Растеж и стабилност, финансова политика, инвестиции, експорт. Това са темите на поредната дискусия "Да! на българската икономика", организирана от вестник "Стандарт" в партньорство с четирите национално представени работодателски организации. В седмицата до провеждането на форума на 25 април 2016 г. ще даваме думата на водещи икономисти и бизнесмени, които да коментират развитието на икономиката у нас, възможностите за запазване и вдигане на ръста от 3%, отчетен от Националния статистически институт за 2015 г., както и да дават своите предложения за политики, които да насърчават растежа.
Над 50% от вложенията се отклоняват към нечии джобове
Доц. Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ
Неоспорим факт е, че в България започва една индустриализация, която няма нищо общо с тази, позната ни отпреди 30-40 години. Тя беше капиталоемка, енергоемка и се правеха стоки, които можеха да се реализират само на необятния пазар на Съветския съюз. Вярно, сега неща стават бавно, предимно с чужди инвестиции, но индустрията, която се създава, е много внимателна откъм суровини, икономична по отношение на енергетика и на капитали. И се създава една много интересна промишленост, индустрия на науката и знанието. Наистина, не е това, което ни се иска, не е бурен подем, не е уникален индустриален бум, но е осезаем. Развиват се сектори, в които технологиите са водещи. За съжаление обаче онези българи, които можеха да ускорят тези процеси, вече ги няма в България и това е големият проблем. Гледах по телевизията двама наши сънародници в Силиконовата долина - успели хора. И се питам можеха ли да създадат у нас това, което са създали там.
Сигурно би могло, ако бяхме малко по-умни като управление, като политика и като народопсихология. Който и доклад или анализ, независимо дали на чужденец или на българин, да прочетете, или в който и да било вестник или телевизия - намирате отговора защо това не се случва - корупция, бандитизъм, крадене на бизнес, неуважение към институциите, никакво спокойствие. Вече не става въпрос за заплащането в България, а за други неща, които се оказват по-важни. Въпреки това логиката на общественото развитие предполага, че ще има и развитие на икономиката. Ако 80 на сто от обема на инвестициите, регистрирани у нас, отива действително по предназначение, България ще се намира в много сериозен подем. За съжаление над 50% от тях се отклоняват по други канали. Корупцията е в безумни размери, тя е навсякъде и във всичко. За всичко и на всеки трябва да се плаща, навсякъде. Тази непрекъсната смяна на администрацията, постоянната подмяна на нормативни документи - всичко това създава една неподготвеност, което затормозява инвеститорите и не само тях. Отделно, да прибавим непрекъснатия глад за присвояване на частен и обществен ресурс. Голяма част от ресурса, който един частен инвеститор трябва да инвестира, отива за напълване на нечии джобове. Ако парите от еврофондовете бяха инвестирани според европейския замисъл, ние щяхме да сме в един сериозен икономически подем. Вместо това сме се заели да научим целия свят как се краде от такива фондове, и то в огромни, космически размери. Финансовата политика също не е насочена към дългосрочен хоризонт за използване на наличния финансов ресурс.
Трябва да се стимулира предприемчивостта
Позитивно развитие имат само отделни компании и сектори, ориентирани към износ
Цветослав Цачев, главен икономист на "Елана"
Приходите в промишлеността растяха последно през 2009-2010 г., когато икономиката се възстановяваше от кризата. Последните пет години показват, че оборотът почти не се променя, докато обемите на произведената продукция в индустрията бавно се покачват. Този феномен не е изолиран в България и е следствие на дефлацията в световен мащаб. Фирмите увеличават производството си, но в такава среда е много трудно да усетят, че излизат от кризата. Затова те планираха през миналата година да ограничат инвестициите си. Не може да се говори за индустриализиране на икономиката, а само за позитивното развитие на отделни компании и сектори, които преживяха кризата. Повечето от тях са ориентирани към износ и имат добри позиции на европейските пазари, благодарение на по-евтина и качествена продукция. Страната ни изнася повече инвестиционни стоки, което е донякъде наследство на традициите отпреди няколко десетилетия. Малко фирми успяват да се конкурират с популярни потребителски марки или с мащабите и ценовите предимства на китайските компании. По-големите мащаби на индустрията у нас спрямо цялата икономика всъщност се дължат на много ниския принос на услугите, където цените и заплащането е в пъти по-ниско от това в ЕС. Индустрията в България изостава по много параметри от добрите световни практики, включително по ефективност на енергийните и човешки ресурси. Недостигът на квалифицирана работна сила е проблем, който назрява от десетилетия насам и който още ще се разраства. Демографската криза е само един от аспектите му. Системното неравновесие между образованието и търсенето на специалисти в икономиката продължава и в момента. Компаниите от своя страна невинаги са склонни да инвестират значителни средства в служителите си. Икономика, базирана на знанието, изисква фокус към човешките ресурси и към максимално облекчаване на условията за развитие на предприемчивостта. Такава трябва да бъде политиката за стимулиране на растежа, която в момента липсва от страна на държавата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
