- Производителите обвиняват за високите цени търговците. Всички вкупом сочат големите вериги
- Контрол от вноса до щанда, електронен етикет ще следи всички по веригата
Как се ценообразува
Възрастен мъж, седнал на трикрако столче на тротоара пред голям магазин в Пловдив, продава домашни яйца по 80 ст. за бройка. Желаещи да си купят се спират пред стоката му и започват да цъкат с език, възмутени от цената. "В магазина ги дават по 60 ст. Ти защо толкова скъпо, дядо?", го питат. "Бабата ми каза да ги продавам по толкова, защото в големите магазини био яйцата стрували по 1-1,20 лв. То и нашите са био - храним кокошките с жито и ечемик", отговаря старецът.
Но кой надува цените и печели на гърба на българина? Отговорът на този въпрос не се оказа толкова лесен. Производителите обвиняват търговците на едро, те пък набеждават колегите си, които продават на дребно, а всички вкупом сочат големите търговски вериги.
"При нас има чисто паразитно ценообразуване", заяви председателят на Комисията по борсовите стоки и тържища Владимир Иванов. Според него търговците на едро едва оцеляват, докато при големи супермаркети, но и по-малки магазини с господстващо поведение има регистрирани свръхпечалби, "доста над справедливите".
Председателят на Комисията посочи, че на пазара е засечен кашкавал, чиято цена от 17.30 лв. от производител, стига до 31-32 лв. до потребителя.
В същото време обаче статистиката продължава да отчита поскъпване на храните на едро. Индексът на тържищните цени на хранителните стоки се е вдигнал с 6,74% от началото на годината, като повишаване се отчита и през първата седмица на март.
Държавата реагира, като пусна на проверки Комисията за защита на потребителите, Българската агенция за безопасност на храните и НАП. Беше обявено, че инспекторите са открили много нелоялни практики. А управляващите готвят мерки, за да ги спрат.
Аташетата в действие
Социалните мрежи завряха с примери за едни и същи стоки, които в страни като Германия, Франция и Белгия се продават по-евтино, отколкото у нас. Емблематичен стана примерът с кашкавала, произведен в България и продаван в една и съща търговска верига у нас и Германия.
В Германия килограмът се предлага за 6,65 евро, като опаковка от 750 г струва 4,99 евро. За сравнение - цената на същия продукт в България е съответно 21,99 лв./кг и 16,49 лв. за 750 г.
Министърът на икономиката Никола Стоянов разпореди търговските ни аташета в седем европейски страни - Германия, Австрия, Франция, Румъния, Гърция, Чехия, Хърватия, да записват и докладват какви са цените в големите хипермаркети и в по-малки търговски обекти. Никола Стоянов съобщи, че у нас са разкрити случаи на близо 100% надценка от изкупната цена на производител и продажната в магазина. И посочи, че става въпрос за масова практика. "Вие сте търговец и купувате нещо от мен за 100 лева, но започвате да издавате обратни фактури за 20 и няколко лева -защото отиват проценти за маркетинг, за логистика и т.н. Всъщност не ми плащате 100 лева, а 77-78 лева. Това пак е проблем, защото търговците казват - ето, купил съм го за 100 лева, а го продавам за 130 - 30% надценка. Но в същото време той го е купил за 77 лева".
Затова според него, за да бъде ефективна борбата срещу тези практики, от съществено значение е създаването на адекватна законова база, която да даде възможност за проследяемост на цените по цялата верига."И тогава ще предложим - когато най-накрая търговецът слага 20-25% надценка, това да става без някакви задължения за него, а ако иска по-висока надценка - няма проблем, но тогава трябва да информира Комисията за защита на потребителите", представи концепцията на държавата министърът на икономиката.
Стоянов изрично подчерта, че правителството не е във война с търговските вериги. "Установили сме, че има проблем във веригата на доставки, цените се качват необосновано, никой не може да обясни защо толкова се качват, а всеки сочи другия с пръст. Ние искаме да изсветлим тази верига, да стане ясно кой колко печели. А всеки може да печели колкото си иска", подчерта още Никола Стоянов.
Той не изключи възможността да става въпрос и за картел, като натоварените с проверките министри и агенции ще предоставят събраните данни на Комисията за защита на конкуренцията, която да прецени дали има основания в тези съмнения.
Ефектът в промоциите
Според земеделския министър Явор Гечев, пазарът вече е започнал да реагира на предприетите от държавата мерки за цените на храните. И това засега става, като огромна част от цените при хранителните продукти са започнали да влизат в промоции до 25%.
"Ние обаче не искаме тази история да е епизодична - искаме да е траен подход, който да не е за сметка на производителите. При тези цени ние смятаме, че има достатъчно пространство да се помогне и на самите производители, вдигайки изкупните цени, защото ако правиш промоция - намаляване на цените на доставчиците за сметка на производителите - това е особен вид натиск", казва агроминистърът. По думите му надценката в магазините не трябва да надвишава 20%, като тя "съдържа в себе си n брой такси, включително реклами, позициониране на цена, табелка, етикет, допълнителни такси на оборот. Това са добрите търговски практики".
Гечев заяви още, че на сайта на Министерството на земеделието от години има информация за цените, но сега се прави и специална електронна платформа, за да бъдат още по-лесно достъпни. Готова е и първата наредба за контрола на хранителната верига от внос до щанд. Работи се и по още една наредба, която забранява т.нар. нелоялни търговски практики, чрез които търговците качват цените. Друга идея била въвеждането на електронни етикети за основни продукти в магазините. Такава практика има в редица държави, като етикетът има фискална памет и е свързан с редица платформи, които проследяват онлайн цените по веригата. "Ще поканим веригите да съдействат на този процес, няма да водим войни", посочи още Явор Гечев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
