София. 20 години след като в България започна приватизацията, се появиха първите "лястовици" на обратната тенденция - държавата отново да прибира под крилото си предприятията. Първо се заговори за рестарт на "Химко". Гигантът, който изхранваше цяла Враца и бе затворен след няколко продажби с криминален дъх, може отново да заработи, съобщиха първо червени депутати. В последствие стана ясно, че държавата е готова да участва в рестарта с 50 млн. лева. А пък експерти заявиха, че възстановяването на производството ще е възможно, ако торовият завод мине под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ).
В края на миналата седмица пък стана ясно, че държавата е готова да си вземе закъсалото предприятие "Ремотекс". Министерството на икономиката и енергетиката вече води преговори със собствениците, за да придобие мажоритарния дял чрез БЕХ, съобщи зам.-министър Красин Димитров. Мотивите са, че предприятието е необходимо за нормалната работа на държавните "Мини Марица изток". В момента в "Ремотекс" работят 561 души, а задълженията на дружеството само за заплати е 3,5 млн. лева. Десетки милиони са и дълговете към държавата, банки и партньори. Работниците стачкуват от месеци, а парите, които идват като разплащане от държавните мини, потъват. От прокуратурата вече са разпоредили проверка дали дружеството не е източвано умишлено.
В началото на декември стана ясно, че нов шанс е възможен и за друг соцгигант, който също бе затворен след десетки години агония в частни ръце. "Има инвеститорски интерес към леярната за стомана в "Кремиковци", обяви премиерът Пламен Орешарски. Той обаче бе категоричен, че държавата няма да похарчи нито лев повече за завода. "Ще подкрепим инвеститора, като облекчим административните процедури", обеща премиерът.
Всъщност стъпките към връщане на собствеността на държавата или помощта й към инвеститорите за съживяване на затворени предприятия е част от курса към реиндустриализация, който бе заложен в Плана "Орешарски". Наред със социалните мерки, стартирането на 10-годишна програма за възстановяване на индустрията бе сред приоритетите на това правителство, обявени още при встъпването му във властта.
"Фискалната стабилност е необходима, но не е достатъчна. Трябва да се насърчават икономиката и растежът. Това е в интерес на фискалната стабилност", коментира Орешарски наскоро, когато се срещна със зам.-председателя на Европейската комисия и комисар по промишленост и предприемачество Антонио Таяни.
Реиндустриализацията е стратегия и за целия Европейски съюз. Тя се роди като една от поуките от глобалната криза, която удари света, след като се спукаха балоните от изкуствен икономически растеж, постигнат от търговия, услуги и надуване на цените. Западът се стресна и от възхода на Китай, основан на мощно индустриално производство.
Затова повечето държави полагат усилия в тази насока. Брюксел също се е заел сериозно да сложи икономиката на ЕС на здрави основи. Една от стъпките е инициативата на комисар Антонио Таяни - да се организират мисии по целия свят, които да търсят възможности за инвестиции, за да подкрепят европейската индустрия.
Но докато българската държава прави първите стъпки за съживяване на затънали предприятия, пробойните се множат. Само през декември гръмнаха няколко скандала. Освен "Ремотекс", където протестите на гладни работници не стихват, в края на миналата седмица стана горещо в "Бургаски корабостроителници", където бяха уволнени всички служители. ОЦК Кърджали бе обявен във фалит от съда. Берковишкото предприятие "Ком" пък буквално бе сринато със земята.
Планът "Орешарски"
* Участие на държавата в перспективни високотехнологични производства чрез апорт на активи и/или формиране на капитала на съответните търговски дружества в партньорство с иновативни компании със солидни пазарни позиции.
* Държавна подкрепа и финансиране на иновационно-внедрителската дейност.
* Приемане на закон за ефективен контрол на държавата по отношение на структуроопределящи предприятия при неспазване на регулаторните рамки.
* Оценка на резултатите от приватизацията и концесиите в сектора на т. нар. естествени монополи.
* Въвеждане на ефективен контрол върху дейността на компаниите.
* Отговорно управление на държавните предприятия и държавната собственост с цел предотвратяване на фалити и запазване на работни места.
150 уволнени търсят помощ от премиера
Гардове с пистолети следят разписването на заповедите в "Бургаски корабостроителници", прокурори влизат в завода
Прокурори влизат във фалиралия завод "Бургаски корабостроителници", за да разследват заповедите за уволнение на над 150 работници. Държавното обвинение е сезирано от омбудсмана на Бургас Таню Атанасов. Той настоява прокуратурата да започне разследване и в счетоводството на частната фирма. Според работниците заповедите за уволнение са незаконни, тъй като са им връчени, без да се спази предвиденият в закона срок за предизвестие. Работодателят не е уведомил и Инспекцията по труда. "Заповедите за прекратяване на трудовите правоотношения са писани "на коляно", някой много е бързал и е допуснал груби нарушения. Пропуснали са дори да напишат името на предприятието. Консултирахме се с адвокати и те са на мнение, че няма валидно прекратен договор, когато не е посочено кой е работодателят", казаха работници.
Чистката в корабостроителния завод стана на 6 декември. Още в ранните часове на деня в предприятието се появили около трийсетина охранители, въоръжени с пистолети, в чието присъствие работниците били заставени да подпишат заповедите за уволнение. "Когато видяхме толкова въоръжени гардове накуп, помислихме, че е станал преврат. Ние не знаем кой е собственик на завода. Затова решихме, че пак е имало сделка и новите чорбаджии влизат във владение. Оказа се, че няма нищо такова. Охранителите бяха доведени да ни респектират. И си свършиха добре работата. Никой не посмя да откаже да подпише заповедта си", разказаха изгонени.
Бургаските корабостроители не са получавали заплати от 3 месеца. Последните преводи в банковите им сметки са били заплатите за август. Само за няколко часа изпълнителният директор Диян Дянков е съкратил целия работнически състав и е спрял всички дейности в завода. От Никулден порталът на корабостроителницата е заключен и нито един цех в нея не работи. Няколко дни преди това за ремонт са пристигнали два плавателни съда - български влекач и руски търговски кораб. Работниците не успели да довършат поръчките за ремонта, заради което сега заводът ще плаща солени неустойки.
Уволнените работници от "Бургаски корабостроителници" изпратиха кърваво писмо до премиера Пламен Орешарски. Те молят правителството да се намеси по казуса с масовите и незаконни съкращения в предприятието. Съкратените заплашват, че ако не бъдат чути, ще започнат действия на гражданско неподчинение.
Преди дни корабостроителите поставиха въпроса със собствеността на фирмата пред областния управител на Бургас Павел Маринов. Оказа се обаче, че и той е в неведение.
В морският град се говори, че заводът е бил продаден преди няколко месеца на офшорна компания. Според търговския регистър новият собственик на 80% от акциите е "Хунас инвестмънт лимитед". На 21 ноември в корабостроителницата е назначено ново ръководство, а старите шефове са били освободени. "Никой не знае какво се случва и кой е истинският собственик. Знаем само, че фирмата има огромни дългове - над 200 млн. лв. Сметките са блокирани. Предполагаме, че по някаква сложна схема дяловете са станали собственост на ПИБ, защото тя беше основен кредитор", разкриха от бившия ръководен състав.
В същото време обаче се появи и информация, че руски инвестиционен посредник е обявил за продажба бургаската корабостроителница. Потвърждение на този факт до момента няма.
Работниците смятат, че нито един инвеститор няма да купи завод, чиито дългове са повече от реалната му стойност. По-реалистичният вариант е предприятието да бъде продадено на части.
ОЦК фалира, Кърджали чака нов завод за цинк
Бог да прости Оловно-цинковия комбинат (ОЦК), който даваше хляб на няколко хиляди семейства от Кърджали и района. Това коментира дългогодишен металург, след като заводът бе обявен във фалит от Окръжния съд в града. Решението подлежи на обжалване пред Апелативния съд. Досегашният изпълнителен директор на ОЦК Валентин Манев е освободен от поста, а на негово място е назначен нов.
Съдът образува дело, след като австрийска фирма предяви иск към ОЦК за неполучени суровини. Друго дело е образувано по настояване на Първа инвестиционна банка. Общо отпуснатите суми са близо 80 млн. лв. по различни договори с металургичния комбинат, който не е обслужвал заемите, въпреки че е договорено разсрочване. Така към края на 2012 г. дружеството реално е било във фалит. Задълженията му са надхвърлили 190 млн. лв. при едва 6 млн. лв. вземания.
Запознати твърдят, че в дружеството вече е назначен синдик. Окръжният съд в Кърджали е насрочил за 18 декември първото събрание на кредиторите.
Производството в ОЦК спря през декември 2011 г., а съдия-изпълнител започна да разпродава активите му, за да удовлетвори вземанията на кредиторите. Металургичното предприятие беше собственост на "Интертръст холдинг" с президент Валентин Захариев, но заради тежките задължения към банките кредитори се стигна до публичната му разпродажба. През септември 2012 г."Хармони 2012" стана собственик на цинковия завод срещу 8,6 млн. лв. След последвалите още няколко продажби "Хармони 2012" вече притежава 100% от земята и 90% от сградите в завода.
Над 700 души останаха на улицата след окончателно спиране на производството. От тях нова работа са започнали едва стотина души - в "Горубсо-Кърджали" и в машиностроителните предприятия в града. Обещанията за работа в КЦМ Пловдив и мините в Мадан се оказаха напразни.
Към днешна дата в комбината са останали 15 души, които не са вземали заплати от 4-5 месеца. Те са на разположение на напусналите металурзи, за да издават документи, необходими за представяне в данъчните служби и НОИ.
"Смятаме, че Валентин Захариев ще обжалва, а синдикът ще продължи да разпродава имуществото, което е на територията на завода", обясняват бивши работници от ОЦК.
Oт някогашния първенец на българската металургия днес са останали само търговската марка, споменът и гордостта, че продукцията е била изнасяна на пет континента.
След като спечели търгове за мощности на металургичния комбинат, новият собственик на ОЦК - "Хармони 2012" ЕООД, обяви конкурс за избор на главен изпълнител за изграждане на цинковото производство в Кърджали. На 31 октомври т.г. между "Хармони 2012" ЕООД и канадската компания SNC Lavalin бе подписан договор за цялостното модернизиране и реконструкция на "Ново цинково производство" в Кърджали. От фирмата уверяват, че инвестицията за строежа и оборудването на новия завод ще бъде една от най-големите за областта от десетилетия насам. Очаква се и разкриване на много нови работни места. Амбициозните планове на "Хармони 2012" предвиждат мащабна реконструкция и модернизация на производствените сгради и на цинковото производство, цялостна подмяна на машините и съоръженията и изграждането на модерно предприятие за производство на цинк както в страната, така и на Балканския полуостров.
Изравниха със земята гордостта на Берковица
Гордостта на Берковица през годините на социализма - заводът за производство на пластмаси "Ком", вече е изравнен със земята. Сегашният му собственик може да се възползва само от мястото, което е стратегическо за града. Официално обаче той не е заявил намерението си в общината.
Завод "Ком" е бил известен производител на пластмасови изделия. Освен бидони, легени и кофи, той е произвеждал цялото количество копчета, необходими за страните от бившия СИВ. Имал е и специален стерилен цех за производство на системи за кръвопреливане. Те са били изнасяни във всички страни от социалистическия блок. През 1983 година в него е изграден единственият цех у нас за производство на пластмасова дограма по австрийски лиценз. Не случайно в Берковица възникват най-много цехове за производство на такъв вид дограма. Те са създадени от бивши работници в цеха на завод "Ком". През този период в завода са работили 1000 души.
"Ком" е приватизиран от бизнесмена Манол Велев. При него производството бързо намалява, а работниците не получават заплати. Стига се до фалит, който според работниците е умишлен.
През 2007 г. Манол Велев продава завода на фирма "Видира" - София. Сделката се води от брата на съпругата му Весела Лечева с пълномощно, дадено му, преди той да пострада при атентат.
Новият собственик Петър Петров рязко вдига наемите на фирмите, които са се настанили в завода с различни производства. В огромните халета се произвежда дограма, тротоарни плочи. С увеличението всички фирми напускат. Дори най-богатият българин - Цоло Вутов, собственикът на компанията "Елаците - мед", който има офис в сградата, също напуска.
След няколкогодишно запустение Петър Петров решава да събори голямата сграда и да използва мястото за други цели.
Бившият пластмасов завод се намира срещу общинската болница и по пътя за София. Не е възможно на него да се изгради ваканционно селище, каквито слухове се носят в града, смятат в общината.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
