно подпомага българския пазар така, че да се реализира пълния потенциал на отвореното банкиране и да се премахнат всички възможни пречки за това.
Като следваща стъпка, Европейската комисия планира да създаде рамка за обмяна на информация между компаниите във финансовия сектор. Този по-разширен обмен на данни е известен като “отворени финанси”. Накратко, отворените финанси се отнасят до достъпа на трети лица до лични финансови данни на клиентите. Отворените финанси са с по-голям обхват от отвореното банкиране, тъй като включват не само плащанията, но и банковите, инвестиционните и застрахователните продукти. Докато отвореното банкиране вече е обхванато от регулациите за финансовите пазари, засега няма правна рамка, която да определя условията за цялостното въвеждане на отворените финанси. Европейската комисия се стреми да промени това със своята Стратегия за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС. Целта на такава нова рамка за отворените финанси ще е да позволи на доставчиците на финансови услуги, със съгласието на клиента, да обменят и използват многократно данните на клиента, които са извън обхвата на PSD2. Така Финтех компаниите, банките и другите фирми от финансовия сектор ще могат да разработват по-удобни и по-евтини продукти, които са по-добре съобразени със специфичните потребности на клиентите.
Както вече казах, чрез Втората директива за платежните услуги бе създадена благоприятна среда за развитие на платежните услуги. Директивата PSD2 е в сила вече повече от пет години. Дошло е време да се направи оценка на ефекта от прилагането на тази директива в ЕС, както и необходимостта от евентуални промени и подобрения. Очаква се прегледът на PSD2 да включва оценка на въздействието на задълбоченото установяване на идентичността на клиента върху нивото на платежни измами и възможностите за подобрения. Допълнителна стандартизация на специалните интерфейси, използвани за улесняване на дейностите по отвореното банкиране, също е включена при прегледа на PSD2. През август 2022 г. Европейската комисия завърши публичните си консултации относно прегледа на PSD2 и събирането на информация за евентуална нова правна рамка за отворените финанси, и се очаква резултатите да бъдат обявени по-късно тази година.
Искам да изтъкна, че промените в платежния и финансов сектор на страната ни съответстват напълно на европейските тенденции. В момента се работи интензивно за допълнително модернизиране на платежната инфраструктура, включително в контекста на бъдещото ѝ интегриране в инфраструктурите на еврозоната. След няколко дни, на 20 март 2023 г. Българската народна банка, банките и платежните системи, участващи в българския национален системен компонент (TARGET2-BNB) на системата за големи плащания в евро TARGET2, ще се присъединят към новата консолидирана платформа за TARGET услуги. Платформата комбинира на техническо и функционално ниво платежната система TARGET2, платформата за сетълмент на ценни книжа в евро TARGET2-Securities (T2S), и услугата за незабавни преводи в евро TIPS. БНБ и българската банкова общност участват в TARGET2 от 2010 г. насам и се стремят към присъединяване към TARGET2-Securities и TIPS до края на 2023 г. Очакванията са, че новата консолидирана платформа ще подобри общата ефективност и сигурност на съществуващите системи и услуги.
Споделяме виждането, че диалогът и сътрудничеството с всички заинтересовани страни, включително Финтех компаниите, са ключът за постигане на общите ни цели и за извличане на всички ползи от иновациите във финансовия сектор. Желая интересна и ползотворна работа на всички участници в събитието „От нулата до Финтех 2023“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
