Пет стъпки за силна икономика

Бизнес и министри чертаят план за растеж, стабилност, инвестиции, експорт и енергетика

Пет стъпки за стабилна икономика ще набележат бизнесът и представители на правителството на първата за 2016 г. национална дискусия от кампанията "Да! На българската икономика". В. "Стандарт" и КРИБ събират на една маса в зала "Сердика" на хотел "Балкан София" над 100 крупни индустриалци. Форумът на 25 април се провежда в партньорство с четирите национално представителни работодателски организация - КРИБ, БСК, БТПП и АИКБ. В него ще участват експерти от Европа, кметове, представители на законодателната власт, синдикатите. Дискусиите ще се предават пряко в ефира на телевизия Казал 3, радио К2 и телевизия "България он ер". Партньор на събитието е и телевизия "Блумбърг България".
В пряк диалог - чрез въпроси и отговори, ще се обсъждат мерки за развитие в пет области: растеж и стабилност, финансова политика, енергетика, инвестиции и експорт.

Как постигнатият в края на миналата година икономически ръст от 3% да бъде не само запазен, но и увеличен, ще е тема №1 на форума "Да! На българската икономика". Собственици и изпълнителни директори на най-големите компании у нас и представителите на властта ще търсят възможности и ще предлагат политики както за насърчаване на българските инвестиции в България, така и за привличане на чуждестранните инвестиции у нас. Данните на Министерство на икономиката сочат, че за 2015 г. чуждите инвестиции в България са нараснали с 22%.

Изпълнителната власт ще представи и мерките за увеличение на експорта. В енергетиката ще се дискутира продължаването на реформата в сектора и пътната карта за либерализация на пазара.

Форумът "ДА! На българската икономика" е осмата поред национална дискусия, организирана от в. "Стандарт" и КРИБ. Най-резултатната кампания за стабилност и растеж на българската икономика стартира на 7 април 2015 г. За 8 месеца - до 7 декември 2015 г., бяха проведени 7 национални конференции в София и страната.

30 ангажимента поеха премиерът Бойко Борисов и министрите му в рамките на 7-те национални дебата "ДА! На българската икономика" за 2015 г. 15 от обещанията бяха изпълнени, останалите са в процес на изпълнение.

Призовавам фирмите към активно участие

Кирил Домусчиев,
председател на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България /КРИБ/

Националната кампания "ДА! На българската икономика" се превърна в определящо за икономическия климат на България събитие. Аз съм изключително доволен от резултатите, постигнати на проведените през м. г. 7 обществени дискусии. Над 70% от поставените от бизнеса въпроси почти веднага намериха своите решения, а по останалите правителството продължава да работи. Искам да изкажа огромна благодарност - лична и от името на бизнеса - към премиера Бойко Борисов, който лично присъства на учредителната и заключителната дискусии и следеше за изпълнението на поетите ангажименти. Всичко това ми дава сериозен оптимизъм, че и тази година кампанията "ДА! На българската икономика" ще заеме ключово място в обществено-икономическия ни живот. Много се надявам на предстоящата Осма национална дискусия, както и на следващите, да постигнем 100% решаване на поставените от бизнеса проблеми. Призовавам всички браншове, асоциации и ключови компании да вземат активно участие в дискусиите - както при поставянето на проблеми, така и при аргументирането им. Само така можем да се надяваме на подкрепата на кабинета и на ресорните министри, за да намерят на поставените въпроси бързо решение.

Проблем са заплатите, такса смет и образованието

Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/

Първият приоритет на всички работодателски организации е свързан с определянето на минимална работна заплата. Трябва да се изходи от конвенцията на Международната организация на труда, която сме подкрепили. Според нея не може да не се тръгва от фактори като производителност и заетост, а при нас те не участват. Минималната заплата се определя едностранно от правителството по метода "гледам тавана и пиша". Другото са данък уикенд и такса битови отпадъци. Трябва да има облекчено администриране на този данък 50 на 50 за колите за служебни цели и за 5, 4-местни - те също трябва да ползват данъчен кредит. А такса битови отпадъци е многогодишен проблем. Няма как да има консенсус с общините, които си пълнят бюджета, без да отчитат принципа "замърсителят плаща". Има общини, в които едно предприятие покрива една трета до една втора от бюджета за събиране, извозване и обработване на битовите отпадъци, без да генерира изобщо такива. Другият проблем са човешките ресурси. Професионалното образование не съответства на постановките на регионалната икономика по места. Ние предлагаме да се направи отделна дискусия с кметовете за образованието. Защото няма как да се реши този проблем само от Министерство на образованието.

Нужна е стабилност на нормативната система

Божидар Данев, председател на Българската стопанска камара /БСК/

Първото нещо, което е важно за растежа и стабилността в икономиката, е стабилността в нормативната система, с което за съжаление не можем да се похвалим. Нестабилна е и финансовата ни система и за това говори фактът, че не банките, а държавата основно кредитира чрез европейските фондове и програми. У нас банките купуват ДЦК и кредитират с 9% лихва при с 0.5% лихва по депозитите. Защо? Защото портфейлите на някои от тях са кухи, а другите оценяват като твърде висок политическия риск.

Правораздавателната ни система не работи ефективно. Най-обикновени дела се влачат по 8-10 години без основание.
Най-точният индикатор за това, че нещо не е в ред, е липсата на чужди инвестиции. А няма нищо по-полезно за една икономика от тях, които са 100% донорски средства и създават работни места за разлика от европарите.
На растежа пречи и изключително голямата "активност" на депутатите, които непрекъснато предлагат промени в нормативната среда. Това хаби обществена енергия, не се прави оценка за въздействието, цари пълна неяснота какво ще стане - днес решават и прекратяват договори, утре ги пускат.

Да не говорим за недостига на квалифициран човешки ресурс. Това е една от причините да няма чужди инвестиции във високотехнологични производства и производства с висока добавена стойност. Самият факт, че структурата на износа ни през последните 25 г. е непроменена, означава, че ние почти нищо не сме постигнали.

2016 г.: Повече потребление, по-малко инвестиции

Прогнозират свиване на кредитирането заради проверките на банките

Забавяне на ръста на икономиката до 2,1% през 2016 г. сред постигнатия 7-годишен рекорд през 2015 г. и ръст на БВП с 3%. Това предвижда пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите. Забавянето на икономическото развитие през 2016 г. ще се дължи на по-нисък ръст на износа и спад на публичните капиталови разходи с 656 млн. лв., до 6,08 млрд. лв. За 2017 г. се очаква икономиката да нарасне с 2,5%. За следващите 2018 г. и 2019 г. се предвижда ускорение на икономическия растеж до 2,7%. Прогнозите за 2016 г. са потреблението да нарасне с 1,5%, но инвестициите да се свият с 1,8% именно поради понижение на публичните капиталови разходи, заради по-малкото средства, които ще получим от ЕС. Това е свързано с началото на новия програмен период и необходимото време за техническото оформление и стартиране на реализацията на проектите по програмите, финансирани от фондовете на ЕС. Частните инвестиции в имоти и в машини и оборудване също ще растат, но те няма да компенсират спада в публичните. До 2019 г. ръстът на потреблението и инвестициите се очаква да се ускори съответно до 2,4% и 3,5%.

В прогнозата на МФ се предвижда свиване на кредитирането през 2016 г. с 0,4%. Този спад ще се дължи на свиване на бизнес заемите с 0,6%, докато при кредитите за домакинствата не се очаква промяна. Това в най-голяма степен ще се дължи на провеждащите се в банките прегледи на качеството на активите, довели до оптимизиране на кредитните портфейли, което започна през 2015 г. и продължи в началото на 2016 г., коментират от МФ. По-забележимо ускоряване на растежа на кредитите ще има през 2017 г. - с 2,4%, а през 2018 и 2019 г. обемът на заемите ще се увеличи съответно с 4,2% и 5,5%, смятат от МФ. Основен двигател за това ще бъде нарастването на корпоративните кредити.

Амбицията на правителството, заложена в Конвергентната програма на България, е дефицитът в сектор "Държавно управление" да бъде свит от 1,9% през 2016 г., на 0,8% от БВП за 2017 г., 0,4% за 2018 г. и 0,2% за 2019 г.
Според редица икономисти обаче ръстът на БВП трябва да е поне 3%, за да догонваме стандарта на развитите западноевропейски държави. А за това е необходимо да се залага на производство с висока добавена стойност, както и на знаещи хора, които може да бъдат задържани в страната само с добри условия за труд и високи възнаграждения. България се сблъсква в пряка конкуренция с най-добрите производители в света и за да има предимство, най-малкото, което може да се направи, е да няма изкуствени пречки пред бизнеса. Именно за да бъдат създадени по-добри условия на правене на бизнес в страната и привличане на инвеститори, екипът на министъра на финансите Владислав Горанов подготви пакет, който включва 81 правни и 4 административни мерки и 31 открити въпроса. На дискусията на в. "Стандарт" представителите на бизнеса ще имат възможност да набележат и други проблеми, които ще намалят бюрокрацията и ще помогнат за по-ефективно производство. А само така може да се разшири пазарното присъствие, което пък води до разкриване на нови работни места.

Икономиката в числа

Показател 2016 2017 2018 2019
БВП 89,21 млрд. 92,42 млрд. 95,97 млрд. 99,73 млрд.
Ръст на БВП +2,1% +2,5% +2,7% +2,7%
Бюджетен дефицит
(като % от БВП) -1,9% -0,8% -0,4% -0,2%
Потребление +1,5% +2,2% +2,5% +2,4%
Инвестиции -1,8% -0,1% +2,7% +3,5%
Заетост +0,5% +0,6% +0,6% +0,6%
Кредити за фирми -0,6% +2,7% +4,6% +6,2%
Кредити да домакинства 0% +1,9% +3,4% +4,3%

Ще станем богати с много труд и без хитруване

Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата /БТПП/

За развитието на икономиката ни в следващите три години са нужни - на първо място, прозрачност в дейността на държавата, намаляване на предпоставките за корупция. По отношение на фирмите - те трябва да се съобразяват с международните стандарти, защото иначе са обречени. Дигитализацията изисква всички уважаващи себе си компании да присъстват в интернет. Изключително важна е диверсификацията на пазарите и тук БТПП работи много - със стотици делегации в чужбина и у нас, разпространяване на десетки хиляди оферти и търсене на бизнес партньори. Фирмите трябва да следят тенденциите в сектора си, да имат бърза реакция, да търсят иновации.

А богати ще станем, когато станем по-работливи. Ако можеше с трикове и с проекти и програми да се напредва, Гърция щеше да е просперираща страна. Трябва упорит труд на всеки един в тази страна, високопроизводителен труд и без хитруване. В тази връзка предишният министър на образованието направи една много ценна стъпка, която ще има ефект в бъдещето - изучаването на предприемачество още от началното образование. Това е нещо, което ще даде ново измерение на нацията, ако се проведе както трябва.