- Въпреки всички кризи, икономиката ни започва плавно възстановяване и има устойчив ръст
- Съотношението проверки - нарушения на пазара е почти 100%, което буди безпокойство
- Таван на цените е доказано неефективна мярка
- Наивно е да се обръщаме към хората с послание да не купуват
- Доходите трябва да се повишават, но е опасно това да се прави на ръба на възможностите на бюджета
- Партньорството със Саудитска Арабия е стратегическо за връщането на млечните ни продукти на техния пазар
- Отчитаме ръст от над 85% при преките чуждестранни инвестиции през 2022 г.
- Не искаме инвеститори "на килограм", а компании, които дават добавена стойност, казва министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Господин Стоянов, второто служебно правителство на Гълъб Донев постави като един от основните приоритети овладяването на инфлацията, особено при храните. Започнаха проверки на КЗП и БАБХ, открити бяха много нарушения, но засега няма осезаемо понижение на цените на храните. Какво показват Вашите анализи? Има ли спекула и къде по веригата се появява тя?
- Важно е да отбележим, че това не е нова тема за служебното правителство. Първите разговори с представителите на търговските вериги бяха още през месец ноември при министър-председателя. След това продължиха и в оперативен порядък в рамките на Министерството на икономиката и индустрията. В опита ни обаче да обсъдим защо се получава така, че от производител до клиент цената нараства в пъти, получихме разнопосочни отговори. Доставчиците обвиняват веригите, а веригите - доставчиците. Същевременно през изминалите месеци правителството направи много за успокояване на икономическата обстановка и за намаляване на цените. Нека припомня, че когато поехме управлението през август 2022 г., България отчиташе най-високата инфлация от 1997 г. За няколко месеца успяхме да обърнем тази тенденция. Горивата намаляха с между 15 и 20%, имаме газ на едни от най-добрите цени в Европа, цената на тока е конкурентна, а отделно има и компенсации за бизнеса. Отложихме и поскъпването на ТОЛ-таксите, за да дадем глътка въздух на бизнеса. Всичко това даде резултат в повечето сектори, но не и при цените на храните. И хората с право ни казваха - какво като отчитате намаляване на инфлацията, когато аз не го усещам по джоба си, когато отида в магазина. Затова и ясно заявихме - няма по-важна тема в икономическата област за настоящия мандат от цените на храните и държавата ще направи всичко в рамките на закона, за да сме сигурни, че българските граждани плащат реална цена за продуктите, която не е изкуствено завишена.
Стартирахме и проверки като част от общите ни усилия. Те не са единственото, което можем и ще направим, но от тях също виждаме доста показателни тенденции. Така например, от 494 броя проверки на КЗП са открити 466 нарушения. Съотношението проверки - нарушения е почти 100%, което само по себе си е обезпокоителен факт. Трябва обаче да е ясно - ние нямаме законово основание да проверим каква надценка се поставя. Можем обаче да проследим как се формират цените по веригата. И от това излизат повече от притеснителни факти - че надценката при някои продукти е 80%, а в някои случаи дори до 100%.
- Включва ли се в битката срещу високите цени Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, която има лостове за въздействие, ако установи наличие на картел?
- Знаете, че КЗК е независими орган, на който правителството не може да влияе - те са избрани от Народното събрание. Виждам от медиите, че те също правят свои проверки, надявам се да има и конкретни резултати. Ние обаче сме фокусирани върху това, което изпълнителната власт може да свърши по темата.
- Коментирахте въвеждането на мярка, че ако търговец реши да сложи над 25% надценка, трябва да уведоми за това КЗП. Нужни ли са законодателни промени за тази мярка?
- Като цяло са необходими нормативни промени, които да дадат повече правомощия и инструменти на институциите. Една от мерките, които обсъждаме, е да има праг на надценката, над който търговците са длъжни да уведомят контролния орган. Дискусионно е дали това да са 20% или 25%, но логиката е следната - в условия на пазарна икономика ние не можем да определяме какъв да е маржът на печалбата. Можем обаче да регламентираме праг, над който да има уведомителен режим и евентуално допълнителна информация за потребителите. Така ще осветлим процеса и ще пресечем практики като тези, които споменах - да констатираме надценки от по 80%.
- Може ли намаление на ДДС за повече храни да доведе до намаление на крайната цена?
- Практиката като цяло, а и частният опит с премахването на ДДС на хляба показа, че това не е работеща мярка по отношение на цените. Тя е важна и има своето отражение, но по-скоро върху бизнеса. Ако искаме да насърчим даден сектор и да отнемем част от тежестта към него, намаление или отпадане на ДДС е възможна мярка. Да мислим обаче, че това ще доведе до намаление на крайната цена, е наивно.
- Поставихте задача на търговските ни аташета да сравняват цените у нас и в други европейски цени. Какво показват данните?
- Откакто публично обявихме мерките за намаление на цените, все повече хора започнаха да ми пращат различни сигнали колко струват стоките в търговските вериги в други европейски държави. Затова, съвместно с колегите, взехме решение държавата да събира официална информация и да я предоставя на българските граждани. Както знаете, в обхвата на това събиране на данни попадат седем европейски държави (Германия, Австрия, Франция, Румъния, Гърция, Чехия, Хърватия), като имаме готовност и да разширим този списък.
Вече е направено първото засичане на информация, като търговските ни аташета бяха на място в повече от 50 търговски обекта. Това са първоначални данни, но те показват някои притеснителни тенденции. Например кравето масло в Германия е близо 40% по-евтино от това в България. В Чехия най-ниските цени за литър мляко започват от 2 лв., а най-високите изобщо в търговската мрежа са 3,50 лв. Сами знаете какво е положението у нас. В съседна Румъния олиото започва с цена от 2,65 лв. Единствената държава, в която купуват по-скъпи яйца от тези у нас е Австрия. Навсякъде другаде цените са сходни или по-ниски от нашите с 10%-20%.
Продължаваме да изчистваме методологията по събиране на данните, но тяхното
публикуване е още един начин да изпратим категорично послание към търговците у нас, че държавата няма да се задоволи с формални заявления от тяхна страна. Няма как при по-ниски цени на горивата, по-ниски разходи за транспорт и по-ниски разходи за заплащане, българите да плащат по-скъпо за същите хранителни продукти от германци, французи, чехи, румънци, гърци. Това може да е било подминавано през годините, но това правителство ще направи всичко в рамките на закона, за да гарантира на българските граждани, че плащат нормални търговски надценки.
- Страни с пазарна икономика, като Хърватия, Франция и други, предприемат различни мерки срещу спекулата - таван на надценките и дори таван на цените. Може ли да се възползваме от техния пример?
- Изследването на добрите практики в Европа е тема, по която също работим. Нужен е обаче детайлен анализ, защото виждам как някои политици свободно боравят с темата за таван на цените. Но и тук дяволът е в детайла и удобно се пропуска, че всъщност в Европа много рядко става дума за чиста форма на прилагане на таван на цените. Просто защото тази мярка е доказала своята неефективност.
- Редица експерти посочват като мярка срещу високите цени вдигането на доходите. Според други пък това помпа инфлацията. Как да се намери балансът?
- Факт е, че по-високото потребление помпа инфлацията, но е наивно да се обръщаме към хората с послание да не купуват. Същевременно в България тръгваме от много ниски нива на доходите, така че винаги е добре когато успяваме да ги повишаваме. Проблемът е когато това се прави без реална оценка и на ръба на възможностите на бюджета. Това вече е опасно. За съжаление, в условия на политическа криза, много политици стигат до крайности в опит да се харесат на избирателите и предлагат мерки, които могат да са катастрофални за бюджета. Мисля, че единственият начин да има баланс, е най-накрая да има редовен кабинет, който да поеме отговорност и за изпълнението на дългосрочни политики. До тогава ние ще направим всичко по силите си, за да гарантираме, че хората плащат реални пазарни цени за хранителните продукти, а не такива, които са изкуствено завишени.
- Индустрията, която посочваше скъпия ток, като една от причините за високите цени, ще получава компенсации поне до края на април. Работи ли тази мярка - има ли намаление на цените при промишлените стоки?
- Компенсациите за цените на електрическата енергия бяха много важна мярка за българската икономика, която успя да гарантира нейната конкурентоспособност и тя е одобрена за цялата 2023 г. Проблемът е, че за да я задействаме максимално бързо, трябваше тя да бъде еднаква за всички. Така се стига до парадокса да се дават помощи и на компании, които трупат свръхпечалби. Обратният вариант обаче - да предложим диференцирано прилагане на помощта, означаваше тя да бъде приложена с голямо забавяне, защото трябваше да премине през съгласувателна процедура с Европейската комисия. Разбирате, че за това време всички предприятия, които имат реална нужда от нея, щяха да са фалирали. Взимайки предвид това мога да кажа, че въпреки всичките ? недостатъци, тази мярка има много важно значение за българския бизнес и българската икономика.
- Силната икономика и инвестициите също са вид оръжие срещу инфлацията. Какво може да се предприеме в тази насока?
- След всички допълнителни плащания, които НС гласува през последните месеци, единственият начин бюджетът да се справи е, ако успеем да гарантираме устойчив ръст на икономиката ни. Затова и е толкова важно да насърчаваме българския експорт и да привличаме повече чужди инвестиции. Активно работим и в двете посоки. Реформираме дейността на Службите ни по търговско-икономически въпроси, организираме бизнес форуми в чужбина и имаме постоянен контакт с чуждите компании, опериращи у нас. Мога да кажа, че интересът за инвестиции към страната ни е много голям, но това са процеси, за които трябва време. От момента на взимане на решение до реалното стартиране на дейност често минава година и повече. Така че по-скоро можем да кажем, че сега поставяме основи и ако продължи да се работи правилно, в средносрочен план ще видим и реално отражение. И нещо много важно, което искам да подчертая - България вече няма интерес да привлича инвеститори "на килограм". Не се фокусираме върху количеството, а върху качеството. Искаме компании, които ще дадат добавена стойност - както за икономиката ни, така и в доходите на хората. Нашата цел категорично не е привличането на инвеститори, които избират страната ни с мотива, че тук заплащането е по-ниско.
- Преди два месеца съобщихте, че Саудитска Арабия иска да инвестира в голяма ферма у нас. Има ли развитие?
- Това е тема, която започнахме преди няколко месеца. Навлизаме вече във фаза с конкретни параметри. Моментът за такава инвестиция е много подходящ, защото има недостиг на мляко в цяла Европа. Министерството, чрез държавната млекопреработвателна компания, може да инвестира в такава ферма. Важното тук е да имаме партньор, който има пазари, но и ноу-хау. Затова започнахме разговори с една от най-големите компании в хранително-вкусовата промишленост в Саудитска Арабия. Говорим за огромна ферма, която да е максимално механизирана и всичко в процеса да се оползотворява. Саудитската компания има подобна ферма и същевременно пазарен дял в целия Персийски залив. Затова партньорство с тях е стратегическо за връщане присъствието на българските млечни продукти на техния пазар. От друга страна ние можем да предложим и достъп до единния европейски пазар. Затова интересът от двете страни е сериозен и се надявам, че ще имаме конкретни резултати.
- Имаме сектори, които се развиват много добре благодарение на износа. Друго обаче страдат заради скъпите суровини. Какво е като цяло състоянието на икономиката ни и какви са прогнозите Ви?
- По отношение на икономиката влошаване на макроиндикаторите в резултат от войната има само при инфлацията. За щастие при другите макро показатели данните са положителни. Брутният вътрешен продукт се увеличава на годишна база през четвърто тримесечие на 2022 г. с 2.1% спрямо четвъртото тримесечие на предходната година и брутната добавена стойност нараства с 2.8%. По предварителни данни на НСИ, през 2022 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 94,4 млрд. лв. Промишленото производство нараства през декември 2022 г. с 2,1% в сравнение със същия месец на 2021 г. Към този момент по данни на БНБ потокът на преките инвестиции в страната за 2022 г. е в размер на 2,2 млрд. евро (2.7% от БВП).
Все пак си заслужава да отбележим, че макар и по предварителни данни, отчитаме ръст от над 85% при преките чуждестранни инвестиции през 2022 г. в сравнение с 2021 г. На пазара на труда се отчитат също положителни тенденции. През декември 2022 г. безработицата запазва ниските си нива от 4,7%. През четвъртото тримесечие на 2022 г. средната брутна месечна работна заплата нараства със 7.8% и достига 1 879 лева, въпреки че на фона на инфлационните процеси това нарастване е крайно незадоволително. Последната зимна прогноза на ЕК за България също включва оптимистични допускания за икономическото развитие на страната.
В обобщение на тези данни ще кажа, че въпреки всички кризи, пред които сме изправени, икономиката ни започва своето плавно възстановяване и устойчив ръст на икономическите дейности. Важно е също да се отбележи, че най-черните сценарии, които някои експерти и политици чертаеха преди месеци, изобщо не се реализираха. Това ни дава увереност, че сме на правилния път с мерките, които предприемаме.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
